Subscribe
Вертикалният коридор за природен газ, важен стратегически проект за енергийната сигурност на страните от Централна и Югоизточна Европа, почти три години след създаването си, въпреки декларираната политическа и финансова подкрепа от страна на Европейския съюз и САЩ, се сблъсква със значителни пречки при изпълнението си. За тези, които не са запознати с този проект, трябва да отговорим на въпроса: какво представлява този вертикален коридор? Е, Вертикалният коридор е интегрирана система от газопроводи, която би позволила транспортирането на природен газ от Гърция (чрез терминалите за втечнен природен газ в Александруполис) през България и Румъния до Молдова, Украйна, Унгария и Словакия. Целта на този проект за енергийна инфраструктура е да се намали зависимостта на Европа от газ от Руската федерация в контекста на геополитическото напрежение, което се засили след нахлуването в Украйна.
В края на 2022 г. е обявено подписването на споразумение за сътрудничество между Гърция, България, Румъния и Унгария, с което се поставя началото на инициативата за изграждане на интегрирана газопроводна система, наречена по-късно Вертикален коридор за природен газ. В контекста, белязан от енергийната криза, изострена от конфликта между Русия и Украйна, и зависимостта на Унгария и Словакия от руски газ, премахването на зависимостта от руски газ се превърна в стратегически приоритет за Европейския съюз.
Този така наречен „вертикален газов коридор“ е проектиран да се простира на повече от 1000 километра, като има капацитета да обръща потока на природния газ – от източниците на юг (Гърция) до точките на потребление на север (Унгария, Словакия, Молдова и не на последно място Украйна). Целта е да се засили енергийната сигурност на страните от Централна и Югоизточна Европа. Наред с Гърция, България, Румъния и Унгария, в проекта, който се финансира и от САЩ чрез Американската агенция за международно развитие (USAID), участват още Словакия, Молдова и Украйна. Въпреки че първоначално проектът беше посрещнат с ентусиазъм и оптимистични изказвания от страна на официални лица, той среща сериозни трудности, наподобяващи „градска легенда“, поради геополитическата несигурност и факта, че Европа все още се възползва от руски газ на конкурентни цени, доставян през Турция и газопровода „Турски поток“.
От гръцка страна това са DESFA SA (оператор на гръцката национална газова система) и Gastrade, която транспортира втечнен природен газ (LNG) от станцията FSRU в Александруполис. Консорциумът ICGB, който управлява газопровода Interconnector Greece-Bulgaria (IGB), също така обединява на равни начала българското държавно дружество БЕХ и гръцкия държавен оператор DEPA, в сътрудничество с италианското дружество Edison. В България държавният оператор „Булгартрансгаз“ отговаря за управлението на националната мрежа, докато в другите държави участват националните газопреносни оператори.
Няколко дни преди международния панаир в Солун през 2024 г. представители на операторите на вертикалния коридор се срещнаха (в Солун), за да потвърдят отново необходимостта от оптимално използване на съществуващата инфраструктура и да намерят решения за преодоляване на затрудненията по маршрута на вертикалния коридор. Въпреки съвместната декларация, подписана от девет дружества, не се споменава фактът, че пазарният тест, проведен през юли за Гърция, не предизвика почти никакъв интерес – потенциалните бенефициенти не са резервирали капацитет за следващите 15 години. Критиците от различни региони посочват и нежеланието на вносителите на газ, което допълнително увеличава несигурността за напредъка на проекта.
Въпреки тези разочароващи сигнали операторите смятат, че реализацията на Вертикалния коридор продължава да бъде от съществено значение, като определят инициативата като стратегически важна, която надделява над краткосрочните колебания на пазара. На този фон погледите се насочват към Европейската комисия, от която операторите търсят 50% финансиране чрез програмата Repower EU за намаляване на зависимостта от руски изкопаеми горива и постигане на зелен преход. В края на миналата година, през октомври, газовите оператори от страните, участващи в проекта, се срещнаха в Будапеща в рамките на инициативата CESEC за енергийни връзки в Централна и Източна Европа, за да обсъдят подробностите по финансирането на Вертикалния коридор.
Разходи и бюджет за строителството на вертикалния коридор
Въпреки че точната сума за модернизацията на преносните системи не е официално обявена, общата стойност на дейностите се оценява на около 450 млн. евро. В същото време в България бяха обявени инвестиции за над 300 млн. евро, което предполага, че окончателният бюджет може да бъде дори по-висок. В тази рамка газовите оператори очакват Европейската комисия да допринесе значително за финансирането, намалявайки разходите за енергийния преход.
