Бъдещето на Румъния е свързано с прогресивното данъчно облагане

Връщането към прогресивното подоходно облагане е тема, която напоследък се възроди във вътрешнополитическия дискурс в Румъния и се представя като решение на проблема с липсата на пари в бюджета, особено в контекста на намаляващите приходи от данъка върху потреблението.

Въпреки това ниските данъчни ставки в Румъния се споменават и в последния доклад на Европейската комисия за страната. В него се посочва, че в Румъния има сравнително високи данъци върху ниските заплати и твърде ниско данъчно облагане на капитала, което поставя под въпрос ефективността на единната ставка. В наскоро публикувания документ експертите от Брюксел посочват, че тази ниска данъчна ставка влияе върху способността на държавата да преразпределя приходите от бюджета и може да доведе до отрицателни последици за пазара на труда.

Докладът за Румъния беше публикуван като част от пролетния пакет на Европейския семестър 2023, в който Комисията дава насоки на държавите членки как да изградят силна икономика, подходяща за бъдещето, като гарантират дългосрочна конкурентоспособност и просперитет за всички в настоящия труден геополитически контекст. Документът представя оценки в няколко области, включително относно изпълнението на НПРД, и отправя някои препоръки към създателите на политики в Румъния.

По отношение на данъците в доклада се подчертава, че в структурата на приходите в държавния бюджет вноските от данъци върху труда са ниски, а данъците върху капитала – още по-ниски.

„Сравнително високият данък върху доходите от ниски заплати може да доведе до намаляване на търсенето на неквалифициран труд“, се посочва още в доклада.

Като дял от БВП данъците върху труда в Румъния възлизат на 12,1 %, което е малко повече от половината от средната стойност за Европа – 20,9 %. В същото време данъците върху капитала представляват само 4% от БВП, което е по-малко от половината от средното европейско равнище от 8,5%, според данните, представени в доклада. Според данните, анализирани от експерти в Брюксел, единственият данък, който се доближава до този в европейските страни, е данъкът върху потреблението, който възлиза на 10,4 % от БВП в сравнение със средния за Европа размер от 11,2 %, въпреки по-ниската събираемост на ДДС в Румъния.

Докладът за страната показва, че „цифровизацията на обществените услуги“ е на ниско ниво

Темата за прогресивното данъчно облагане наскоро се завърна във вътрешнополитическия дискурс в Румъния. Поддръжниците на идеята за повторно въвеждане на системата, която Румъния изостави преди 18 години, твърдят, че Румъния трябва да се изравни с повечето европейски държави, които имат такава система. Според икономически експерти преминаването към прогресивно данъчно облагане в Румъния след почти две десетилетия ще бъде административно и икономическо предизвикателство.

Прогресивното данъчно облагане означава, че с нарастването на доходите на данъкоплатците се увеличават и данъчните ставки, които те дължат на държавата. Гражданите ще допринасят за функционирането на държавата според възможностите си. Тези, които печелят повече, правят и повече вноски. Основното предимство е, че ще се въведе по-голяма справедливост при преразпределението на доходите и ще се намали разликата между хората с високи и ниски доходи. В средносрочен и дългосрочен план прогресивното данъчно облагане би могло да доведе до по-голяма справедливост в системата. Поддръжниците на идеята за повторно въвеждане на прогресивно данъчно облагане са съгласни с тези, които са против идеята, по отношение на времевия хоризонт: такава голяма промяна не може да се осъществи веднага, от ден на ден, а една от основните пречки е липсата на цифровизация на Националната агенция за данъчна администрация. Теоретично всяка прогресивна данъчна система се придружава от редица данъчни облекчения, които дават на данъкоплатците достъп до основни обществени услуги. Тези данъчни облекчения се отнасят до необлагаеми суми за здравеопазване, образование или култура, от които се възползват предимно лица или семейства с по-ниски доходи.

Цифровизацията на обществените услуги в Румъния е ниска

Според привържениците на въвеждането на плоския данък системата е много по-управляема и следователно насърчава производителността. Това се обосновава с факта, че гражданите са склонни да се обезкуражат, ако знаят, че когато печелят повече, ще плащат все по-високи данъци.

