Subscribe
Швеция отдавна е известна с откритата си политика към бежанците и мигрантите, но в момента тя се намира в преломен момент. Властите в Стокхолм подготвят мащабна реформа на имиграционното законодателство, която ще въведе ключово изискване за запазване на правото на престой. Бежанците и мигрантите трябва да докажат, че се държат по начин, който се счита за подходящ и отговорен в съответствие с нормите на шведското общество. Новата миграционна политика, която трябва да влезе в сила на 13 юли 2026 г., бележи промяна в шведския начин на мислене, като фокусът се премества от закрила и интеграция към индивидуална отговорност и социално съответствие.
Според проекта пребиваващите в Швеция лица извън ЕС могат да бъдат оценявани не само въз основа на спазването на наказателното законодателство, но и въз основа на по-широк набор от критерии, свързани с общото поведение. Вследствие на това правото на пребиваване в страната вече не се разглежда като гарантирано в дългосрочен план, както е в момента, а като статут, който трябва непрекъснато да се обосновава чрез поведение. В определени ситуации властите могат да решат да отнемат разрешението за пребиваване, а в крайни случаи дори да депортират лицето. Тази законодателна инициатива идва в политически контекст, в който миграцията се превърна в една от най-чувствителните теми на обществения дебат в Швеция. Настоящото правителство, подкрепяно от десните партии, смята, че предишната система е била твърде либерална и че са необходими по-строги мерки, за да се гарантира социалното сближаване и ефективното функциониране на държавата. Основната идея е, че интеграцията не трябва да бъде пасивен, а активен процес, в който мигрантът има ясни задължения към приемащото общество.
Предложените нови правила са широкообхватни и включват различни ситуации, които могат да повлияят на решението на шведските власти да подновят или да прекратят правото на пребиваване или дори да депортират. Става въпрос не само за тежки престъпления, но и за дребни нарушения или поведение, считано за социално проблематично. Примерите, които могат да доведат до временно отнемане на правото на пребиваване, включват натрупване на дългове без намерение да бъдат платени, участие в измами със социални помощи, недекларирана работа или участие в дейности, които биха могли да засегнат обществения ред. Тези фактори могат да натежат при крайната оценка, която се прави на гражданите, получили убежище, когато кандидатстват за удължаване на валидността на разрешенията си за пребиваване. Нещо повече, дори изразяването на мнения, считани за екстремистки, може да бъде подложено на щателна проверка от страна на властите, което открива широка дискусия за границите на свободата на изразяване. В основата на тази реформа на имиграционната политика стои понятието „честен живот“, което, макар и да изглежда ясно, не е точно дефинирано. Тази липса на яснота предизвиква загриженост сред организациите за защита на правата на човека и много правни експерти, които предупреждават, че субективното тълкуване на новия закон може да доведе до противоречиви или дори дискриминационни решения. Критиците на предложената имиграционна реформа смятат, че подобен подход би могъл да създаде климат на несигурност, в който засегнатите лица не знаят точно кое поведение е приемливо и кое е рисково. В допълнение към правните последици реформата има и значително социално въздействие. Съществуват опасения, че поради опасения от евентуални последици по отношение на техния статут мигрантите ще станат по-неохотни да участват в обществения живот, особено в граждански дейности или мирни протести. Тази тенденция може да доведе до намаляване на гражданското участие и до разделение в шведското общество, където определени групи се чувстват по-малко защитени или по-малко свободни да изразяват мнението си.
