Европейската комисия слага спирачки на екологичния преход

Европейският съюз е на прага на сериозна промяна в стратегията си по отношение на бъдещия преход към електрически автомобили. След години на дискусии и преговори, в които забраната на двигателите с вътрешно горене от 2035 г. беше представена като твърда цел, в момента служителите в Брюксел анализират няколко варианта, които биха могли значително да променят този график. Сравнително бавният темп на въвеждане на електромобилите, икономическите трудности и натискът от страна на европейската автомобилна индустрия накараха Европейската комисия да обмисли коригиране на предварително договорените правила.

Източници, близки до обсъжданията на европейско равнище, посочват, че се работи по набор от мерки, които ще позволят удължаването на срока за продажба на бензинови и дизелови автомобили с до пет години след първоначалния краен срок. В същото време ще бъдат въведени значителни стимули за производството на малки електрически автомобили в ЕС, в опит да се подкрепи конкурентоспособността на европейската промишленост в битката ѝ с Китай. Това пренастройване на политиките на ЕС идва в изключително деликатен момент за европейския автомобилен сектор, който е изправен едновременно пред намаляващо търсене, високи разходи за технологично адаптиране и все по-агресивна конкуренция от страна на азиатските производители. За много производители облекчаването на правилата може да представлява не само глътка свеж въздух, но и съществено условие за запазване на дейността в Европа.

Европейската автомобилна индустрия – между оцеляването и загубата на глобална значимост. Електромобилността – от ентусиазъм към пренастройване

Наскоро публикувана и анализирана от международната преса информация показва, че Брюксел обмисля не само просто отлагане на крайните срокове, но и по-широко преосмисляне на регулаторната рамка. Сред вариантите, които са на масата на вземащите решения, са значително намаляване на административните и техническите изисквания за някои категории превозни средства, особено за компактните електрически модели, произвеждани в Европа. Обсъжданите предложения включват временни изключения за срок до десет години от някои стандарти за безопасност и околна среда, предоставяне на преки или непреки финансови стимули и въвеждане на градски предимства, като например специални места за паркиране. Същевременно целта е да се ограничи рискът от налагане на глоби в размер на милиарди евро на големите производители за неизпълнение на целите за емисиите. За промишлени групи като Stellantis, Mercedes-Benz и Volkswagen тези корекции могат да бъдат от значение за запазване на производството в Европа и преместване на инвестициите в други региони на света, където производствените и трудовите разходи ще бъдат много по-ниски. В глобален контекст, доминиран от конкуренцията с Китай и Съединените щати, натискът върху европейската промишленост е по-голям от всякога.

На политическо равнище все повече европейски лидери обръщат внимание на рисковете от принудителен преход, при който не се отчитат икономическите реалности. Сред тези, които повдигнаха този социално-икономически въпрос, е германският канцлер Фридрих Мерц. Неотдавна той подчерта, че амбициозните цели на Европейския съюз в областта на климата не могат да бъдат постигнати без силен индустриален сектор. Според канцлера Фридрих Мерц опазването на околната среда трябва да върви ръка за ръка с поддържането на икономическата конкурентоспособност, в противен случай социалните и индустриалните разходи могат да станат непоносими за ЕС. От друга страна, се чуват гласове, които предупреждават, че прекомерното облекчаване на правилата може да има обратен ефект. Йос Делбеке, професор в Европейския университетски институт, смята, че гъвкавостта трябва да бъде строго ограничена във времето. Според професор Йос Делбеке всеки признак на отказ от поставените цели рискува да забави иновациите и да постави Европа зад основните ѝ технологични конкуренти.

В световен мащаб тенденцията към ускорена електрификация на наземния транспорт изглежда навлиза във фаза на преоценка. Например, Съединените щати започнаха да намаляват някои данъчни облекчения, докато няколко европейски държави коригират програмите си за субсидиране, а големи производители обявяват закриване на заводи или преструктуриране. В този контекст преходът към превозни средства с нулеви емисии вече не се разглежда като линеен и бърз процес, а като процес, който изисква адаптиране към настоящите икономически и социални условия. Според анализаторите експлозивното нарастване на предлагането на електрически автомобили в Китай, съчетано с намаляването на вътрешното търсене в Европа, оказва огромен натиск върху производителите на автомобили в Европейския съюз. За Европейския съюз залогът е голям: как може да се запази балансът между амбициите в областта на климата и защитата на сектора, който е един от стълбовете на икономиката на Стария континент?