„Това е фундаментална дискусия за прогресивното данъчно облагане. Аз знам и вие знаете, че това прогресивно данъчно облагане не може да бъде въведено от следващата година. Но аз продължавам да подкрепям прогресивното данъчно облагане и смятам, че то е единственото решение за Румъния в този момент (…) Смятам, че е правилно първо ANAF да си свърши работата, да дигитализира и след това да попита населението за друг данъчен режим“, казва председателят на СДП, министър-председателят на Румъния Марсел Чолаку.

„Бъдещето на Румъния е свързано с прогресивното данъчно облагане, както е във всички европейски страни“, допълва той.

„Прогресивното данъчно облагане е решение, което може да бъде приложено само когато разполагаме с всички необходими инструменти, а именно цифровизация на ниво Министерство на финансите, за да определим общия доход, защото за прогресивно данъчно облагане говорим, когато можем да определим общия доход. Тъй като днес всички тези цифри все още се водят с молив в книгите, не е възможно да се приложи прогресивно данъчно облагане“, заяви пред журналисти председателят на PNL, бившият министър-председател Николае Чуку. Освен това в доклада за страната се посочва, че „цифровизацията на обществените услуги – като облачни услуги, електронно правителство и телемедицина – е на ниско равнище, въпреки наскоро въведените мерки от 2022 г. чрез НСРР“.

Прогресивното данъчно облагане се практикува предимно в страни със стабилна икономика. В тези предимно западноевропейски страни средната класа произвежда достатъчно стойност, за да бъде преразпределена в обществото. Освен това след плащането на данъците това, което остава на данъкоплатеца, трябва да е достатъчно за достоен живот. В този контекст икономистите, които се противопоставят на прогресивната данъчна система, твърдят, че 35 години след падането на комунизма в Румъния не се е формирала достатъчно силна средна класа. Такава средна класа трябва да печели достатъчно, за да може и след увеличаването на данъците да продължи да получава задоволителни доходи.

В случая на Румъния, от административна гледна точка, прилагането на прогресивния данък не е лесно. Експертите, които подкрепят или се противопоставят на прогресивното данъчно облагане, твърдят, че този нов данъчен инструмент, какъвто е прогресивното данъчно облагане, се нуждае от допълнителна бюрокрация и по-висок административен капацитет от страна на държавата. Защо? Отговорът е прост: повече документи са свързани с прогресивна ставка. Това би означавало повече данъчни облекчения и свързаните с тях документи, което би увеличило броя на служителите в данъчните служби и консултантите, на които данъкоплатците плащат, за да им помагат да се възползват от данъчните облекчения. Преминаването към прогресивно данъчно облагане в Румъния би означавало, че 6,5 милиона души ще трябва да подават данъчни декларации всяка година. Понастоящем броят им е по-малко от един милион. За да се осигури предсказуемост на бизнес средата, съществената промяна във философията на данъчното облагане трябва да бъде обявена достатъчно рано, поне две-три години предварително.

Румъния не е единствената европейска държава, в която все още се прилага единна ставка на данъка върху доходите – подобни системи действат и в съседните България и Унгария. Значително прогресивни данъчни ставки са въведени в страни като Австрия, Словакия, Белгия и Германия. Въвеждането на единна данъчна ставка е политика, провеждана основно от страните от Централна и Източна Европа по време на прехода към пазарна икономика, и се използва, наред с другото, като стимул за привличане на чуждестранни инвестиции.

След 1990 г. данъчното облагане на доходите в Румъния се извършва под различни форми на прогресивно облагане до 2004 г.

Между 2000 г. и 2004 г., когато в законодателството е въведено понятието „общ доход на физическите лица“, в Румъния има пет прага на облагаемия доход: 18%, 23%, 28%, 34% и 40%. От 2005 г. нататък беше въведена единна ставка от 16%, която се запази на това ниво до 2017 г., когато единната ставка падна на 10% от общия брутен доход.

Дефицитът на Румъния през първите пет месеца на 2023 г. достигна 7,4 млрд. евро (2,3 % от БВП). Известно е, че дефицитът се увеличава повече през втората половина на годината и по този начин ще достигне 6% от БВП през декември. В отношенията си с Европейския съюз Румъния е в процедура по „прекомерен дефицит“. Така, за да спази правилата от Маастрихт, Румъния трябва до края на 2024 г. да намали бюджетния си дефицит до под 3% от БВП.