Subscribe
Подписаното наскоро търговско споразумение между Европейския съюз и Съединените щати, което включва 15-процентна митническа ставка за европейските стоки, изнасяни за Съединените щати, както и сложен пакет от европейски инвестиции и ангажименти за доставка на енергия за американската икономика, представлява значителна стъпка напред в трансатлантическите отношения. Споразумението предвижда, наред с другото, ЕС да закупи американски енергийни продукти на стойност приблизително 750 млрд. долара – по-специално втечнен природен газ (LNG) и ядрени горива – както и инвестиции в стратегически сектори в САЩ, включително в отбранителната промишленост. Въпреки че споразумението беше обявено, особено от Съединените щати, за исторически дипломатически успех, по-внимателният анализ показва, че то представлява преди всичко ясна проява на настоящата асиметрия на силите между Брюксел и Вашингтон. Балансът на преговорите изглеждаше силно натежал в полза на американската страна, докато европейските отстъпки – както икономически, така и символични – изглеждаха по-значителни и по-малко компенсирани от взаимни ползи. Тази конфигурация на преговорите повдига ключови въпроси относно способността на Европейския съюз да действа като самостоятелен стратегически играч в съвременната международна система. В този контекст съдържанието и последиците от споразумението между САЩ и ЕС трябва да бъдат критично анализирани, като се разгледа не само непосредственото му икономическо въздействие, но и средносрочните и дългосрочните му геополитически последици. По-специално, лесно е да се подчертаят структурните слабости, които ограничават външните действия на Европейския съюз, като се вникне във вътрешната динамика, която пречи на единната и последователна глобална позиция. Целта е да се определят стратегическите насоки, чрез които Съюзът може или трябва да преконфигурира ролята си в международния контекст, като насърчава по-голяма политическа, енергийна и военна независимост от великите сили.
ТАРИФИ И ДИПЛОМАЦИЯ МЕЖДУ ЕВРОПА И СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
В търговското споразумение, подписано в Шотландия между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президента на САЩ Доналд Тръмп, официално се определя митническа ставка от 15% за европейските продукти, които влизат на американския пазар. Въпреки че подписването на споразумението предотврати ескалация на търговията между двете страни на Атлантическия океан, съдържанието на споразумението предизвика сериозни опасения в Европа. Решението за приемане на нереципрочни мита, съчетано с европейския ангажимент към американската енергетика и инвестициите в американската икономика, ясно демонстрира настоящата асиметрия в трансатлантическите отношения. Споразумението подчерта липсата на реален баланс в преговорите на този етап – факт, който неизбежно повдига по-широки въпроси за бъдещето на Европейския съюз като глобален играч.
ВЪЗНИКВАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО: АМЕРИКАНСКИ НАТИСК И ЕВРОПЕЙСКИ РЕЗЕРВИ
Стилът на преговаряне на президента Тръмп съответстваше на неговата транзакционна визия за външната политика: третиране на партньорите като конкуренти, от които могат да бъдат изтръгнати отстъпки. По време на пресконференцията преди срещата на върха Тръмп подчерта, че Съединените щати от десетилетия поддържат едностранни отношения с Европа. Европейският търговски излишък и привилегированият достъп до американския пазар бяха определени като несправедливи, което оправдава налагането на нови мита. Вашингтон упражни натиск върху Брюксел най-вече чрез конкретни искания по въпроси като отбраната, енергетиката и по-голямото отваряне на европейския пазар за американски продукти. Преговорите, водени от фон дер Лайен, със сигурност не бяха лесни, особено като се има предвид силно фрагментираният вътрешен контекст на Съюза и мисията да се посредничи между интересите на 27-те държави членки. Германия, с нейната тежест в автомобилния сектор, имаше всички стимули да постигне споразумение, което да ограничи митата за автомобили, които сега са 15 % в сравнение с предишните 25 %. Това секторно предимство обаче не компенсира общия дисбаланс на споразумението. ЕС направи отстъпки в много области – от енергийната сигурност (със замяната на руския газ с американски втечнен природен газ) до инвестициите в инфраструктурата на САЩ, жертвайки част от стратегическата си автономност.
