Защита на реалистичната устойчивост във VIVA24

По време на популярния митинг VOX и ECR VIVA24 бяха отбелязани няколко политически панела. Един от тях беше панелът „Устойчивост и зелена енергия: предизвикателства и възможности„. Няколко изтъкнати европейски консервативни политически фигури участваха в този панел, за да споделят своите гледни точки. Модератор на разговора беше Симона Петручи, италиански евродепутат от Fratelli d’Italia (партията на министър-председателя Джорджия Мелони). Оратори бяха Педро Нарро, испански кандидат за депутат в Европейския парламент от VOX; Гиедриус Сурплис, депутат в литовския парламент от партия LRS; Нено Димов, бивш български министър на околната среда и водите; Мирея Борас, бивш испански депутат в Конгреса на депутатите от VOX, а понастоящем кандидат за предстоящите избори за Европейски парламент; и не на последно място, известният Роб Роос, виден член на ЕП от ЕКР от Нидерландия.

Панелът обсъди устойчивото развитие и енергийната политика – много важен въпрос, по който досега политиците „налагат политики за устойчивост, твърде богати на противоречия“, според модератора Петручи. Вместо този подход, Петручи подчертава, че ЕКР защитава „реалистична устойчивост“, която поставя в основата си „околната среда, хората и икономиката, защото няма екологична устойчивост без икономическа устойчивост“.

Първият оратор, Роб Роос, остро разкритикува европейската Зелена сделка и „климатичния комунизъм“, като заяви, че ЕС „взема решения, основани на страха“, докато „в реалния свят, в нашите градове, все повече хора изпитват затруднения да свържат двата края поради инфлацията и високите цени на енергията“. Освен това той подчерта, че „европейските компании губят конкурентоспособност и много от тях затварят или се местят извън ЕС“. Във връзка с това той разкритикува идеологическия догматизъм на ЕС, който твърди, че „всички ще умрем, ако не поставим просперитета си в услуга на климата“. Според Рос идеята за „нулеви нетни емисии“ е „опасен експеримент с нашата икономика и демокрация“ и че въпреки тази опасност Европейската комисия е готова да „постави просперитета ни в услуга на климата и да го накара да изчезне“.

Накратко казано, Рос категорично заяви, че „планетата ЕС ще се срине и тези, които са създали тези политики, ще трябва да се изправят пред това, което са унищожили. Надявам се, че дотогава няма да е твърде късно да спасим просперитета и начина си на живот“. В заключение Роос формулира редица политически предложения като алтернатива на „климатичния комунизъм“ на ЕС. Първо, да премахне „зелената сделка“, която „е проблем“ и ще става все по-малко популярна, тъй като Европа напредва в новооткрития си политически императив да преследва реиндустриализация. На второ място, Роос подчерта, че трябва да бъдем „самодостатъчни в осигуряването на енергия, така че тя да бъде достъпна и сигурна“. Във връзка с това той подчерта, че трябва да инвестираме в ядрената енергия и че не можем да дискриминираме ядрената енергия в полза на възобновяемите енергийни източници.

На второ място Гиедриус Сурплис подчерта, че „Европейският съюз отделя само 8% от световните емисии, докато най-големите замърсители са Китай и САЩ“. Във връзка с това той заяви, че „трябва да бъдем по-малко идеологизирани“, когато се позова на „Зеления нов курс“. Една от основните причини за това е загубата на европейска икономическа конкурентоспособност. Както заяви Surplys, „САЩ и Китай стимулират европейските компании да инвестират в техните страни“, като изпомпват „милиарди долари, за да изнесат индустриите от Европа и да ги преместят в САЩ и Китай“. В заключение Surplys заяви, че „вече не сме лидери“ в областта на възобновяемата енергия и зелената политика, тъй като „Китай произвежда всички слънчеви панели и вятърни турбини, които използваме в ЕС“. Ето защо той заяви, че в контекста на предстоящите европейски избори „трябва да бъдем рационални, да защитим интересите си в областта на националната сигурност, да премахнем данъците и бюрокрацията и да предоставим стимули“. Той също така подчерта значението на стратегическата автономия, като заяви, че „трябва да финансираме собствените си индустрии в рамките на ЕС и да стимулираме европейските компании и компаниите от трети страни“.