Възникване и развитие на проекта
Първите дискусии за създаването на Вертикалния газов коридор бяха инициирани още през 2014 г. от три държави: Гърция, България и Румъния. Оттогава инициативата премина през много трудни моменти, а откритият през 2022 г. междусистемен газопровод IGB с дължина 182 км е само един завършен сегмент от проекта. В тази равносметка най-силният поддръжник на проекта „Вертикален коридор“ е България чрез държавния оператор „Булгартрансгаз“. Булгартрансгаз иска това трасе на българска територия да се превърне в алтернатива на сегашния маршрут на руския газ към Западна Европа, като се използват алтернативни източници в САЩ, Катар, Египет и други държави.
Вследствие на постигнатото споразумение през есента на 2023 г. (след срещата в Солун през октомври) газовите оператори на държавите, участващи в проекта, планираха през юли 2024 г. да бъдат проведени пазарни тестове едновременно сред дружествата за внос и търговия с газ, за да се оцени готовността им да използват предвидените допълнителни мощности. Въз основа на резултатите от тези тестове трябваше да бъде взето решение за допълнителни инвестиции за разширяване на връзките. По този начин, в оспорван ход, „Булгартрансгаз“ (БТГ) реши да продължи строителството без пазарен тест, като инвестира около 600 млн. лева (равностойни на 306 млн. евро без ДДС), без да има подписани договори за доставка. Булгартрансгаз твърди, че тъй като капацитетът е постоянен, няма нужда от дългосрочна резервация.
В същото време консорциумът ICGB, отговорен за гръцко-българския газопровод, прояви по-малък интерес от първоначално очакваното. Едно от обясненията беше, че ситуацията може да стане по-ясна с пускането в експлоатация на станцията FSRU в Александруполис, но технически проблеми, като течове в тръбопровода, свързващ плаващата платформа със сушата, забавиха нейната експлоатация.
Румъния спря инвестициите във вертикалния коридор
В Румъния пазарното проучване, проведено от Transgaz (националния газов оператор), даде отрицателни резултати поради липсата на търговски интерес към допълнителните количества газ, което доведе до прекратяване на инвестиционната процедура, а бъдещите стъпки, които ще предприеме румънската държава, остават неизвестни. В Словакия на проекта беше обърнато внимание едва когато тя се присъедини към инициативата в началото на 2024 г. Въпреки това словашките газови оператори все още не са предприели конкретни стъпки за укрепване на връзката с Румъния. В Унгария, която все още разчита на руски природен газ, не се наблюдават признаци на интензивна мобилизация от страна на властите, докато Молдова и Украйна се присъединиха към проекта сравнително наскоро. Въпреки че България изрази намерението си да започне да снабдява тези страни (Украйна, Молдова, Словакия, Унгария, Украйна) след прекъсването на транзита на руски газ през Украйна, тези планове останаха на етап неизпълнени желания. По-специално, България е единствената страна, която прилага на практика разширяването на инфраструктурата и увеличаването на капацитета на газопреносната мрежа. Въпреки че това изисква големи инвестиции, съществува риск резултатите да не се оправдаят. Анализаторите правят паралел с подобна ситуация по отношение на договора с турската компания BOTAS, при който България ежегодно резервираше значителен капацитет за пренос на газ, но не успя да се възползва от тази възможност, което доведе до високи разходи без реално използване. Но газовият оператор BTG е оптимист, че ситуацията ще се промени, след като руският газ спре да преминава през Украйна, като тогава природният газ ще бъде пренасочен към Западна Европа от Гърция и Турция през българската инфраструктура.
В Гърция проектът за изграждане на терминали за регазификация на втечнен природен газ (за захранване на Вертикалния коридор) напредва, макар и с по-бавни темпове, а опасенията относно рентабилността продължават. На конференция, организирана от The Economist, Мария Рита Гали (директор на DESFA) посочи, че нестабилността на пазара, изострена от присъствието на руски газ на ниски цени в Средиземноморския регион, затруднява поемането на дългосрочни ангажименти по инфраструктурни проекти. В същото време проектът „Вертикален коридор“ изглежда способен да увеличи капацитета на гръцко-българския газопровод от 3 на 5 милиарда кубически метра годишно, а Gastrade, в сътрудничество с Булгартрансгаз, планира да изгради втори плаващ терминал в Александруполис.