От откритост към предпазливост: Еволюцията на миграцията в Швеция
За да разберем напълно тази промяна в посоката на действие на властите в Стокхолм, трябва да разгледаме ситуацията с имиграцията през последните години. Добре известно е, че Швеция беше една от най-засегнатите страни от бежанската криза през 2015 г., когато конфликтът в Сирия накара много голям брой хора да потърсят убежище в Европа. През тази година в Швеция бяха регистрирани приблизително 163 000 молби за убежище, което е безпрецедентно ниво спрямо населението на страната от 10,7 милиона души. Тази ситуация, характеризираща се с голям брой молби за убежище, оказа значителен натиск върху държавните институции и бюджета за социално подпомагане. След мигрантската вълна през 2015 г. шведските власти започнаха да прилагат по-строги мерки и броят на молбите за убежище значително намаля. През следващите години цифрите се стабилизираха на много по-ниски нива, като годишно варираха между приблизително 12 000 и 30 000 молби за убежище. Въпреки това дългосрочното въздействие на миграционната вълна остава видимо в Швеция, както в демографски, така и в социален план. Като цяло от началото на мигрантската криза през 2015 г. до днес Швеция е получила няколкостотин хиляди молби за убежище, което необратимо е допринесло за трансформацията на структурата на населението. Повечето мигранти са се заселили предимно в големите градове, където има повече възможности за работа и подходяща инфраструктура за интеграция. В столицата на страната, Стокхолм, живее най-голям дял от мигрантското население, следвана от Гьотеборг и Малмьо. Тези градове са се превърнали в мултикултурни центрове, но и в места, където предизвикателствата пред интеграцията стават все по-очевидни. В някои градски райони са се оформили силни мигрантски общности, които могат да улеснят първоначалната адаптация, но могат и да създадат рискове от социална сегрегация. Шведските власти се опитват да се справят с тези предизвикателства чрез политики за интеграция, но резултатите са разнопосочни, а общественият дебат остава интензивен. Новата промяна в миграционната политика отразява и промяна в общественото мнение. Докато през изминалите години сред местното население съществуваше широк консенсус в полза на приемането на бежанци, сега се наблюдава по-голяма загриженост относно икономическото, социалното и културното въздействие на миграцията. Тази промяна във възприятията оказа влияние и върху шведската политическа сцена, където партиите, застъпващи се за по-рестриктивни политики, спечелиха електорална подкрепа.
Швеция между откритостта и ограниченията
Реформата, предложена от Швеция, не е изолирано явление, а част от по-широка тенденция в целия Европейски съюз. През последните години много държави членки започнаха да затягат миграционните си закони в опит да намерят баланс между защитата на бежанците и граничния контрол. Швеция, която преди беше считана за една от най-снизходителните страни в Европейския съюз по отношение на миграционното законодателство, постепенно се доближи до средното европейско ниво. Въвеждането на временни разрешителни за пребиваване, по-строгите условия за събиране на семейства и акцентът върху интеграцията са елементи, които отразяват тази промяна. Същевременно между европейските държави съществуват значителни различия. Германия, например, остава една от основните дестинации за търсещите убежище, като поддържа относително отворена, но все по-регулирана система. Португалия и Испания често се считат за по-гъвкави, особено по отношение на интеграцията на мигрантите на пазара на труда и осигуряването на пътища за узаконяване. От друга страна, някои държави са възприели много по-строги политики. В това отношение Дания често се посочва като пример за строго законодателство, включително предложения за разглеждане на молбите за убежище извън европейската територия. Унгария и Полша са въвели строг граничен контрол и значително са ограничили достъпа до процедурите за предоставяне на убежище. Това разнообразие от подходи отразява политическите, икономическите и културните различия между държавите членки, но общата тенденция е към затягане на контрола и предефиниране на миграционните политики в по-рестриктивна посока.
Инициативата на Швеция повдига важни въпроси за бъдещето на европейския модел. От една страна, е необходимо да се гарантира сигурността и ефективното функциониране на държавите. От друга страна, трябва да бъдат защитени основните права и демократичните принципи, на които се основава Европейският съюз. Остава да се види до каква степен новите мерки ще успеят да постигнат целите си, без да предизвикат отрицателни последици в средносрочен и дългосрочен план. Това, което е сигурно, е, че Швеция вече не е страната, която беше преди десетилетие, когато става въпрос за миграцията, и сегашната посока предполага дълбоко пренастройване на отношенията между държавата и мигрантите, в деликатен баланс между отговорност, контрол и права.