Subscribe
Екстремните метеорологични явления, включително горещините, сушите и наводненията, продължават да поставят нови рекорди и да предизвикват предизвикателства за световната икономика и общество.
Природни бедствия – земетресения, горски пожари, наводнения и др. – причини общи икономически загуби от над 313 милиарда долара в световен мащаб през 2022 г. Според доклад, публикуван от застрахователна компания, тази цифра е с 4% по-висока от средната годишна стойност за 21-ви век.
Румъния е на второ място в Европа по последици от растителни пожари
Същият доклад, който алармира за ситуацията в световен мащаб, показва, че Румъния не се справя добре нито по отношение на последиците от растителни пожари – тя е на второ място в Европа, нито по отношение на земетресенията, където е сред основните страни, изложени на риск от катастрофални земетресения.
Според доклад, публикуван от AON, застрахователен и презастрахователен брокер, застрахователните и презастрахователните компании са покрили само 132 млрд. долара, или 42%, от общите загуби в размер на 313 млрд. долара, като 2022 г. е петата най-скъпа година в историята на застрахователната индустрия. Тези цифри – казват авторите на доклада – подчертават една тревожна реалност, а именно общ недостиг на защита от 58 %, което означава, че почти половината от икономическите загуби, причинени от природни бедствия, не са покрити от застраховката.
В контекста на предизвикателствата, породени от изменението на климата и последиците от бедствията, ролята на застрахователните дружества става съществена за смекчаване на икономическото им въздействие и за подобряване на устойчивостта на засегнатите общности.
„В един глобализиран свят последиците от природните бедствия се разпростират далеч отвъд непосредствените географски райони на въздействие. Това е реалност, която Румъния осъзнава, въпреки че не е пряко засегната от бури и не изпитва същата тежест на метеорологичните явления като други региони“, заяви Еуген Анисеску, главен изпълнителен директор на румънския филиал на AON.
Пример за това е опустошителното земетресение в Турция, което освен многобройните човешки жертви причини и щети за около 90 милиарда долара. Според проучването на AON само около 42% от щетите, причинени от земетресението, са били покрити от застраховка.
„Земетресението, което се случи през февруари тази година, е трагедия не само за Турция, но има отражение и в световен мащаб, включително и тук, в Румъния. Когато застрахователният пазар е засегнат в една страна, цените ще се повишат не само на този пазар, но и в световен мащаб (…) В същото време е важно да се обсъдят загубите и щетите на имотите, независимо дали са жилищни или търговски, и да се погледне в очите на реалността, че климатичните рискове са глобален проблем, който изисква колективни и отговорни действия. Нуждаем се от интегрирана глобална и местна стратегия за адаптиране и ефективна защита срещу бъдещите климатични рискове. Мисля, че трябва да разберем също така, че с нарастването на румънската икономика ще нараства и размерът на щетите, които ще трябва да покрием индивидуално или колективно“, обясни Еуген Анисеску.
В допълнение към последиците за цените на застраховките, проучването на AON прогнозира, че Румъния, подобно на други европейски страни като Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия и Кипър, е изложена на висок риск от катастрофи, свързани със земетресения. Прогнозата се потвърждава от данните на Световната банка, които показват, че голяма част от населението на Румъния се намира в райони с висок сеизмичен риск. Уязвими в това отношение са също така критичните транспортни, енергийни, водоснабдителни и комуникационни услуги, както и 60-75% от дълготрайните активи на страната, които имат значителен принос за икономическото и социалното развитие на страната.
Изследователите смятат, че ако Румъния бъде засегната от толкова силно земетресение (с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер и продължителност около 56 секунди) като това на4. март 1977 г., икономическите щети щяха да възлизат на десетки милиарди евро, хиляди хора щяха да бъдат ранени, а тези, които щяха да загубят домовете си, щяха да бъдат стотици хиляди, казва Алана Симпсън, регионален координатор за управление на риска от бедствия в Европа и Централна Азия към Световната банка. По време на земетресението в Румъния през 1977 г. са ранени около 11 300 души и са срутени около 35 000 жилища. Повечето материални щети са съсредоточени в Букурещ, където са се срутили повече от 33 сгради. Тъй като сградите, засегнати от земетресението през 1977 г., все още не са укрепени, съществува риск в случай на ново земетресение материалните щети и човешките жертви да бъдат много по-големи, отколкото преди 46 години.