В България се работи за увеличаване на транспортния капацитет чрез оптимизиране на три сегмента от мрежата: две входни точки, поети от Гърция (тръбопроводите Кулата-Сидерокастро и Комотини-Стара Загора), и изходна връзка на границата с Румъния (района Кардам-Негру Вода). Най-амбициозният план на България е да разшири газопровода до Румъния с цел удвояване на капацитета до 10 млрд. куб. м годишно – проект, в който участват американски и австрийски партньори. Дори и тук обаче интересът към пазарните тестове за разширяване на капацитета е изненадващо нисък на фона на непредсказуемата пазарна среда и конкурентните цени на газа, доставян от Турция. Нещо повече, България планира 50% увеличение на капацитета за внос на газ от Гърция от януари 2026 г., което ще повиши годишния капацитет до 8 млрд. куб. м.
Насоки и стратегически перспективи на Европейската комисия
Според последните обсъждания и срещи Европейската комисия и страните, участващи в проекта за вертикален коридор, се опитват да намерят устойчиви решения за възобновяване на проекта, като се стремят да завършат инициативата до 2030 г., когато европейската стратегия е насочена към намаляване на зависимостта от руски газ до 2027 г. Ако проектът бъде реализиран, Гърция може да се превърне в истинска енергийна референтна точка, осигуряваща преноса на газ за Украйна, Унгария и Словакия, по-специално чрез терминала за втечнен природен газ в Александруполис. По този начин Вертикалният коридор ще отвори достъп до нови пазари и ще стимулира икономическия растеж и развитието на далечни геополитически перспективи.
Три години след нахлуването на Русия в Украйна и прекъсването на газовите потоци през украинска територия, Европейската комисия продължава да е убедена в значимостта на проекта, като настоява решенията да се основават на използването на съществуващата инфраструктура и дългосрочните програми за развитие, които понастоящем позволяват транзита на около 10 млрд. куб. м газ, който при оптимални условия може да бъде увеличен до 20-25 млрд. куб. м годишно. Основна пречка обаче е високото ниво на транзитните такси, прилагани от Румъния и Република Молдова, което значително увеличава разходите за транзит и прави целия проект икономически нежизнеспособен. Освен това обсъжданията включват и възможността за разширяване на свързващия газопровод от Гърция до България от 3 на 5 млрд. куб. м, като ICGB търси инвестиционни партньори, за да осигури устойчиво финансиране. Това увеличение на капацитета би спомогнало и за диверсификация на източниците на доставки, включително допълнителен втечнен природен газ от гръцки терминали и каспийски ресурси, и всичко това в глобален контекст на геополитическа нестабилност. На административно ниво усилията на Брюксел са насочени към редица интервенции, целящи да направят коридора оперативен, по-специално чрез хармонизиране на тарифите между различните държави, така че настоящите различия (по-значими в случая с Румъния и Молдова) да не възпрепятстват проекта. Европейската комисия потвърди намерението си да продължи изпълнението на „Вертикалния коридор“, като се ограничи до използването на вече съществуващата газова инфраструктура и интегрирането на други съоръжения, които ще се появят в рамките на десетгодишните програми за развитие.
В заключение, проектът има за цел да създаде алтернативен маршрут за пренос на газ от Гърция през България и Румъния до Молдова, Украйна, Унгария и Словакия. Въпреки това транзитните тарифи, наложени от Румъния и Молдова, високите разходи за транспортиране от юг на север и огромните инвестиции, необходими за разширяване на инфраструктурата, са основните пречки пред успеха на проекта. Инициативата обединява газови оператори от седем държави – DESFA и Gastrade от Гърция, Bulgartransgaz и ICGB от България, Transgaz от Румъния, FGSZ от Унгария, Eustream от Словакия, VMTG от Молдова и GTSOU от Украйна – с дългосрочната цел трафикът на газ да се превърне в до 25 млрд. куб. м газ годишно, въпреки че понастоящем се транспортират само 10 млрд. куб. м със значителни разходи. В крайна сметка Румъния се оказва едновременно ключово звено и пречка за реализацията на Вертикалния коридор поради наложените високи транзитни тарифи, които увеличават разходите и забавят напредъка на проекта. Тази ситуация засяга целия маршрут, който трябва да се разклони по-нататък: от една страна към Унгария и Словакия, а от друга – към Молдова и Украйна.