Още един признак на европейския Ренесанс

Вървим ли към нов европейски ренесанс? Ще имаме ли международно национално пробуждане, при което ние, европейците и западняците, най-накрая ще намерим пътя обратно към собствените си култури и ще започнем отново да развиваме собствената си отличителна идентичност?

Ако има нещо, което сме научили от историята, то е, че доминиращите тенденции в културата и идеологията създават свои собствени обратни реакции. След Просвещението и рационалната култура на XVIII в. се появи по-емоционалният романтизъм на XIX в. В началото на XIX в. европейската култура в много отношения е отпор срещу всичко, което Просвещението е защитавало и което кулминира във Френската революция.

Днес, през 2025 г., имаме повече от тридесет години глобализъм и неолиберализъм. Това е време, в което свободната търговия е даденост, когато големи емигрантски потоци се насочват от Азия и Африка към Европа и Северна Америка. Това беше време, когато интернет обедини целия свят. Младите хора в Европа могат да слушат корейска поп музика и да гледат американски YouTubers.

В Западна Европа много хора смятат, че традиционната им култура и идентичност са подложени на натиск. Отчасти от глобализацията и цифровизацията, отчасти от миграцията. На Запад дори се наблюдава нещо, което мнозина наричат ойкофобия, при която собствената култура се разглежда като заплаха за добрите ценности, а присъствието на чужди култури – като доказателство за нашата хуманност и щедрост.

Но сега нещо се случва. Нашата собствена западна цивилизация отново започва да предизвиква интерес у хората.

В Швеция, например, е очевидно, че има нов интерес към традиционните шведски народни носии. Писателката Бите Асармо пише в статия в консервативния блог „Det Goda Samhället“ (Доброто общество), че народните носии се завръщат. Асармо припомня, че представителите на социално-консервативната и националистическа партия „Шведски демократи“ са се появявали в народни носии при откриването на шведския парламент през първите години, когато са били в него (началото на 2010 г.). Това беше посрещнато с подигравки и презрение от журналистите на истаблишмънта. Тогава – преди петнадесет години – народната носия беше признак на изостанал и опасен национализъм. Сега е различно.

Във връзка с шведския празник на лятото тази година беше очевидно, че много млади жени с удоволствие обличат народна носия. Както и много млади жени с имигрантски произход. Швеция празнува своя национален празник на 6 юни. Но това е сравнително ново изобретение. И мнозина смятат, че Еньовден е истинският национален празник на Швеция.

Бите Асармо казва, че според нея новият интерес към шведските народни носии е знак за нов интерес към шведската култура. Това от своя страна е очаквана реакция на масовата имиграция, която Швеция има от толкова дълго време и която се осъществява с ясния мотив, че Швеция трябва да се превърне в мултикултурна, а не в шведска страна.

Но това, разбира се, е нещо, за което водещите журналисти не смеят да говорят, посочва Асармо. Вместо това те твърдят, че интересът към народните носии се дължи на интереса към повторната употреба и устойчивостта. Твърди се, че именно грижата за земята и климата е причината шведските жени отново да започнат да носят шведски народни носии. Твърде често тези носии са предавани от предишните поколения. Така че тогава е напълно логично да ги използваме повторно, за да не допринасяме за унищожаването на климата.

Но както пише Бите Асармо: Интересът към народните носии няма нищо общо с климата или с устойчивостта. Става дума за копнежа на младите шведи по собствената им култура. Те са уморени от ойкофобията. Те са уморени от отричането на значението на шведската култура и шведската идентичност за Швеция и шведите.

Възможно е дори много от тези млади хора сами да не разбират, че новият им интерес към народните носии е протест срещу глобализацията и мултикултурализма. Може би те просто смятат, че шведските народни носии са хубави. Но това не им пречи да са акт на съпротива. Акт на съпротива срещу ойкофобията и отвращението от себе си. Акт на съпротива срещу отричането на нашето западно наследство и нашата западна култура.