АСИМЕТРИЧЕН ПАКТ: ЕВРОПА В ПОДЧИНЕНО ПОЛОЖЕНИЕ
Споразумението със Съединените щати има значителни икономически последици за Европейския съюз. По-специално, вносът на американска енергия, характеризиращ се с по-високи разходи в сравнение с други алтернативни източници – като газ от Алжир или Близкия изток – води до структурно увеличение на енергийните разходи, с последващи отрицателни последици за конкурентоспособността на европейските предприятия и покупателната способност на европейските потребители. В същото време задължението за закупуване на американски оръжия, съчетано с ангажимента за инвестиране на 600 млрд. долара в САЩ, значително намалява финансовите ресурси, налични за модернизиране на европейската индустриална структура и за постигане на целите на екологичния преход. В геополитически план споразумението установява нарастващата зависимост на Европа от Съединените щати не само в енергийната и военната област, но и в областта на технологичното регулиране и цифровата търговия. Изключването на фармацевтичната индустрия от режима на нулеви мита и невъзможността да се определи обща регулаторна рамка за американските големи технологични компании (като Google, Meta или Amazon) поставят ЕС в уязвимо положение и в тази област. Всичко това се случва в момент, когато технологичната конкуренция се превърна в едно от основните бойни полета между световните сили.
КЪМ НОВА ЕВРОПЕЙСКА АРХИТЕКТУРА
Споразумението за Шотландия също така представлява границата на настоящата европейска институционална структура. Въпреки че Комисията се ръководи от авторитетна фигура като фон дер Лайен, тя се влияе от държавите-членки и от логиката на междуправителствения компромис. Постоянното право на вето, упражнявано от отделните държави в сферата на икономиката, фиска и външната политика, пречи на ЕС да говори с един глас. За да се работи на равни начала със сили като Съединените щати, Китай или Русия, е необходимо по-сплотено и централизирано управление. Европа трябва да разполага с истинска обща индустриална политика, която да може да намали зависимостта от външни доставчици в ключови сектори като енергетиката, полупроводниците, редките метали и отбраната. Необходимо е също така да се укрепи европейската военна промишленост, която страда от фрагментация и недостатъчно използване на ресурсите. Създаването на стратегическа автономия изисква интегриране на технологичния, финансовия и военния капацитет, както и създаването на Европейски фонд за отбрана с адекватни ресурси.
ЕВРОПА И СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ: МЕЖДУ СЪЮЗА И КОНКУРЕНЦИЯТА
Следователно подписаното с Тръмп споразумение поставя под въпрос парадигмата на западната солидарност, която ръководи трансатлантическите отношения от десетилетия. НАТО и следвоенното икономическо сътрудничество се основаваха на споделени демократични ценности и взаимна подкрепа. Днес обаче Вашингтон все по-често действа като суверенен фактор, заинтересован от максимизиране на стратегическата си възвръщаемост дори за сметка на съюзниците си. Изправена пред тази еволюция, Европа вече не може да разчита на американската благосклонност, а трябва да разработи свой собствен дневен ред. Отношенията със Съединените щати не могат и не трябва да се характеризират с конфликт; те изискват балансирано предефиниране. Все още е възможно равностойно партньорство, основано на ясни правила, взаимно уважение и споделени ползи. Но за да се случи това, Европа трябва да се откаже от пасивното си мислене и да си възвърне независимата роля в основните глобални предизвикателства: енергиен преход, цифрово управление, обща отбрана и външна политика.
БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА В ЕДИН МНОГОПОЛЮСЕН СВЯТ
Международната система преминава към многополюсен ред, в който едностранното надмощие на Съединените щати се оспорва от нововъзникващи сили като Китай, Индия и дори регионални играчи като Турция и Бразилия. В този контекст Европейският съюз трябва да избере дали да бъде водещ играч, или просто място за влияние. Глобалните предизвикателства – от изменението на климата до миграционните потоци, от технологичните войни до регионалните конфликти – изискват Европа, способна да взема решения и да действа съгласувано. ЕС трябва да се снабди с обща глобална стратегия, която да преодолее националните разделения. Европейската дипломация, съгласуваната външна политика, автономната отбрана и единното представителство в международните форуми (като Съвета за сигурност на ООН) са основни стъпки към утвърждаването на Европа като пълноправен геополитически играч.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА СТРАТЕГИЧЕСКАТА АВТОНОМИЯ
Търговското споразумение между Европейския съюз и Съединените щати е нещо повече от икономическо разбирателство: то е символ на променящите се отношения и сигнал за спешност. Европа трябва да се освободи от подчиненото си положение, като укрепи своя икономически, стратегически и институционален капацитет. Времето за техническа интеграция е отминало: необходим е политически скок, за да се превърне ЕС в истинска сила, способна да влияе на света, а не да му се подчинява. Залогът е не само икономическата конкурентоспособност, но и самият демократичен суверенитет на европейските народи.