Subscribe
Двадесет и две години след най-голямата вълна на разширяване в историята на Европейския съюз — когато 10 държави официално станаха членове — и тринадесет години след присъединяването на Хърватия, темата за разширяването на ЕС отново се превърна в актуален въпрос. Това е най-дългият период, изминал от последното присъединяване, а перспективите и предизвикателствата пред един по-голям Съюз са значителни. В навечерието на срещата на Европейския съвет в средата на октомври комисарят по разширяването наскоро очерта „реформистката“ визия на Комисията за бъдещите присъединявания.
В реч, произнесена на 24 август в Загреб, Марта Кос подчерта важността на спазването на поетите ангажименти, ползите от постепенната интеграция, по-гъвкавия процес на вземане на решения и по-солидните гаранции за укрепване на върховенството на закона и демократичните механизми.
Отвъд клишетата, като например, че страните кандидатки трябва наистина да зачитат „нашите общи ценности“, някои категорични изявления или похвалите към Хърватия и нейните постижения, комисар Кос похвали безпрецедентният напредък направени през тази година във връзка с процеса на разширяване. От една страна, имаме Черна гора, която е най-близо до присъединяване към ЕС; Албания, посочвана като пример за приключване на главата „Върховенство на закона“; както и Украйна и Република Молдова. Що се отнася до Исландия, по времето на речта в Загреб тя се подготвяше за референдум за възобновяване на преговорите за присъединяване; обаче резултатът от 29 август – когато 53 % от гражданите гласуваха против – на практика сложи край на тази амбиция.
Отвъд отделните случаи, които се намират на различни „етапи“ от процеса на присъединяване, въпросът е как да разберем напълно кого приемаме в границите си. Един Съюз, който не успява да защити външните си граници пред лицето на екзистенциална заплаха, един Съюз, задушен от прекомерна регулация и насърчаващ идеологии, които фундаментално подкопават семейството, свободата на словото и националния суверенитет – доколко наистина е готов той да се разширява още? Това би било като къща, към която се добавя нов етаж, докато основите ѝ се рушат.
Комисар Кос счита, че процесът на вземане на решения трябва да бъде по-ефективен и гъвкав – което е легитимна цел –, но един от начините за постигането ѝ е да се ограничат областите, в които дадена държава-членка може да упражни правото си на вето. С други думи, това е реформа, която би предотвратила неприятни „изненади“ от държави, които не се съобразяват напълно с Брюксел – тема, която предизвика значително недоволство през последните години. Друга фраза, използвана от словенския комисар, беше да се гарантира, че „троянските коне“ няма да бъдат допуснати, така че „основните европейски ценности“ и „върховенството на закона“ да не могат повече да бъдат нарушавани. Същата погрешна реторика, която псевдоелитите използват, за да пренебрегнат народите и техните интереси. Това са някои от стъпките към възвръщането на „независимостта“ на Европа, както я вижда комисарят по разширяването.
Всички ние сме твърде добре запознати с грандиозната реторика и празните фрази. Разширяването на ЕС трябва да се оценява според това доколко укрепва или отслабва онова, което прави Европа – Европа. Разширеният Европейски съюз трябва да означава укрепване на нашия блок, а не неговото отслабване. Дали то носи повече ред, повече просперитет и повече уважение към истинските ценности, свободата и суверенитета? Ако отговорът е „да“, тогава разширяването трябва да бъде приветствано. Но ако то служи само като инструмент за мащабен идеологически проект, който изкривява обявените си цели – стабилност, просперитет и свобода – тогава трябва да бъде отхвърлено или, най-малко, разглеждано с изключителна предпазливост.
За да остане Европейският съюз съюз на нации, е наложително той да заложи на яснота и реализъм. В противен случай рискува рано или късно да се превърне в нещо неузнаваемо. А тогава разширяването ще се окаже нищо повече от още един пирон в ковчега.