Subscribe
Често срещано явление в Европа и на Запад като цяло е утвърдените медии да бъдат обвинявани, че са леви. Дори държавните медии, които имат обществена мисия и се финансират от данъците на гражданите, обикновено са обвинявани в различни страни, че са леви.
В Швеция обществените услуги са от голямо значение. Страната закъсня с дерегулирането на телевизионния пазар и в ДНК-то на много шведи е заложено, че държавната телевизия и държавното радио са общият форум на страната за обективна информация и всеобхватен дебат.
Но с новия политически конфликт между прогресивния либерализъм и социализъм, от една страна, и новия консерватизъм, от друга, въпросът за безпристрастността на държавните медии се изостри още повече.
Сериозни проучвания показват, че шведите, които гласуват за големия ляв блок на социалдемократите, зелените партии и левите радикали, смятат, че обществените служби вършат добра работа, че обществените служби са безпристрастни и обективни. От друга страна, гласоподавателите, които гласуват за новия десен алианс, включващ традиционните десни партии, но и новите и големи Шведски демократи, смятат, че държавните медии са леви. Въпросът е дали всички те грешат.
Въпреки това различните ръководители, които идваха и си отиваха от държавната служба, изглежда не искат да видят проблема. Те се защитават със зъби и нокти от обвиненията в леви пристрастия и вярват, че изпълняват точно мисията, която им е възложена от шведския парламент. Те предоставят цялостна картина на социалното развитие и позволяват в програмите им да бъдат включени различни гледни точки.
Дебатът за неутралността на държавните медии стана отново актуален във връзка с това, че много шведски журналисти подписаха петиция за журналистиката в Газа. Твърдеше се, че на журналистите се пречи да вършат работата си, че журналистите също са станали мишени на военните действия и че шведските медийни къщи допринасят за насилието и трагедията, като не отправят реални искания към Израел да допусне журналисти в Газа.
Очевидно днес в Газа не се допускат чуждестранни журналисти. Счита се, че от 7 октомври насам са загинали над 60 000 палестинци, а непрекъснато постъпват нови съобщения за глад сред населението. Едновременно с конвенционалната война се води и информационна война, а Хамас и Израел взаимно се обвиняват за ситуацията. Разбира се, журналистите имат какво да отразяват и никой в Швеция не се е оплакал, че журналистите са запознати с условията на работа на журналистите във военна зона. Имаше и друг проблем с призива: Той беше насочен изцяло към Израел. Отказът на Израел да позволи на журналистите да правят репортажи от Газа беше представен като проблемен. Не беше споменат фактът, че Хамас не държи особено много нито на свободата на изразяване, нито на свободата на печата. Всъщност ролята на Хамас в конфликта изобщо не беше спомената в призива. Въпреки това над 500 шведски журналисти се подписаха под него. Включително няколко журналисти от държавното радио и телевизия.
Вниманието беше огромно. Не защото няколко журналисти поискаха по-добри условия на труд за журналистите в Газа, а защото картината на конфликта беше толкова едностранчива. Нищо не беше казано за това, че Хамас може да сложи край на конфликта, като освободи заложниците и сложи оръжията си. Нито дума за нападението от 7 октомври. Единствено Израел беше посочен като виновник за хуманитарната катастрофа в Газа. Беше спомената и думата „геноцид“, в който, разбира се, участваше Израел. Авторите на призива дори твърдяха, че шведските медийни къщи са съучастници в геноцида, като не отразяват достатъчно военните престъпления на Израел.
Призивът е публикуван в националния всекидневник Expressen. Той също така беше ръководен от журналистката Магда Гад, която отдавна се е изявила като симпатизант на мюсюлманския Близък изток и на Палестина. Формулировката, която привлече най-голямо внимание, беше именно тази, че западните и шведските медийни къщи сами допринасят за геноцида в Газа. Ето какво пишат те:„В същото време репортажите на шведските и други утвърдени медии в Европа и САЩ бяха некачествени и чрез своите недостатъци допринесоха за легитимирането на това, което сега се описва от повечето експерти по геноцида и дори по Холокоста като точно това: продължаващ геноцид.“
За много шведи тази жалба беше потвърждение на това, което вече смятаха, че знаят: шведската журналистическа професия се характеризира с леви симпатии. Този път ставаше въпрос за конфликт извън Европа, но и този конфликт вече придоби дясно-ляво измерение, защото десните политици на Запад изглежда по-лесно изразяват разбиране за действията на Израел срещу Хамас, отколкото левите политици. В Швеция например именно радикалната левица и бивша комунистическа партия „Лява партия“ най-ясно поиска осъждане на Израел.
