Subscribe
Брюксел: Парламентът на ЕС одобри заем за подкрепа на Украйна
В сряда, 11 февруари, Европейският парламент одобри с огромно мнозинство три законодателни акта, с които се предоставя заем за подкрепа на Украйна в размер на 90 млрд. евро за периода 2026-2027 г. Това ще помогне на страната да посрещне икономическите си нужди, тъй като конфликтът с Русия, който продължава вече пета година, продължава. Тази финансова подкрепа е особено спешна, като се има предвид, че според прогнозите на Международния валутен фонд държавната хазна на Киев рискува да пресъхне до април. Трите законодателни акта бяха приети в рамките на спешната процедура на Парламента, за да се гарантира възможно най-бързото предоставяне на финансова помощ на Украйна. Предложението за заем беше одобрено с 458 гласа „за“, 140 „против“ и 44 „въздържал се“; предложението за изменение на Инструмента за Украйна получи 473 гласа „за“, 140 „против“ и 32 „въздържал се“. И накрая, предложението за изменение на дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. (МФР) беше одобрено с 490 гласа „за“, 130 „против“ и 32 „въздържал се“. Заемът за подпомагане ще бъде финансиран от държавите – членки на ЕС, с изключение на Чешката република, Унгария и Словакия. Предвид тяхното противопоставяне решението беше взето чрез процедурата за засилено сътрудничество с участието на 24 държави членки. Следователно финансирането ще бъде разпределено, както следва:
Една трета от тях (30 млрд. евро) ще бъдат предоставени за макроикономическа подкрепа на Украйна чрез макрофинансова помощ (МФП) или Механизма за Украйна – специален инструмент на ЕС, създаден за осигуряване на икономическа стабилност, финансиране на реформи и публични и частни инвестиции и подпомагане на украинския бюджет в усилията му за възстановяване и модернизиране на страната. Правителството в Киев ще трябва да разработи стратегия за използването на това финансиране, която ще трябва да бъде одобрена от държавите членки. Заемът ще бъде обвързан и със строги условия, като например ангажимент за демократично управление, зачитане на върховенството на закона, защита на правата на човека, включително правата на малцинствата, и борба с корупцията.
Останалите две трети от заема (60 млрд. евро) ще бъдат използвани за инвестиции в отбраната, за подпомагане на отбранителната промишленост и за закупуване на военно оборудване. Финансирането ще гарантира достъпа на Украйна до отбранителни продукти по време на конфликта с Русия. Парламентът на ЕС потвърди определената от държавите членки линия, която предвижда, че оръжията и военното оборудване „по принцип“ трябва да се закупуват само от дружества, принадлежащи на ЕС, самата Украйна или държавите от ЕИП-ЕАСТ (т.е. Исландия, Лихтенщайн и Норвегия).
Изключения ще бъдат възможни само ако в тези държави няма достатъчно военно оборудване, за да се отговори на техните нужди, или ако сроковете за доставка са такива, че не могат да гарантират отговор на спешните и непосредствени оперативни нужди на Украйна.
В такива случаи Украйна ще може да закупи необходимото ѝ военно оборудване от държави, които са сключили двустранно споразумение с ЕС за достъп до SAFE – инструмента за инвестиционни заеми в областта на отбраната в размер на 150 млрд. евро, както и от държави, които са установили партньорство в областта на сигурността и отбраната с ЕС и предоставят значителна финансова и военна подкрепа на Украйна.
„Мегазаемът“ ще бъде финансиран чрез емитиране на общ дълг на ЕС на капиталовите пазари и ще бъде обезпечен с т.нар.„резерв“ надългосрочния бюджет на ЕС, като разходите по обслужването на дълга ще се покриват от годишните бюджети на ЕС. Тези разходи се оценяват на около 1 млрд. евро за 2027 г. и около 3 млрд. евро годишно от 2028 г. нататък.
Следващата стъпка е официалното приемане на пакета от Съвета, за да може Комисията да отпусне първото плащане в началото на второто тримесечие на 2026 г.
Правителството на Киев ще бъде задължено да изплати главницата по заема едва след края на военните действия, след като получи военните репарации от Русия.
Лаура Перека