Европа е изправена пред исторически демографски поврат, тъй като населението на ЕС се очаква да намалее с 50 милиона до 2100 г.

В нов доклад на Европейската комисия се предупреждава, че спадащият раждаемост, бързото застаряване на населението и намаляващата работна сила ще променят облика на Европейския съюз за поколения напред, въпреки по-дългия живот и продължаващата миграция.

Европейският съюз е на прага на една от най-значимите демографски промени в своята съвременна история. Според Третия доклад на Европейската комисия за демографските промени, публикуван от Съвместния изследователски център на 14 юли, се очаква населението на ЕС да достигне историческия си връх само след няколко години, след което ще настъпи продължаващ десетилетия спад, който може да промени коренно икономиката, пазара на труда, системите за здравеопазване и социалните политики на континента.

В доклада се прогнозира, че населението на ЕС, което понастоящем се оценява на 450,6 милиона души, ще нарасне леко до 453,3 милиона през 2029 г., достигайки най-високото ниво, регистрирано досега. От този момент нататък обаче тенденцията се обръща. До 2050 г. се очаква населението на Съюза да спадне до около 445 милиона души, след което да намалее още до приблизително 398,8 милиона души до края на века — спад от близо 50 милиона души, или около 11,7 %, което ще върне населението на Европа до нивата, наблюдавани за последен път през 70-те години на миналия век.

Макар демографските промени да протичат постепенно от десетилетия насам, новите прогнози подчертават, че през следващите десетилетия ще се наблюдава ускоряване на две паралелни тенденции: европейците живеят по-дълго от всякога, докато раждаемостта е значително по-ниска.

Едно от най-обнадеждаващите заключения в доклада се отнася до продължителността на живота. През изминалия век подобренията в здравеопазването, медицинските иновации, образованието, храненето, стандартите на живот, както и намаляването на детската смъртност, са довели до значително увеличаване на продължителността на живота на целия континент. От 60-те години насам продължителността на живота се е увеличавала с около две години на всяко десетилетие.

Според прогнозите на Комисията средната продължителност на живота при раждане — оценена на 81,5 години през 2024 г. (84,1 години за жените и 78,9 години за мъжете) — ще продължи да нараства стабилно. Очаква се до 2100 г. жените във всяка държава-членка на ЕС да живеят над 90 години, докато за мъжете се прогнозира средна продължителност на живота от поне 86 години.

Въпреки че това представлява едно от най-големите постижения на Европа в областта на общественото здраве, то създава и значителни предизвикателства за политиката. До края на века почти всеки трети европеец ще бъде на възраст 65 години или повече, в сравнение с приблизително всеки пети днес. Това драстично застаряване на населението ще окаже все по-голям натиск върху здравните услуги, пенсионните системи, дългосрочните грижи и публичните финанси в целия Съюз.

В същото време в Европа продължава да се наблюдава траен спад в раждаемостта. Докладът показва, че раждаемостта спада почти непрекъснато от втората половина на 60-те години на миналия век. Най-високият брой раждания в ЕС е отчетен през 1964 г., когато са се родили приблизително 6,8 милиона деца.

Оттогава насам раждаемостта постепенно намалява, въпреки спорадичните временни възстановявания. Годишният брой на ражданията спадна до 4,36 милиона през 2002 г., за кратко се възстанови до 4,68 милиона през 2008 г., отбеляза скромно повишение през 2014, 2016, и 2021 г., но в крайна сметка продължиха своята низходяща тенденция, достигайки едва 3,55 милиона раждания през 2024 г.

Коефициентът на плодовитост също очертава една също толкова тревожна картина. Демографите обикновено считат, че 2,1 деца на жена представляват нивото на възпроизводство, необходимо за стабилно население при липса на миграция. Днес обаче нито една държава-членка на ЕС не достига този праг.

В целия Съюз общият коефициент на плодовитост отбеляза леко повишение от 1,43 деца на жена през 2001 г. до 1,57 през 2010 г., след което отново започна да спада. След няколко незначителни колебания раждаемостта спадна до 1,46 през 2022 г. и достигна едва 1,34 през 2024 г., което е сред най-ниските нива, регистрирани в Европа.

Макар Комисията да очаква раждаемостта да се възстанови леко през следващите десетилетия, прогнозите сочат, че тя ще остане значително под нивото на възпроизводство през целия век, което означава, че естественият спад на населението вероятно ще продължи.

Миграцията, която често се разглежда като потенциално решение на демографските предизвикателства пред Европа, ще компенсира тези тенденции само частично.

В доклада се признава, че се очаква Европейският съюз да остане привлекателна дестинация за международните мигранти. Продължаващата имиграция несъмнено ще допринесе за забавяне на темпото на демографския спад и за намаляване на непосредствения недостиг на работна ръка. Изследователите обаче стигат до заключението, че миграцията сама по себе си не може напълно да компенсира структурните последици от трайно ниската раждаемост и застаряването на населението.

Миграцията оказва влияние предимно върху общия брой на населението, а не върху дългосрочната му възрастова структура. Освен това децата на мигрантите обикновено възприемат модели на раждаемост, сходни с тези в страните, в които се заселват, което означава, че демографското въздействие с времето намалява.

Вероятно най-непосредствената икономическа последица ще бъде намаляването на работната сила. Прогнозите на Евростат, цитирани в доклада, сочат, че между 2025 и 2050 г. Европейският съюз ще губи средно по 1,2 милиона души в трудоспособна възраст всяка година — определени като лица на възраст от 15 до 64 години. Без миграцията тази годишна загуба би се удвоила до около 2,4 милиона души, което илюстрира както значението, така и ограниченията на миграцията при справянето с демографския спад.

Резултатите от проучването подчертават нарастващата необходимост от координирани политики на ЕС, които подкрепят семействата, насърчават по-високото участие на пазара на труда, спомагат за здравословното остаряване и повишават производителността чрез иновации и технологии. Демографското бъдеще на Европа няма да бъде определено от едно-единствено решение, а от комбинация от икономически реформи, социални инвестиции, политики, благоприятни за семействата, и внимателно управлявана миграция.

С наближаването на демографския пик на Европейския съюз политиците са изправени пред решаващо предизвикателство: да адаптират европейските институции към бъдеще, в което по-малко хора ще трябва да издържат по-голямо и по-дълго живеещо население. Решенията, които ще бъдат взети през следващите десетилетия, ще определят не само икономическата конкурентоспособност на континента, но и устойчивостта на европейския социален модел за бъдещите поколения.

Алесандро Фиорентино