Subscribe
Дните, когато мерките на Европейската комисия за борба с „изменението на климата“ изглеждаха като монолитна стратегия, скоро ще останат в историята. Дните, в които утопичните цели на „зелената сделка“ трябваше да бъдат постигнати независимо от всичко, отминаха. Дните, в които голямата цел за нулеви емисии на CO2 изглеждаше неизбежна, вече са зад гърба ни.
„Всички нови автомобили, които влизат на пазара на ЕС от 2035 г., ще трябва да имат нулеви емисии на CO2“ е една от мерките, включени в пакета „Fit for 55“, но това, което доскоро изглеждаше като твърдо правило, вече не е така. Неизбежното (както го смятат ясновидските наблюдатели) се случи. Според последното предложение на Европейската комисия целта за 100 % намаляване на емисиите на CO2 е „смекчена“, като се превръща в 90 % намаление, което де факто означава премахване на забраната за продажба на двигатели с вътрешно горене. С други думи, класическите двигатели ще бъдат опция и след 2035 г., което е едно от най-утешителните събития от края на годината. В същото време Комисията облекчи и целите за електрическите търговски превозни средства, като намали целта за емисиите на CO2 от 50% на 40%. Това е значителна стъпка към голям успех не само за автомобилния сектор, но и за връщане към нормалността за европейските граждани и семейства.
След като в продължение на пет години настояваха за задължително прилагане на тези безумни екологични политики, сега представителите на Европейската комисия заемат диаметрално противоположна позиция. Това, което доскоро изглеждаше невъзможно да се постигне – истинска гъвкавост – изведнъж се превърна в нещо естествено и наистина необходимо за един наистина конкурентен сектор. Изявленията на комисаря по въпросите на устойчивия транспорт и туризма Апостолос Цицикостас можеха да бъдат шокиращи преди няколко месеца, но днес те сочат посока, която може да означава връщане към нормалността: „Европейската автомобилна индустрия е крайъгълен камък на нашата икономика, като допринася за 7 % от БВП на ЕС и осигурява близо 14 милиона работни места. С пакета за автомобилната промишленост укрепваме конкурентоспособността на сектора, като въвеждаме гъвкавост в стандартите за емисиите на CO2 за леки и лекотоварни автомобили и технологично неутрална рамка.“ Какво развитие!
Но какво може да е предизвикало „внезапната“ гъвкавост на Брюксел по въпрос, който изглеждаше твърдо определен и трябваше да се изпълнява стриктно? Възможно ли е това да е откровение след откритото противопоставяне на консервативните сили на политиките „Fit for 55“? Опозиция, основана на реалистични и прагматични, а не на идеологически съображения. Или пък се поддаде на натиска на големите производители в автомобилния сектор, за които подобни революционни промени биха имали най-пагубни последици?
Колкото повече Зелените и либералите прокарваха фанатичната си екологична програма към една все по-опасна утопия, толкова по-голяма ставаше пропастта между реалността и фантазията. Да вземем за пример „конкурентоспособността“. Тя е едно от най-широко обсъжданите понятия. Нека да уточним, че на Европейската комисия не ѝ липсват инициативи и стратегии за определяне на начини за „стимулиране“ на икономическата конкурентоспособност на блока на ЕС. Въпреки това, разликата между икономиката на Европейския съюз и икономиките на световните суперсили е не само неоспорима реалност, но и все по-задълбочаваща се. Как може да се засили конкурентоспособността, когато един жизненоважен сектор на икономиката е подложен на почти безпрецедентна обсада в името на идеология, която обещава фалшив рай? Отговорът е: не може.
Политиката за „спасяване на планетата“ щеше да погребе автомобилната индустрия и да обрече милиони работници на бедност, с голям риск да загубят работата си. Дните, в които целта за „нулеви нетни емисии“ трябваше да бъде постигната на всяка цена, отминаха – или поне така изглежда. Можем да си отдъхнем с облекчение. Поне засега.