Subscribe
В речта си в Аахен по повод връчването на наградата „Карл Велики“ Марио Драги очерта широко и системно разбиране за предизвикателствата пред Европейския съюз в новия международен контекст. Речта, разработена от политическа, икономическа и стратегическа гледна точка, предложи размисъл за постепенното отслабване на следвоенното равновесие, което е поддържало европейската интеграция, и за необходимостта от ново дефиниране на модела на континентална интеграция. Според Драги настоящата историческа фаза се характеризира с нарастващ натиск върху европейския континент. Тази кризисна ситуация обаче представлява и възможност: външните трудности всъщност карат европейците да преоткрият общите си интереси и да проявят ново желание за сътрудничество.
ИКОНОМИЧЕСКИ СЪТРЕСЕНИЯ И ВРЪЩАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА УЯЗВИМОСТ
В речта си Драги подчерта, че от 2020 г. насам Европа е засегната от непрекъсната поредица от външни сътресения. Последиците от пандемията бяха утежнени от търговските мита, наложени от САЩ, конфликта в Близкия изток и последиците за глобалните вериги за доставки. Особено внимание беше обърнато на икономическите последици от енергийната криза и въздействието на нестабилността в Ормузкия проток, считан за стратегически център за световната търговия. Тези фактори идват в момент, когато Европейският съюз се нуждае от извънредни инвестиции. Драги отбеляза, че годишната нужда от стратегически разходи, първоначално оценена на около 800 млрд. евро, ще нарасне до близо 1,2 трилиона евро годишно поради увеличените разходи за отбрана. Поради това икономическият растеж е описан като задължително условие за подкрепа на енергийния преход, сигурността на континента, технологичните иновации и застаряването на населението.
КРИЗАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ
Драги заяви, че Европа е изградила силно отворена икономика, без да е завършила изграждането на вътрешния си пазар. Интеграцията на капиталовите пазари, енергийните мрежи и различните икономически сектори остава непълна, което води до фрагментирана и уязвима система. Бившият председател на Европейската централна банка отбеляза, че Съюзът е поверил на пазарите функции, които обикновено изискват общ политически орган, без обаче да гарантира на тези пазари истински континентален мащаб. Тази асиметрия би насърчила зависимостта от чуждестранното търсене и глобалните производствени вериги. Поради това Европа щеше да бъде много по-изложена на колебанията в международните търговски политики.
СТРАТЕГИЧЕСКИ ЗАВИСИМОСТИ И ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОПУСК
В речта беше засегнат и въпросът за стратегическите зависимости на Европа. Един от основните критични въпроси, които бяха идентифицирани, се отнася до изоставането на Европа в технологичния и цифровия сектор. От 2019 г. насам разликата в производителността на труда между Европа и Съединените щати се е увеличила значително, главно поради засилената цифровизация на Америка и силата на американския технологичен сектор. Драги приписва решаващо значение на развитието на изкуствения интелект, който той определи като най-значимата технологична трансформация през следващото десетилетие. Според оценки на ОИСР, цитирани в речта, приблизително половината от бъдещия ръст на производителността може да зависи от разпространението на изкуствения интелект. Въпреки това се съобщава, че Европа инвестира много по-малко от Съединените щати и Китай в центрове за данни, полупроводници, енергийна инфраструктура и изчислителен капацитет.
СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ И ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА
Защитавайки принципа на свободната търговия, Драги заяви, че икономическата отвореност вече не може да бъде единственият отговор на Европа на глобалните трансформации. Новите търговски споразумения, макар и полезни, няма да са достатъчни, за да компенсират структурните слабости на европейската икономика. Бившият министър-председател отбеляза, че европейският дебат се поляризира между два подхода: от една страна, поддържане на отворен модел, основан на международни правила; от друга страна, завръщане към по-интервенционална индустриална политика. Според Драги и двете стратегии са недостатъчни, ако не са придружени от пълна европейска икономическа интеграция. Според него укрепването на единния пазар трябва да върви ръка за ръка с обща индустриална политика, способна да подкрепя стратегически сектори като отбраната, полупроводниците и чистите технологии. Концепцията „Произведено в Европа“ е представена като инструмент за използване на европейското вътрешно търсене в подкрепа на европейските индустрии.
ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА И ОТНОШЕНИЯ СЪС САЩ
Друга основна тема на речта беше промяната в отношенията между Европа и САЩ. Драги заяви, че американската закрила вече не може да се приема за даденост при същите условия, както в епохата след Втората световна война. Тази трансформация ще принуди Европа да засили стратегическата си автономност. Бившият президент на ЕЦБ заяви, че по-голямата европейска отговорност за отбраната не трябва да се тълкува като отслабване на НАТО, а като потенциално укрепване на трансатлантическия съюз чрез по-балансирани отношения.
ПРАГМАТИЧНИЯТ ФЕДЕРАЛИЗЪМ И БЪДЕЩЕТО НА СЪЮЗА
В заключителната част на речта си Драги предложи концепцията за „прагматичен федерализъм“. Идеята е да се даде възможност на най-отворените към интеграция държави да напредват по-бързо в стратегически сектори като енергетиката, технологиите и отбраната, без да се чака непременно единодушното съгласие на двадесет и седемте държави членки. Според този подход Европа трябва да се съсредоточи върху конкретни инструменти и резултати, които могат да бъдат проверени от гражданите, като по този начин се засили демократичната легитимност на европейския проект. Според Драги предизвикателството пред ЕС сега се състои в превръщането на настоящата криза в нов етап на политическа, икономическа и стратегическа интеграция.