Възможни последици за Румъния: стратегически сектор под натиск. Германия – епицентър на индустриалния натиск

Всяко решение за отпадане или отлагане на забраната на конвенционалните двигатели би имало значителни последици за Румъния, където автомобилната индустрия играе ключова роля в икономиката на страната. Този сектор, който допринася за над 13 % от брутния вътрешен продукт и осигурява десетки хиляди работни места, е силно зависим от решенията, вземани на европейско равнище, и от субсидиите, предоставяни от румънската държава. Експертът по енергийна политика Корина Мурафа, която участва пряко в дискусиите в Брюксел, обясни, че се разглеждат няколко сценария. Първият сценарий е отлагане на крайния срок до 2035 г. с около пет години. Вторият сценарий, който е на масата на вземащите решения в Брюксел, е да се предефинират критериите за екологичен преход, така че превозните средства да постигнат праг на намаляване на емисиите от над 90 %, включително чрез използване на синтетични горива или биогорива. В същото време Европейската комисия подготвя и други инициативи, като например директива за екологизиране на фирмените автопаркове, чиято цел е да стимулира търсенето на по-малко замърсяващи превозни средства и да намали цените им чрез увеличаване на производствените обеми.

За съжаление, тревожни камбани бият и в Германия, където за първи път от почти девет десетилетия Volkswagen реши да затвори завод на територията на страната. Спирането на производството в завода на Фолксваген в Дрезден отразява големите трудности, пред които е изправен най-големият производител на автомобили в Европа: слабите продажби в Китай, ниското търсене в Европа и въздействието на търговските мита, наложени наскоро от Съединените щати. Освен това перспективата за по-дълъг живот на конвенционалните двигатели принуждава германската група да преосмисли инвестиционната си стратегия. Многогодишният бюджет на компанията вече е намален, а анализаторите предупреждават, че натискът върху паричните потоци ще продължи и през следващите години.

Европейската автомобилна индустрия: Автоматизация, съкращения и несигурно бъдеще

В Румъния вече се усещат последиците от прехода към екологичен транспорт. Ръководствата на производители като Dacia обявиха програми за преструктуриране, а основните доставчици на автомобилни компоненти започнаха да намаляват работната си сила. Според експерти от автомобилната индустрия тези съкращения се дължат не само на енергийния преход, но и на фактори като ускорената автоматизация и интегрирането на изкуствения интелект в производствените процеси. Анализаторите на автомобилния пазар посочват, че глобалната тенденция е много ясна, като заводите стават все по-автоматизирани, а броят на работните места продължава да намалява. Според анализаторите истинското предизвикателство е да се управлява този зелен преход по такъв начин, че социалното въздействие да е постепенно и да позволява професионална преквалификация на засегнатите служители.

Неизбежен, но по-бавен преход. Пазарът на електроенергия – между възприятието и реалността

Въпреки че статистическите данни показват увеличение на продажбите на електромобили, анализаторите на европейския автомобилен пазар посочват, че тези данни често се тълкуват повърхностно. В много анализи един и същи етикет включва както напълно електрически автомобили, така и хибриди или plug-in хибриди, които отбелязват значителен ръст през последните години. В действителност обаче сегментът на напълно електрическите автомобили се е разраснал по-умерено, отколкото предполага общественото мнение, а липсата на държавни субсидии рискува допълнително да забави това развитие. Без програми за подпомагане като Rabla (румънска правителствена програма, която субсидира замяната на стари автомобили с нови) интересът към закупуването на електрически превозни средства може да намалее значително в близко бъдеще. В заключение може да се каже, че общата посока към електрическа мобилност остава непроменена, но темпото и начинът на изпълнение се преразглеждат на ниво Европейска комисия. Отлагането на забраната на конвенционалните двигатели след 2023 г. не означава отказ от целите в областта на климата, а по-скоро представлява адаптиране към икономически и промишлен контекст, който е много по-сложен от първоначално предвидения при приемането на програмата „Зелена сделка“. Както за Европейския съюз, така и за Румъния, следващите години ще бъдат решаващи за определянето на модел на преход, който е устойчив не само от екологична, но и от социална и икономическа гледна точка.