Измамата със студентски визи в Швеция разкрива „сляпото петно“ на имиграцията

Шведските обществени медии разкриха сериозен скандал, при който шведски университети незаконно са записвали чуждестранни студенти чрез агенции за набиране на персонал в Пакистан, Индия и Непал, които след това са се възползвали от слабите или несъществуващи правила за шведските студентски визи.

Наред с другото, студентите, които ежегодно са хиляди, са привлечени в страната с перспективата да работят и да доведат членове на семействата си, на които също е разрешено да работят. Агенциите, наети от университетите, дори са помагали с фалшиви банкови извлечения, за да представят платежоспособност и да преминат успешно проверките на университетите за таксите за записване.

Това е обезпокоително за правителство, което си е създало име със строго затягане на правилата за имиграция и премахване на измамите и незаконния престой в Швеция. Но също така е тревожно, че престижни институции като университетите, включително най-добрите национални университети като Упсала, използват незаконни методи, за да увеличат броя на студентите си.

Разпространението на измамите в средата на чуждестранните студенти в Швеция всъщност е било разкрито и преди. През 2024 г. Националната сметна палата на правителството обърна внимание на системното толериране на злоупотребите от страна на университетите, както и на финансовите стимули за университетите да хвърлят широка мрежа в международен план за записване. Студентите от страни извън ЕС или ЕСС трябва да плащат такси за записване в размер до 50 000 шведски крони (5 000 евро), което носи на отделните университети значителни годишни приходи, които те, разбира се, не искат да губят.

През същата година консервативният вестник Fokus направи голям задълбочен доклад по същата тема, като се основа на критиките, отправени от Сметната палата. Вестникът изчисли, че годишният приход на най-стария шведски университет, университета в Упсала, от таксите за записване на чуждестранни студенти може да достигне 20 милиона евро от около 1 500 студенти от страни извън ЕС, които се записват всяка година.

Някои от университетите, обикновено по-малки и новосъздадени институции, които не разполагат със „стари пари“, предлагат основни курсове с много ниски прагове за записване, за да улеснят чуждестранните студенти с лош академичен опит да се включат. Процентът на отпадналите от тези курсове обикновено е много висок, като повече от половината от всички записани чуждестранни студенти изчезват преди края на курса. Смята се, че вместо това студентите работят нелегално по студентските си визи. В много случаи властите не могат да проследят лицата поради много слабия контрол, което подхранва паралелната „подземна“ икономика на нелегалните мигранти. Всичко това се дължи на алармите на Сметната палата, която от няколко години призовава за по-строги правила и контрол върху чуждестранните студенти, влизащи в Швеция – и се сблъсква с радиомълчание от страна на политиците.

Твърдо към имиграцията, но меко към измамите?

Това „сляпо петно“ буди недоумение, тъй като правителството усърдно коригира законодателството в областта на трудовата миграция, за да предотврати злоупотребите от страна на работодателите, както и да повиши стандартите за компетентност на имигриралите работници, като се обръща по-голямо внимание на лицата с по-високи доходи и на квалифицираните специалисти в ключови отрасли.

Натискът за премахване на трудовата миграция с ниски доходи и за борба със злоупотребите от страна на работодателите и работниците идва главно от националистическата партия „Шведски демократи“, която подкрепя правителството в съответствие със споразумението от Тидо: списък с реформи за поправяне на исторически счупената миграционна система (наред с много други неща). Дясноцентристките партии в правителството реализират плановете, често в изненадващо гладка степен, като се има предвид разликата в политическите и социалните ценности, която е заложена в правителството.

През последните три години шведското правителство повиши минималната работна заплата за мигрантите с разрешително за работа от абсурдно ниските 13 000 шведски крони (1 300 евро) на около 30 000 шведски крони (3 000 евро). То също така премахна спорната система, която позволяваше на отказалите убежище да кандидатстват за разрешително за работа на място в Швеция, и започна да отнема визи, издадени по тези стари и често използвани правила. Предишните много щедри правила за разширяване на разрешителното за работа до виза за членове на семейството също бяха затегнати, за да се намали значението на Швеция като дестинация за постоянно установяване на трудови мигранти и да се намали натоварването на общественото благосъстояние.

Някои от тези реформи бяха и продължават да бъдат остро оспорвани от проимиграционните среди, но дори някои от противниците им ги признават за „необходимо зло“, за да се ограничи неустойчивата ситуация с трудовата миграция. Накратко, връщането на закона и реда в разкъсаната миграционна система на Швеция беше извършено професионално и пропорционално.

Трудовата миграция също е обект на търкания; Умерената партия, която оглавява правителството и заема поста на министър-председател, както и на министър на миграцията, понякога дава сигнали за стремежа си да превърне Швеция в дестинация за квалифицирани чуждестранни работници в областта на високите технологии, желаейки да превърне Швеция в „Силициевата долина на Европа“. Това условно съответства на предприетите реформи в областта на миграцията, но все пак влиза в противоречие с визията на Шведските демократи да направят шведския пазар на труда по-ексклузивен. Вероятно тази тема ще доведе до бъдещи конфликти между партиите, особено ако те искат да развият настоящата управляваща коалиция след изборите през 2026 г.

Либералите, макар и партия на ръба на елиминирането поради слаби социологически проучвания, предлагат най-противоречивите позиции по отношение на трудовата миграция в сравнение с Шведските демократи, като дори открито оспорват много по-голямата националистическа партия по отношение на договорените политики в споразумението от Тидо. Либералите разполагат с поста министър на труда, което им позволява да разполагат с известна институционална власт, за да забавят или променят дори най-умерените разпоредби на Шведските демократи по отношение на работниците имигранти.

Това е призмата, през която трябва да се разбира проблемът с имиграцията на студенти. Но нежеланието да се решат проблемите с фалшивите студентски визи, които се използват за прикриване на трудовата имиграция, може би е по-голямо от сумата на отделните части; правителството има немалка политическа воля да поддържа трудовата имиграция в Швеция, а за някои институции (както и за част от частния сектор) съществуват очевидни финансови стимули да правят това. И все пак, независимо от мотивите, не трябва ли всички да се съгласят, че измамите и злоупотребите с шведски визи трябва да бъдат прекратени?

Миграцията трябва да бъде устойчива и прозрачна

Дори най-консервативните критици на имиграцията не могат да отрекат присъщото предимство на определена степен на трудова имиграция. Понякога в жизненоважни отрасли има свободни работни места, които могат да бъдат запълнени само с международни назначения, и в случай на такива нужди трябва да има надеждни, справедливи и предвидими системи, които да гарантират, че подходящите таланти могат да бъдат привлечени в Швеция. Продължаващата измама със студентските визи е точно обратното на това и рискува да подкопае законните нужди на предприятията, както и на университетите, да посрещнат своите икономически и конкурентни нужди.

Както либералните политици, така и университетите трябва да разберат, че авторитетът им и доверието на обществеността могат да бъдат пропилени, ако продължават да допускат корупция в шведската имиграционна система с цел краткосрочни ползи.

Трябва да се има предвид и по-широката перспектива: всички държави – членки на ЕС, носят на плещите си целостта на целия Европейски съюз, когато става въпрос за миграция. Неправилният контрол и пасивността пред престъпността също вредят на свободата на движение в рамките на Съюза.