Subscribe
Неотдавнашната смърт на деветгодишния Харви Морисън Шерат на 29 юли 2025 г. предизвика нов и емоционален дебат в Ирландия за състоянието на здравната система, особено за постоянните закъснения при лечението на сколиоза при децата.
Харви, младо момче от Клондалкин, Дъблин, се превърна в трагичен символ на системните грешки, които доведоха до все повече призиви за политическа отговорност.
Сред тези, които са подложени на интензивен политически контрол, е танаистът Саймън Харис, заместник министър-председател на Ирландия и бивш министър на здравеопазването, който от 2016 г. до 2020 г. беше министър на здравеопазването, а след това и таоизич, преди да поеме сегашната си роля през януари 2025 г. Представители на политическата опозиция вече искат неговата оставка.
Историята на Харви е свързана с дълбока загуба и разочарование. Диагностициран със спина бифида и сколиоза – състояния, изискващи навременна медицинска намеса, Харви се сблъсква със значителни забавяния при достъпа до критична операция на гръбначния стълб.
Според родителите му, Джилиан Шерат и Стивън Морисън, Харви е бил включен в списъка на чакащите за спешна операция за сколиоза през февруари 2022 г., но процедурата е била извършена едва през ноември 2023 г. По време на това закъснение от 33 месеца семейството преживява допълнителен стрес, когато открива, че Харви е бил изваден от списъка на чакащите в Children’s Health Ireland (CHI) без тяхно знание или съгласие – разкритие, което засилва чувството им за изоставяне от системата на здравеопазването.
Макар че точната причина за смъртта на Харви остава неустановена, както заяви майка му, продължителното чакане за операция и предполагаемото лошо управление на неговия случай предизвикаха обществено възмущение и искания за поемане на отговорност.
Мери Лу Макдоналд, лидер на основната опозиционна партия Sinn Fein, отправи остри критики към танаиста Саймън Харис, като се позова на неспазено обещание, дадено през 2017 г., когато Харис, в качеството си на министър на здравеопазването, обеща, че нито едно дете няма да чака повече от четири месеца за операция от сколиоза.
Макдоналд също така засилва натиска върху Харис, като на 12 август 2025 г. му пише, за да поиска среща с родителите на Харви.
Обаждането на Макдоналд следва по-ранното уверение на Харис към нея, направено на 18 септември 2024 г., че той ще се ангажира директно със семейството, за да обсъди грижите за Харви – уверение, което до погребението на Харви не е изпълнено.
Публикациите в X на майката на Харви, Джилиан Шерат, и на групи за защита като Scoliosis Network отразяват дълбоко разочарование, обвинявайки Харис, че дава предимство на връзките с обществеността пред смисленото взаимодействие със засегнатите семейства.
Тези чувства подчертават по-широкото схващане, че отговорът на правителството на кризата със сколиозата е меко казано неадекватен.
Тъй като кризата с Харис продължава да се развива, ирландският министър на финансите Пашал Донохоу се обяви в защита на Харис, като подчерта ангажимента на танаиста да се заеме с лечението на сколиозата по време на мандата му като министър на здравеопазването и таоизич.
Донохоу признава трагедията от смъртта на Харви и скръбта на семейството му, но заявява: „Трябва да уважаваме това и да им позволим да изложат въпросите, които смятат за важни.“ Той също така изтъкна усилията на правителството за намаляване на времето за чакане, включително увеличените ресурси, клиничната подкрепа и капацитета на операционните зали, които според него са довели до намаляване както на броя на децата в списъците на чакащите, така и на продължителността на чакането им.
Въпреки това Донохоу признава, че „винаги искаме да направим повече“ и че здравната служба „трябва да се справи по-добре“, което е признание за продължаващите предизвикателства въпреки напредъка.
Говорител на Харис подкрепи това мнение, като отбеляза, че когато случаят на Харви е бил поставен на вниманието на танаиста по време на мандата му като таоизич, кабинетът му незабавно се е свързал с Министерството на здравеопазването и Изпълнителната агенция по здравеопазване (HSE), за да осигури клинична помощ.
Говорителят потвърди, че е била извършена допълнителна клинична оценка и впоследствие е била насрочена операция. Самият Харис е изразил „най-дълбоки съболезнования“ на семейството на Харви, като е подчертал очакването си, че Министерството на здравеопазването, HSE и CHI ще продължат да подкрепят семейството.
В изявление на Children’s Health Ireland, в което не се коментира индивидуалният случай на Харви, се отбелязва, че списъкът на чакащите за операция на гръбначния стълб е динамичен, като всеки месец се постига „значителен напредък“, тъй като пациентите получават лечение и се добавят нови случаи.
Това обяснение обаче не успя да потуши обществените и политическите критики, особено предвид конкретните твърдения за лошо управление в случая на Харви.
