Събуждане на Европа в областта на сигурността: Защо военната мобилност трябва да бъде следващият приоритет на ЕС

В основния си доклад в Неапол Робъртс Зиле призовава ЕС да се изправи срещу военната си уязвимост с финансиране, координация и стратегическа воля в условията на нарастващи глобални заплахи.

Във време, когато последиците от войната се развиват точно отвъд нейните граници, Европа не може повече да си позволи да пренебрегва критичните уязвимости на военната си инфраструктура. На конференцията на Партията на европейските консерватори и реформисти (ЕКР) в Неапол, която се проведе от 10 до 12 юли 2025 г., Робертс Зиле, заместник-председател на Европейския парламент, изнесе сурова и убедителна реч: Европа трябва да повиши военната си мобилност или да рискува стратегическа парализа пред лицето на външна агресия.

Посланието на Зиле не беше тревожно, а спешно, основано на трудно извлечените уроци от Украйна. „Войната ни научи, че ако войските и оборудването не могат да се придвижват бързо през нашия континент“, предупреди Зиле, „тогава възпирането се срива още преди да е произведен първият изстрел.“ Неговият призив е ясен: Европа трябва да разглежда военната мобилност като жизненоважен стратегически актив, а не като логистична последна мисъл.

Скритите тесни места във военната инфраструктура на Европа

Zīle представи ярка картина на логистичните и инфраструктурните пречки, които понастоящем подкопават отбранителната готовност на Европа. Една от основните пречки е липсата на стандартизирана инфраструктура в държавите членки. Различните габарити на железопътните линии, несъвместимите ограничения на теглото на мостовете и несъгласуваните транспортни правила не са просто бюрократични неудобства – те са пасив в реално време при всяка координирана военна реакция. Несъвместимостта на железопътните системи, например, е нещо повече от инженерен проблем. Това означава, че бронираните превозни средства не могат да бъдат ефективно разположени през границите; това означава, че жизненоважните доставки рискуват да се забавят; и това означава, че обещанието на Европа за колективна отбрана е подкопано от физическа и процедурна фрагментация.

Зиле подчерта необходимостта от определяне и инвестиране в ключови военни коридори в Европа – маршрути, които трябва да могат да обслужват бързо и надеждно тежко оборудване, мобилни командни единици и спешна помощ. Но тези усилия няма да доведат до нищо, подчерта той, без стандартизиране на правилата и по-тясна междуправителствена координация.

Недостатъчно финансиране и стратегическа слепота

Инвестициите на Европа във военната мобилност остават крайно недостатъчни. Zīle посочи ограничения обхват на Механизма за свързване на Европа – основният механизъм на ЕС за финансиране на инфраструктурата, който не дава приоритет на военния транспорт с двойна употреба. Въпреки че програми като Европейския механизъм за мир предлагат известна финансова подкрепа, Zīle подчерта структурното затруднение, пред което са изправени много държави-членки: те просто не могат или не желаят да увеличат вноските си в условията на ограничени бюджети и политически ограничения.

Тук Zīle предлага две решения. Първо, ЕС трябва да преструктурира бюджетните си приоритети, за да подкрепи изрично готовността за отбрана. Второ, националните правителства трябва да признаят военната мобилност за част от собствената си стратегическа инфраструктура – заслужаваща същото внимание и спешност като гражданския транспорт, енергетиката или цифровата свързаност. Той също така призова за процедурни реформи, които да ускорят трансграничното разгръщане, като подчерта, че военните камиони, заседнали на митнически опашки по европейските граници – реалност дори в рамките на Шенгенското пространство – са „позор в 21-ви век“.

Преодоляване на различията в промишлеността: криза на доверието

Отвъд инфраструктурата стои една също толкова спешна задача: Производственият капацитет на Европа в областта на отбраната. Zīle установи няколко критични недостатъка в производството на военно оборудване – от железопътен подвижен състав до мобилни мостове и двудвигателни превозни средства. „Това е класически сценарий, при който кокошката е с яйца“, обясни той. „Промишлеността няма да увеличи производството си без договори, а военните не могат да сключват договори, ако няма производство.“

Според него е необходимо лидерство на публичния сектор чрез дългосрочни гаранции за обществени поръчки. Правителствата трябва да осигурят стимули, да намалят регулаторната несигурност и да намалят риска в инвестиционната среда за производителите на отбранителни продукти. В противен случай Европа ще остане зависима от външни доставчици по време на криза – уязвимост, която би трябвало да е недопустима в днешния геополитически климат.

Към нова стратегическа култура в Европа

Но може би най-дълбоката част от лекцията на Zīle не беше свързана с железниците, бюджетите или машините – тя беше за начина на мислене. „Европа живееше в друг свят – каза той, – свят, в който мирът се приемаше за даденост, а заплахите изглеждаха далечни. Този свят вече го няма.“

Zīle призова за коренна промяна в начина, по който Европа гледа на задълженията си в областта на сигурността. Отбраната и мобилността вече не трябва да се разглеждат като бреме, а като стълбове на суверенитета и стратегическата автономия. Той призова Европейския парламент и националните лидери да излязат извън рамките на абстрактната стратегия и да започнат да изпълняват осезаеми, приложими планове за отбрана. Според него предизвикателството не е техническо, а политическо. Това е волята за действие – да се преодолее самодоволството, да се третира сигурността като нещо, което не подлежи на обсъждане, и да се подготвим не само за днешните заплахи, но и за утрешните несигурности.

Стратегическото бъдеще на Средиземноморието и на Европа

В речта си от Неапол, историческа врата между Европа и нейните южни съседи, Зиле ясно заяви, че Средиземноморието не е просто географска граница – то е изпитателен полигон за стратегическата зрялост на Европа. От нестабилността в Северна Африка до руските военноморски амбиции, регионът подчертава значението на бързото разгръщане и устойчивата инфраструктура. Средиземноморието, намекна той, оформя бъдещето на Европа – но само ако Европа реши да оформи своето собствено.

Сигурността не може да чака

Основната лекция на Робъртс Зиле не беше просто политическо обръщение, а призив за въоръжаване – в преносен и, ако е необходимо, в буквален смисъл. Европа трябва да се отърси от десетилетията на инерция и да инвестира в собствения си капацитет за защита, възпиране и реагиране. Военната мобилност не е лукс – тя е сухожилието, което свързва колективната отбрана. Без нея единството на Европа е само хартиен щит. Предстои да видим дали ЕС ще реагира със спешността и съгласуваността, които Зиле изискваше. Но едно е сигурно: времето изтича, а сигурността не може повече да чака.

Алесандро Фиорентино