На трето място, Мирея Бораш твърди, че „ограниченията на емисиите в контекста на „Новия зелен курс“ са имали опустошителен ефект върху промишлеността в Европа, включително селскостопанския сектор и останалата част от промишлеността“. Борас подчерта, че политиките за намаляване на емисиите се прилагат „по много агресивен и ускорен начин, което прави целите непостижими за промишлеността“. Това от своя страна води до закриване на много промишлени предприятия и до тяхното „преместване в трети страни с по-високи емисии, като Китай“. Борас определи зелените политики на ЕС като „абсурдни и тоталитарни“. Правилният подход към изменението на климата, както твърди Борас, е да се инвестира в „нови чисти, иновативни и разрушителни технологии, които ни позволяват да бъдем по-конкурентоспособни“, но „винаги да се дава приоритет на европейската конкурентоспособност пред произволните и контрапродуктивни цели в областта на климата“. Тя също така подчерта значението на „енергийния суверенитет“ и разкритикува „налагането на технологиите за възобновяема енергия“ поради предизвикателствата, които възобновяемите енергии поставят с оглед на тяхната „непостоянност“ и липсата на „широкомащабен капацитет за съхранение“, както и „зависимостта от трети страни“, която тези технологии създават по отношение на важни суровини. Ето защо Borrás защити необходимостта да се инвестира в ядрената енергия и да се спре „демонизирането“ на този източник на енергия.

На четвърто място Педро Нарро твърди, че „целите за декарбонизация не са реалистични по три причини“: първо, те са „политически, а не научни цели, които постепенно се разширяват поради натиска на зелените, социалистическите и дясноцентристките партии“. На второ място, той твърди, че за политики като трите наскоро одобрени от ЕС директиви, свързани с енергетиката, не е направена подходяща оценка на въздействието и „никой не ни е казал какви практически последици“ ще имат те. На трето място той критикува и липсата на правна сигурност поради „регулаторното цунами“ в Европа. Според Нарро в ЕС има голям брой „припокриващи се и противоречащи си разпоредби“, които възпрепятстват бизнеса и инвестициите в енергетиката. Във второто си изказване Нарро също така посочи „нарастващата и обезпокоителна зависимост“ на ЕС от трети страни в различни области и сектори, включително възобновяемата енергия, суровините и лекарствата“, и предупреди, че зеленият преход ще доведе до нова зависимост от трети страни и по отношение на селскостопанските хранителни продукти.

Накрая Нено Димов подчерта нюансите в данните за_{емисиите на CO2} , като заяви, че „в световен мащаб, на атмосферно ниво, емисиите на_CO2 са се увеличили само с 0,01% през последните 100 години“, което „никой не смята за опасно“. По отношение на антропогенното изменение на климата Димов заяви, че „всички апокалиптични пророчества“ са се провалили, но въпреки това ЕС е наложил „зелената сделка“. Според Димов „Зелената сделка е проблем, но най-вече е инструмент, който помага на новата марксистка идеология да се бори срещу демокрацията и капитализма“. Във връзка с това той заяви, че трябва да се „борим“ срещу „зелената сделка“ и да „запазим средната класа“, защото „няма демокрация без средната класа, няма демокрация без капитализъм и няма качество на живот без капитализъм“. По отношение на енергетиката Димов заяви, че „трябва да спрем да субсидираме едни видове енергия и да наказваме други. Трябва да ги оставим да се конкурират, за да видим кой от тях е по-добър, по-евтин и по-устойчив“. Освен това трябва да бъдем самодостатъчни и „независими“ по отношение на енергията, да разчитаме на собствените си ресурси и да не зависим от геополитически противници.

Този панел и устойчивостта са много важен въпрос, който ще бъде в основата на изборите за Европейски парламент през юни, заедно с други въпроси като хранителния суверенитет, имиграцията, националния суверенитет и европейската култура. Консолидацията на консервативните идеи е очевидна от възхода на ЕКР в социологическите проучвания и от нарастващото изместване вдясно на ЕНП от страх да не бъде погълната от ЕКР. Ще трябва да изчакаме до 10 юни, но ЕКР и консерваторите са на път да се представят силно на предстоящите избори за Европейски парламент.