Subscribe
„Защо нищо не работи“. Това е заглавието на добре приетата книга на Марк Дънкелман, публикувана през март 2025 г. от издателство Publishing Affairs. Подзаглавието е „Кой уби прогреса – и как да го върнем“.
Книгата е част от една самокритична разправа, която се води в момента в американската левица.
Демократическата партия претърпя унизително поражение срещу уверения Доналд Тръмп на последните президентски избори. Демократите се кандидатираха първо с действащия президент Джо Байдън. Когато стана болезнено очевидно, че той е твърде стар, за да се кандидатира, на негово място бе допусната вицепрезидентката му Камала Харис. За разлика от Джо Байдън, Камала Харис можеше да говори последователно, но никой не разбираше какво казва и какво иска да направи с Америка.
Какво всъщност искат демократите? И как партията ще се изправи срещу новата уверена десница на Тръмп?
Интересното е, че сега започва да се появява по-задълбочено самокритично изследване на собствените недостатъци. Подобна самокритичност не е срещана в интелектуалната и политическата левица в Европа. Фактът, че американците са по-напред тук, може би се дължи на това, че голямата Демократическа партия днес е разделена на две различни фракции.
Имаме традиционни демократи, които се придържат към основните американски принципи за правото на всички хора да реализират американската си мечта според собствените си възможности. Те приемат частната собственост и нямат нищо против хората да забогатяват. Но имаме и една по-ляворадикална нова фракция в Демократите, за която частната собственост и частното богатство са се превърнали в проблем. Съществува и лява политическа сила, която се интересува много от околната среда и политиката на идентичността. Може би можем да кажем, че фракцията в Демократите, която все още вярва в традиционните американски ценности, сега започва да се бунтува срещу по-ляворадикалната.
И така, какво не работи в САЩ според Марк Дънкелман? Повечето от тях, ако вярвате на автора.
В САЩ вече просто не е възможно да се прави каквото и да било. Строежът на жилища и реализацията на инфраструктурни проекти са станали скъпи и трудни. И според Данкелман основният проблем е тенденцията на лявото общество да иска да регулира и управлява по безразборен начин.
Тъй като радикалната левица е утопична по природа, Царството небесно трябва да се реализира всеки ден на земята. Затова всички екологични изисквания трябва винаги да се спазват. Трябва да се наемат фирми, които наемат определен дял жени или хора от малцинствата. Всеки трябва да има право да съди публичния сектор, ако смята, че е бил третиран зле. А работните процеси и политическите съображения, свързани с идентичността, имат предимство пред реализирането на конкретни резултати.
В същото време десен политик като Доналд Тръмп е изключително фокусиран върху резултатите. Той действа по начини, които често са нетрадиционни и които може да нарушават правилата и практиките, но той постига резултати. И очевидно в контролиран от републиканците щат като Тексас е по-лесно да се построят и къщи, и железопътни линии, отколкото в прогресивен щат като Калифорния.
Марк Дънкелман се определя като демократ и книгата му е насочена към американците, които искат да видят обновена Демократическа партия, която не само говори за равенство, разнообразие и равнопоставеност на половете, но и позволява на гражданите да повярват, че нещата са възможни за изпълнение. Но тогава прогресистите трябва да се откажат от част от усърдието си да управляват и регулират. Те трябва да се осмелят да позволят на компаниите да печелят пари от големи инфраструктурни проекти. Те трябва да се уверят, че нещата са направени. Те трябва да позволят на политиците да упражняват властта.
Това, което е интересно в книгата на Данкелман от идеологическа гледна точка, е прозрението, че политическата левица е склонна да създава общество, в което нищо не е възможно да се направи.
В идеалното царство на левицата всичко трябва да бъде регулирано, управлявано и оправяно. И тогава става невъзможно да се действа в крайна сметка. И по този начин политиката и в крайна сметка гражданите стават безсилни срещу системата. И затова гражданите в крайна сметка ще гласуват за политици, които не само искат да действат, но и се уверяват, че могат да го направят.