След призива някои медии обявиха, че на служителите, които са подписали текста, може да не бъде разрешено да отразяват повече конфликта в Газа. Това потвърди, че апелът има политически аспект. И именно едностранчивото определяне на Израел като единствено отговорен за човешкото страдание в Газа се възприемаше като проблематично. Сред тях бяха журналисти от държавната радиокомпания Sveriges Radio и държавната телевизия Sveriges Television, на които сега нямаше да бъде позволено да отразяват повече конфликта. Много шведи, които отдавна се опитваха да посочат политическите пристрастия на обществената служба, усетиха утринен вятър. Може би имаше граница за това колко ясни политически позиции могат да заемат журналистите?
Но след няколко дни беше обявено, че на всички журналисти ще бъде разрешено да продължат да отразяват събитията в Газа. Ръководителят на Sveriges Radio дори е извикал журналистите от Sveriges Radio на среща и много от тях уж са подали оставка. Но все пак нямаше никакви последствия. Ръководителят на вестник Aftonbladet Клас Волф-Ватц писа до националния вестник Aftonbladet относно решението да се позволи на журналистите да продължат да работят: „Основното послание на призива са въпросите за свободата на печата и безопасността на журналистите в Газа. То не е противоречиво.“ И така, шведските данъкоплатци и потребители на медии, на които беше обещана безпристрастна обществена служба, трябваше отново да приемат, че обществената служба ще продължи да работи въпреки своята пристрастност. Информацията, която им се предоставя за конфликта между Израел и Хамас, се предава от журналисти, които очевидно нямат никакво разбиране за ролята на Хамас в конфликта.
Сега, след като най-големият шум около самия разговор отшумя, дебатът навлезе във втора фаза. Няколко опитни журналисти изглежда са се съсредоточили върху минимизирането на щетите. Опитната журналистка от Близкия изток Сесилия Уден дава интервю за вестник Dagens Nyheter и обяснява, че журналистът, който прави репортаж, трябва да се стреми да бъде безпристрастен, но никога не може да бъде напълно обективен. Известният журналист Гьоран Розенберг развива същия тип разсъждения в дискусионна статия във вестник Expressen, където пише: „Всяка журналистика, която си заслужава името, има субект – самият журналист – независимо от това дали е отразена, или не. Следователно безпристрастността не може да се превръща във въпрос на това, което журналистът субективно мисли и мисли и може би понякога изрича, а на истинността, точността, надеждността, преценката и уместността на предаванията и репортажите, които журналистът създава.“
Така че безпристрастността не трябва да се състои в това да се избягва заемането на позиция в конфликти, без да се дава вярна представа за конфликта. Дори когато става въпрос за международни конфликти, които имат политически експлозивен характер дори в много западни държави. Добре. Тогава знаем.
И така, какво можем да научим от това? Може би някои части на утвърдените медии се отърсват от нарцистичното си самочувствие, когато твърдят, че журналистиката може да бъде безпристрастна и неутрална. Има конфликти, в които не можем да бъдем безпристрастни, казват те.
Проблемът е, че точно това твърдят десните медии от дълго време в различни западни страни. – Залогът е твърде голям, за да бъдем безпристрастни. – Нашите опоненти твърдят, че са безпристрастни, но дали не са? Защо ние трябва да бъдем такива? – Една истинска медия би трябвало да дава вярна картина на общественото развитие, вместо да я замъглява зад някаква предполагаема обективност.
И така, разбира се: ако левите медии искат да дадат своята вярна картина на конфликта в Газа, ние, десните, можем да дадем своята вярна картина на бюрокрацията на ЕС, ускорения зелен преход и неконтролираната нелегална имиграция.