Subscribe
Конференцията на ООН по въпросите на климата, проведена в Белем, известна като COP30, беше обявена за потенциално решаващ момент за глобалното управление на климата. Изборът на амазонския град се тълкуваше като символично напомняне за необходимостта да се защити един от най-важните климатични регулатори на планетата. Международното политическо напрежение, различията между държавите с различни икономически интереси и сложността на преговорния процес обаче доведоха до коренно различен резултат. Сред факторите, които допринесоха за усложняване на конференцията, беше отсъствието на Съединените щати от масата за преговори – последица от оттеглянето на администрацията на Тръмп от сътрудничеството в областта на климата. Изправен пред тези трудности, дипломатическият авторитет на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва не успя да даде необходимия тласък за постигане на значимо споразумение.
НЕУСПЕХА ДА СЕ ПОСТИГНЕ СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИЗКОПАЕМИТЕ ГОРИВА.
Най-спорният момент в преговорите беше свързан с възможността за включване на пътна карта за постепенно отказване от изкопаемите горива. Въпреки че първоначално тази цел не беше включена в официалния дневен ред, натискът от страна на редица правителства, особено европейските, бързо превърна въпроса в основен проблем. Повече от деветдесет държави изразиха подкрепа за въвеждането на необвързваща рамка, която да позволи на всяка държава да определи самостоятелно своя път на енергиен преход. В последните часове на срещата на върха обаче всички изрични позовавания на изкопаемите горива бяха премахнати от окончателния документ поради твърдата съпротива на страните производителки на въглеводороди, включително Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Позицията на тези държави, подкрепена от по-широк фронт, който включваше и няколко членове на БРИКС, попречи на установяването на обща цел и подчерта значителна промяна в глобалния геополитически баланс.
РОЛЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НОВАТА ИЗОЛАЦИЯ НА ЗАПАДНИТЕ АМБИЦИИ В ОБЛАСТТА НА КЛИМАТА
В този контекст на нарастващо напрежение Европейският съюз до последно се опитваше да защити по-амбициозен подход за смекчаване на климатичната криза. Блокът от двадесет и седем държави дори заплаши да блокира одобрението на окончателния текст, което според правилата на COP изисква единодушие от близо двеста делегации. В крайна сметка ЕС предпочете да подкрепи документа, като признаваше слабостите му, знаейки, че едно официално разкъсване ще компрометира още повече многостранния процес. Разминаването между европейските позиции и тези на петролните държави изглеждаше по-голямо, отколкото в миналото, особено в отсъствието на традиционен съюзник като Съединените щати. Последвалите анализи показаха, че яростната опозиция на страните износителки на изкопаеми горива блокира възможността дори да се премине към обща рамка за постепенно отказване от изкопаемите горива, повтаряйки динамиката, наблюдавана вече на предишни конференции, но с още по-голяма интензивност.
ДЕЗИНФОРМАЦИЯ ЗА КЛИМАТА
Една от малкото области, в които COP30 постигна пълен консенсус, е свързана с необходимостта от противодействие на дезинформацията за климата. За първи път участващите държави официално признаха значението на информационната цялост за ефективните действия в областта на климата. Това представлява значителна стъпка в опазването на науката за климата и защитата на обществения дебат от манипулации и частни интереси, особено от влиянието, упражнявано от големите технологични и рекламни компании. Няколко наблюдатели изтълкуваха този резултат като значителен политически сигнал, който засилва колективния ангажимент за прозрачност и демократична отчетност.
ОБЕЗЛЕСЯВАНЕТО И ПАРАДОКСЪТ НА АМАЗОНИЯ: ЕДИН ПОЖЕРТВАН ВЪПРОС
Въпреки географското разположение на COP30, обезлесяването не зае централно място в окончателния текст. Опитът на бразилския министър на околната среда да включи пътна карта за спиране на унищожаването на горите се провали, когато темата беше свързана с пътната карта за изкопаемите горива, която също беше отхвърлена от петролните държави. За да компенсира поне отчасти този недостатък, Бразилия представи международен фонд за опазване на тропическите гори, подкрепен от предварителни ангажименти на Германия и Норвегия. Инициативата, макар и извън процеса на ООН, представлява потенциална финансова платформа за подпомагане на страните, които поддържат непокътнати горски екосистеми.
ФИНАНСИРАНЕ НА АДАПТАЦИЯТА
В областта на адаптацията към климата конференцията пое ангажимент за утрояване на финансирането за развиващите се страни, което е по-амбициозна цел в сравнение с предишни решения. Въпреки това мащабът на необходимите ресурси и определените срокове повдигат въпроси относно адекватността на отговора предвид нарастващата тежест на климатичните въздействия. Целта за достигане на 120 млрд. долара годишно беше отложена за 2035 г. – забавяне, което според много наблюдатели не съответства на спешността на ситуацията и представлява липса на солидарност с общностите, които вече са засегнати от екстремни явления.
БЪДЕЩИ ПЕРСПЕКТИВИ И ОТКРИТИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
В края на COP30 генералният секретар на ООН призна, че е постигнат известен напредък, но същевременно призна, че разликата между настоящите действия и научните данни остава изключително голяма. През следващите месеци Бразилия ще се стреми да поддържа високо ниво на фокус върху опазването на горите и изграждането на глобални пътища за декарбонизация, включително чрез конференцията за енергиен преход, насрочена за април. Последващата COP31 в Турция ще представлява нов тест, за да се определи дали международната общност е способна да преодолее сегашната безизходица. В светлината на резултатите от срещата в Белем обаче перспективите изглеждат несигурни, а пътят към по-обвързващо глобално споразумение, съобразено с целта за 1,5°C, остава изключително изпълнен с препятствия.