Subscribe
Какво ще се случи в действителност, ако в повечето европейски страни на децата бъде забранено да използват социалните медии? Ще разберат ли наистина колко вредно е прекомерното използване на социалните медии? Или това ще ги накара още повече да се стремят да получат достъп до това, което вече не им е позволено? Ами родителите? Ще станат ли те по-отговорни, когато става въпрос за проблемите и грижите на децата им? Или това ще ги направи още по-дистанцирани? Ами основните свободи? Ще бъдат ли те по-добре защитени от такава строга забрана? Или социалното наблюдение ще се разшири още повече, като държавният апарат ще следи всяка стъпка в социалните медии и ще функционира като произволен и всемогъщ Голям брат?
Няма съмнение, че социалните медии оказват огромно влияние върху ежедневието и поведението на нашите деца. Тази вселена, изключително сложна и динамична, с постоянно променящи се правила, вълнуваща и опасна в същото време, поглъща, пленява и подчинява децата от най-ранна възраст. От момента, в който се събудят, до момента, в който си легнат, мобилните устройства и социалните медии са част от това, което се е превърнало в тяхно ежедневие. Независимо дали ни харесва или не, това е новото „нормално“.
Всеки разумен човек, от родители до учители и терапевти, ще каже едно и също: прекомерната употреба на тези социални платформи, както е днес, води до пристрастяване и засяга когнитивното развитие, концентрацията, социалното функциониране, взаимодействието с родители, приятели и съученици, физическата почивка, всъщност почти всички ежедневни дейности. Игнорирането или преструването, че не разбираме потенциалните разрушителни ефекти, е не по-малко опасно от самите ефекти. И така, какво може да се направи?
Несъмнено е необходимо да се обсъжда тази опасност и методите, необходими за спасяването на децата от (само)унищожение в публичното пространство. От друга страна, по почти координиран начин все повече европейски държави обявяват законодателни мерки за блокиране на достъпа на децата до тези социални платформи, което изглежда не среща същия консенсус.
Намерението да се забранят социалните медии за деца под определена възраст предизвика възмущение. Защо се стигна до този отпор, при положение че съществува почти всеобщ консенсус относно значителните рискове от хиперсоциализацията в цифровата среда? Защо е тази липса на доверие към мярка, която трябва да гарантира опазването на здравето на децата?
От няколко седмици насам, но най-вече след гласуването в Националното събрание на Франция, когато беше приета забрана за ползване на социалните медии от деца под 15 години, темата се разрази на европейско равнище. Това не би трябвало да е изненада за никого. Напротив, темата ще продължи да се разраства.
Последната от дългата поредица държави, които обявиха, че подготвят такава забрана, е Германия. Всички германски основни партии са готови да подкрепят законодателно предложение за забрана на деца под 14 години да използват цифрови платформи. Една и съща линия на мислене и един и същ modus operandi навсякъде.
Онези, които се застъпват за забрана на социалните медии за много млади потребители, са наясно, че е изключително трудно да се приложи такава мярка, както те твърдят, без да се нарушат основни права и свободи. Въпреки това те настояват, че тя трябва спешно да бъде приета със законодателни средства.
Всяко решение за ограничаване на свободата на изразяване ще бъде посрещнато с огромно подозрение. Дори и да изглежда, че то се основава на най-благородни и добронамерени намерения. Както и защитата на психическото и физическото здраве на децата. Днес виждаме как отдавна прокламираната борба с дезинформацията в цифровата среда всъщност е ожесточена битка срещу свободата на словото, а модерирането на онлайн съдържанието е евфемизъм за цензура.
Кой може да гарантира, че забраната за достъп на децата до социалните медии не е поредната драконовска мярка, която вместо да атакува корена на злото, само ще го засили?