В неотдавнашно интервю за Agerpres Алана Симпсън заяви, че инвестициите в превенция и готовност са най-важните стъпки, които Румъния трябва да предприеме в настоящия контекст, за да може всеки гражданин да знае какво да прави в случай на земетресение и да може да помогне на нуждаещите се в общността.
Румъния е на второ място в Европа след Испания по горски пожари
Неотдавнашният доклад на AON изтъква още един тревожен факт: Румъния е на второ място в Европа след Испания по горски пожари. Според доклада през 2022 г. в резултат на растителни пожари в Румъния са изгорели 163 000 хектара земя, което е причинило значителни щети и е поставило страната на второ място в Европа след Испания, където са изгорели два пъти повече земя – 316 000 хектара.
Площта, опожарена от горски пожари в Европейския съюз през 2022 г., е втората по големина през този век.
Според данните, получени от сателитния мониторинг на EFFIS, общата площ, изгоряла от горски пожари в Европейския съюз през 2022 г., е била втората по големина през този век, отстъпвайки само на 2017 г. Според Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS) кумулативната обща площ на Европейския съюз, унищожена от пожари от януари до средата на ноември 2022 г., възлиза на над 785 000 хектара, което е повече от два пъти повече от средната стойност за периода 2006-2021 г. – около 317 000 хектара.
6,4 мегатона въглерод от пожарите в ЕС само през 2022 г.
CAMS – Службата за мониторинг на атмосферата „Коперник“ твърди, че резултатът съответства на нейните данни, според които общите емисии от пожари в ЕС и Обединеното кралство между1 юни и 31 август възлизат на 6,4 мегатона въглероден диоксид, което е най-високото ниво за този период на годината от 15 години насам. Миналата година CAMS посочи, че огромните пожари, бушуващи в Испания и Франция, са довели до най-високите въглеродни емисии през периода юни-август от началото на сателитното наблюдение през 2003 г., което е оказало сериозно въздействие върху качеството на въздуха в региона.
През септември 2022 г. Световната метеорологична организация на ООН заяви, че взаимодействието между замърсяването и изменението на климата ще засегне стотици милиони хора през следващото столетие, и призова за конкретни и незабавни действия за намаляване на щетите. С изменението на климата и нарастващата урбанизация изследователският институт на Swiss Re изчислява, че икономическите загуби от наводнения също ще се увеличат.
„Само през 2021 г. наблюдавахме повече от 50 тежки наводнения в света“, предупреди миналата година Мартин Бертог, ръководител на отдел „Опасности и бедствия“ в Swiss Re.
Само през 2021 г. наводненията са причинили щети на стойност 82 милиарда долара (73 милиарда евро) в световен мащаб, заявиха представители на компанията, като отбелязаха значителни пропуски в покритието на този риск, който може да се увеличи с изменението на климата, съобщава AFP, цитирана от Agerpres.
Непланираната урбанизация увеличава рисковете от наводнения
По данни на Световната банка рисковете от наводнения засягат около 2 милиарда души в световен мащаб, а изменението на климата и непланираната урбанизация допълнително ще увеличат честотата им. Тяхното въздействие върху икономиките, общностите и хората може да бъде широкообхватно.
Световната банка предостави подкрепа на Румъния и България за националната актуализация на Картите на заплахата и риска от наводнения (КЗРН) за изпълнение на втория цикъл на Директивата на ЕС за наводненията. Това се случва, след като двете страни, заедно с още четири държави – членки на ЕС – Кипър, Гърция, Литва и Словакия – бяха задължени да актуализират своите карти на опасността през 2021 г.
Тази директива осигурява обща рамка за интегрирано управление на риска от наводнения и изисква от държавите-членки на ЕС да определят районите с потенциален значителен риск от наводнения (APSFR), да извършват подробни оценки на опасността и риска от наводнения и карти на наводненията, както и да разработват планове за управление на риска от наводнения с програми от мерки за справяне с риска от наводнения.