Subscribe
Европейската комисия представи нова стратегия за ускоряване на електрификацията на енергийната система на Съюза, с цел постепенно намаляване на използването на изкопаеми горива в ключови икономически сектори, като промишлеността, транспорта и строителството. Тази инициатива е част от по-широкия процес на енергиен и климатичен преход в Европейския съюз и има за цел да превърне континента в първата в света икономическа система, базирана предимно на използването на електроенергия. В количествено изражение целта е да се увеличи делът на електроенергията в енергопотреблението от настоящите 23 % на 46 % до 2040 г., което ще доведе до очаквани икономии от около 260 млрд. евро годишно благодарение на намаляването на вноса на изкопаеми горива. Европейската амбиция се основава на идеята, че по-широкото използване на електроенергията може едновременно да укрепи енергийната сигурност, икономическата конкурентоспособност на производствената система и постигането на целите за декарбонизация и борба с климатичните промени. От тази гледна точка електрификацията се счита за един от основните инструменти за постепенно намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, насърчаване на технологичните иновации и укрепване на устойчивостта на европейската енергийна система спрямо международни кризи и колебания на енергийния пазар. Този подход обаче не може да пренебрегне институционалната рамка на Европейския съюз и принципа на възлагане на правомощия. Ето защо е от съществено значение да се подчертае, че дори в контекста на инициативи, насърчавани от европейските институции, конституционните прерогативи, компетенциите и националният суверенитет на отделните правителства и държави-членки трябва да продължат да бъдат напълно защитени. Всъщност всяка държава запазва централна роля при определянето на собствените си енергийни стратегии и при избора на най-подходящите инструменти за постигане на общите цели, като се отчитат специфичните характеристики на нейната икономическа система, териториалният контекст, наличността на енергийни ресурси, социалните нужди и нивото на развитие на националната инфраструктура. От тази гледна точка европейската координация следва да осигурява импулс и сътрудничество, без да отслабва отговорностите и правомощията, които Договорите признават на държавите-членки при определянето на енергийния им микс и прилагането на националните политики.
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ, ЕКОЛОГИЧНИТЕ И СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПРЕДИМСТВА НА ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯТА
Електрификацията се счита за един от основните инструменти за укрепване на стратегическата автономност на Европа. Намаляването на зависимостта от вноса на изкопаеми горива би намалило уязвимостта на Съюза спрямо международните геополитически напрежения и колебанията на енергийния пазар, като същевременно би подобрило конкурентоспособността на европейската производствена система. Същевременно разпространението на електроенергията е от съществено значение за модернизирането на енергийната инфраструктура и постепенното декарбонизиране на икономиката, като допринася за ускоряване на постигането на целите на зеления преход. Потребителите също биха могли да се възползват от значителни икономически предимства. Според оценки на Комисията използването на електромобил с батерийно захранване може да доведе до икономии до 78 % в сравнение с превозно средство, задвижвано с традиционни горива, докато замяната на газовите котли с термопомпи може да намали разходите за отопление на европейските домакинства средно с до 60 %.
КЛЮЧОВИТЕ ПРОБЛЕМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРЕОДОЛЕНИ, И ИНСТРУМЕНТИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В ПЛАНА
Въпреки благоприятните перспективи, процесът на електрификация все още се сблъсква с множество икономически, инфраструктурни и технологични пречки. Понастоящем цената на електроенергията често е около три пъти по-висока от тази на газа, което прави замяната на традиционните технологии по-малко рентабилна. Към това се прибавят дългите срокове, необходими за установяване на връзки с електроенергийните мрежи, трудностите, с които се сблъскват много технологични иновации при постигането на широкомащабно търговско внедряване, както и недостатъчните стимули за предприятията, които да насърчат прехода от изкопаеми горива. За да се справят с тези проблеми, европейският план предлага координирана поредица от мерки, насочени към намаляване на разликата в цените между електроенергията и изкопаемите горива, като едновременно с това се насърчава внедряването на чисти технологии като термопомпи, батерии и електромобили. Сред ключовите предвидени мерки е възможността държавите-членки да намалят мрежовите такси, прилагани към конкретни категории потребители, и да намалят данъчната тежест върху енергоемките предприятия, като по този начин направят сметките за електроенергия по-устойчиви в дългосрочен план. Допълнителните мерки включват внедряването на интелигентни електромери, предназначени да насърчават по-ефективното потребление на енергия и да намалят разходите на потребителите, както и намаляване на първоначалните разходи за технологии за електрификация чрез използването на финансови инструменти като програми за социален лизинг, ресурси от Европейската система за търговия с емисии (EU ETS) и Социалния климатичен фонд. Планът предвижда също така ускоряване на развитието на европейските електроенергийни мрежи чрез пакета за мрежова инфраструктура, подкрепа за въвеждането на иновативни технологични решения и значителни инвестиции в професионалното обучение и специализираните умения, с перспективата за създаване на стотици хиляди нови квалифицирани работни места.