За един консервативен екологизъм: устойчивост, конкурентоспособност и прагматизъм

Опазването на околната среда и ландшафта отдавна са били дълбоко консервативни ценности. Самата концепция за „опазване“ предполага отговорност като пазители на нашата земя, нашата природа и бъдещите поколения. През последните години обаче европейската политика в областта на околната среда се превърна в догматична идеология — така нареченият „Зелен пакт“ — която създава риск от деиндустриализация на Европа и обедняване на нейните граждани.

Време е да въведем нов подход към политиката за опазване на околната среда, като заменим катастрофизма и държавния дирижизъм с прагматизъм, технологична неутралност и защита на икономическата структура.

Основният недостатък на сегашните европейски политики се състои в налагането на нереалистични срокове и забрани, наложени отгоре надолу, като например постепенното премахване на двигателите с вътрешно горене до 2035 г. или драконовските директиви за подобряване на енергийната ефективност на жилищата за сметка на семействата. Този подход не спасява планетата — като се има предвид, че на Европа се падат по-малко от 9 % от глобалните емисии — а вместо това предава цели стратегически пазари на Китай и подкопава конкурентоспособността на нашите малки и средни предприятия.

Прагматичният и консервативен екологизъм се опира на три стълба:

• Технологична неутралност: Преходът не може да разчита изцяло на слънчевата и вятърната енергия. От съществено значение е да се инвестира в ядрена енергия от ново поколение, синтетични горива, биогорива и биометан. Европа не трябва да решава предварително коя технология ще надделее, а по-скоро да създаде условия, при които научните изследвания и промишлеността да могат да разработят най-добрите решения.
• Защита на промишления и селскостопанския суверенитет: Европейските земеделски стопани и животновъди не са „замърсители, които трябва да бъдат наказани“, а първите и най-важни пазители на земята и ландшафта. Зелената политика трябва да спре да подкопава европейското селско стопанство чрез бюрокрация, за да дава предимство на евтини чуждестранни продукти, които не подлежат на съпоставими екологични стандарти.
• Икономическият растеж като предварително условие: Само едно проспериращо и технологично напреднало общество разполага с ресурсите да защити околната среда. Деиндустриализацията води единствено до бедност и социален упадък – две състояния, които исторически допринасят за влошаването на състоянието на земята, а не за нейното опазване.

Европа трябва да възстанови баланса между опазването на околната среда и съхранението на своята индустриална и селскостопанска цивилизация. Истинската устойчивост не означава да се разрушава икономиката, а да се укрепва чрез иновации и зачитане на идентичността на нашите територии.

Джузепе Арноне.