По-широките въпроси, свързани с осигуряването на лечение на сколиоза в Ирландия, бяха обсъдени по време на заседанието на Съвместния комитет по здравеопазване на Ойреахта на 19 юни 2025 г. Този дебат предоставя критичен контекст за разбирането на системните проблеми, които са в сила.
Комитетът изслуша становища на застъпнически групи, включително на Мрежата за застъпничество за сколиоза, които подробно описаха продължаващата криза в грижите за детската сколиоза.
Дискусията изтъкна, че въпреки ангажиментите на правителството, много деца продължават да чакат много повече от четиримесечната цел, определена от Харис през 2017 г.
Комитетът беше информиран, че забавянето на операцията при сколиоза може да доведе до влошаване на гръбначните изкривявания, увеличаване на болката, а в тежки случаи – до необратими усложнения, особено при деца със сложни състояния като спина бифида.
Мрежата за застъпничество за сколиоза критикува липсата на прозрачност при управлението на списъците на чакащите, като цитира случаи като този на Харви, при които пациентите са били отстранявани без уведомяване на родителите.
Комитетът също така отбеляза, че макар да са отпуснати допълнителни средства и хирургичен капацитет, недостигът на персонал и проблемите с координацията в рамките на CHI продължават да възпрепятстват напредъка.
Следователно от политическа гледна точка призивите за оставка на Харис трябва да се преценяват в контекста на реалностите на управлението на сложна здравна система.
Обещанието на Харис от 2017 г., макар и амбициозно, отразяваше желанието му да се справи с явен провал в общественото здраве.
Продължаващите закъснения обаче предполагат по-дълбоки структурни проблеми в HSE и CHI, включително разпределение на ресурсите, задържане на персонала и административен надзор.
Докато защитниците на Харис твърдят, че той е показал ангажираност чрез увеличаване на инвестициите и ангажираността, критиците и политическите му опоненти посочват неуспеха на ръководството в превръщането на обещанията в осезаеми резултати. Особено неоправдано е премахването на Харви от списъка на чакащите без съгласието на родителите, което повдига въпроси за отчетността в CHI и комуникацията със семействата.
Съществува аргумент, че макар искането за оставката на Харис да е емоционално, то може да опрости проблема.
Признаването от страна на правителството на необходимостта от подобрение, съчетано с твърденията на Донохоу за намаляване на времето за чакане, предполага известен напредък, но трагедията в случая на Харви подчертава, че тези усилия не са били достатъчни за всички пациенти.
Констатациите на комисията на Ойреахтас подчертават необходимостта от по-голяма прозрачност, по-добра координация и устойчиви инвестиции, за да се предотвратят подобни провали.
Смъртта на Харви Морисън Шерат е опустошително напомняне за човешката цена на закъсненията в здравеопазването. Призивите за оставка на танаиста Саймън Харис отразяват основателно разочарование от неизпълнените обещания и системните недостатъци, но също така рискуват да политизират един сложен проблем.
Макар че защитниците на Харис изтъкват усилията му за решаване на проблема с грижите за сколиозата, конкретните пропуски в случая на Харви, особено неразрешеното изваждане от списъка на чакащите, изискват отговорност както на политическо, така и на институционално равнище.
Ирландското правителство трябва да даде приоритет на прозрачната комуникация със семействата, на строгия надзор върху управлението на списъците на чакащите и на устойчивите инвестиции в педиатричните грижи, за да гарантира, че никое друго дете няма да пострада като Харви.
Споровете също така подновиха проверката на по-широкия подход на Ирландия към управлението на списъците с чакащи в цялата здравна система, а не само в областта на грижите за сколиозата. Критиците отбелязват, че подобни пропуски са докладвани в кардиологията, неврологията и онкологията, където пациентите се сблъскват с продължително забавяне на лечението с последици, които променят живота им. Групите за защита на правата твърдят, че повтарящият се модел на обещания, частични подобрения и последващо връщане назад отразява структурната неспособност на HSE да предоставя навременни грижи. Това схващане, подсилено от трагедии с голям обществен интерес като тази на Харви, подкопава общественото доверие както в здравната система, така и в политическото ръководство. Без фундаментална промяна в управлението, прозрачността и отчетността остава рискът да последват нови предотвратими смъртни случаи, което ще превърне историята на Харви в още една от дългите поредици, а не в катализатор за значима реформа.
Засега политическият дебат просто се засилва между онези, които твърдят, че фокусът трябва да остане върху подкрепата за семейството на Харви и провеждането на значими реформи, като се избягват символични жестове, които може да не са насочени към първопричините за тази криза, и онези, които също така правилно отбелязват, че политиката на Ирландия е изпълнена с плачевна липса на отговорност на всяко ниво, дори за тежки провали, какъвто е този случай.