Включването е изключване. Разнообразието е еднообразие

Точно когато си мислите, че „стандартите“ за разнообразие и приобщаване не могат да бъдат по-ниски, се появява нещо ново, което ви кара да се замислите докъде може да стигне тази лудост. Когато едно училище прекратява традиционен празник, който отдавна носи радост, но който днес предизвиква „дискомфорт“, защото не е достатъчно приобщаващ, това не трябва да се разглежда като изолиран случай или такъв, който трябва да се игнорира, а като симптоматичен случай. Основно училище De Schakel в холандския град Утрехт замени празника Sinterklaas (вдъхновен от Свети Николас) с „неутрално и приобщаващо“ парти, така че родителите и учителите вече не са подложени на „изпитанието“ да празнуват Свети Николас, носител на радост и подаръци за децата по целия свят.

Тази година не за първи път нидерландската традиция на Синтерклаас, чиито празненства започват през ноември и продължават до 5 декември, е напълно отменена в училище De Schakel в Утрехт. Това се случи и миналата година, а сега ръководството на училището реши отново да организира същото „всеобхватно“ парти с игри и много забавления. Този вид парти „предпазва“ децата от дискусии за религиозното значение на Синтерклаас – традиция, която причинява „дискомфорт и болка“. С други думи, всяка форма на забавление, която не им напомня за един от най-красивите и обичани християнски празници – този на Свети Николас. Смятан за покровител на децата, учениците и младите брачни двойки и за един от твърдите защитници на истинската вяра, свети Николай е бил епископ на Мира през първата половина на IV в. и е бил високо ценен заради благотворителната си дейност. Той се чества от вярващите християни на 6 декември, в деня на смъртта му. Всяка година в сутринта на празника, вече стотици години, децата навсякъде по света с нетърпение поглеждат в обувките си, за да видят подаръците, които са получили от свети Николай.

В училището в Утрехт повечето родители реагираха положително на идеята за отмяна на празника Sinterklass. Родните холандци тук са малцинство, но дори и сред тях повечето предпочитат да се съобразят с решението, което заменя една стара и много популярна традиция с „неутрална“, която няма да предизвиква „дискомфорт“. Според училищното ръководство и родителите новият празник, който няма никакъв смисъл, внася „спокойствие в класните стаи и общото настроение се е подобрило“.

„Вече не се интересуваме от традициите, не се интересуваме от нашата идентичност, от нашите морални, духовни и културни ценности, с които трябва да се гордеем и да предаваме от поколение на поколение! Всичко това е остаряло, а ние искаме да бъдем модерни. Искаме да бъдем „неутрални“ и да намерим мир и спокойствие!“ – казаха, вероятно за себе си или на глас, повечето от родителите и учителите в това холандско училище.

Както писах по-горе, случаят с училището в Утрехт е показателен. Днес всичко може да бъде изтрито, цензурирано или забранено по причини, свързани с „приобщаването“. Това важи с особена сила за всичко, свързано с християнското наследство или духовност. Кръстче на врата на дете, икона по стените на училището, молитва, казана пред място за поклонение, коледа, изпята от група деца, или повтарящо се празнуване на вековна традиция – всичко това подлудява така наречените прогресисти. Те трябва да бъдат отменени или унищожени в името на тези „догми“ на разнообразието и приобщаването. Което, както виждаме, означава точно обратното на това, което те твърдят.

В съзнанието ми често звучат лозунгите на Оруеловото Министерство на истината: „Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила.“ Когато виждаме как основните стълбове, върху които е изградена нашата цивилизация, се разрушават в името на някакви псевдоценности, не се съмнявам, че приобщаването е изключване, а разнообразието – еднообразие.