Subscribe
Андрюс Кубилюс твърди, че променящата се стратегия на САЩ, технологичната зависимост и фрагментираните индустрии принуждават Европейския съюз да поеме пълна отговорност за собствената си сигурност.
Европейският съюз вече не може да смята, че Съединените щати ще останат безспорната опора на неговата сигурност. Това е суровото предупреждение, отправено от Андриус Кубилюс, комисар на ЕС по въпросите на отбраната и космическото пространство, в интервю за италианската разследваща програма Report. Атлантик от цял живот и бивш министър-председател на Литва, сега Кубилюс се сблъсква с реалност, която някога трудно си е представял: Вашингтон преформулира приоритетите си и Европа трябва да се подготви да се справи сама.
Кубилиус посочва последната Стратегия за национална сигурност на САЩ, разработена от мислители като Елбридж Колби, който понастоящем е висш служител на Пентагона. Основното послание е ясно: Съединените щати вече не вярват, че могат или трябва да охраняват цялото земно кълбо. Вместо това те се стремят да предотвратят превръщането на една-единствена сила в доминираща в даден регион, като основният фокус е върху противодействието на Китай в Азия. В тази рамка един по-силен и по-автономен Европейски съюз вече не се разглежда като недвусмислено предимство, а като потенциална конкурентна регионална сила.
„Не съм съгласен с този подход“, казва Кубилюс, като подчертава, че европейското единство остава жизненоважно дори за американските интереси. Въпреки това той признава, че трансатлантическите отношения вече се променят. „Трябва да приемем това рационално и да започнем да се подготвяме незабавно“, твърди той. За него това означава да се поеме пряка отговорност за отбраната на Европа, а не да се разчита безкрайно на американските гаранции.
Следователно основният въпрос е кой ще ръководи европейската отбрана в свят, в който американската подкрепа може да намалее. Кубилюс описва настоящия момент като преходна фаза. През изминалата година работата му е съсредоточена върху „материалната отбрана“: увеличаване на производството на оръжия и снабдяването с тях. Но сега на преден план излизат институционалните ограничения. Така нареченият „европейски стълб на НАТО“ остава слабо дефиниран, въпреки че самият НАТО продължава да бъде незаменим. Колективната отбрана, настоява Кубилюс, не подлежи на обсъждане, тъй като нито една европейска държава – колкото и голяма да е тя – не може да се справи сама с военната мощ на Русия.
Същевременно той повдига въпроса за възможността за нови лидерски структури. Една от обсъжданите идеи е Европейски съвет за сигурност, който да обединява ключови държави като Германия, Франция, Италия, Обединеното кралство и Полша, заедно с ротационните държави членки и ръководството на ЕС. Подобен орган би могъл да осигури политическо ръководство по време на големи кризи в областта на сигурността, особено ако ангажираността на САЩ продължи да отслабва.
Основна пречка пред европейската автономия обаче е технологичната зависимост. Кубилиус открито критикува зависимостта на Европа от оръжейните системи, произведени в САЩ. Макар да признава тяхното качество, той предупреждава за рисковете, които крие американският контрол върху износа, по-специално Международните правила за търговия с оръжие (ITAR). Съгласно тези правила Вашингтон запазва правото си да ограничава начина и мястото на използване на оръжия с произход от САЩ – дори след като те са продадени.
Той дава за пример Украйна: Произведените във Франция ракети с голям обсег на действие са били разрешени за удари по руска територия, докато британските ракети, съдържащи американски компоненти, не са били разрешени, тъй като Вашингтон е отказал разрешение. „Ако едно правителство купува оръжия, то трябва да е сигурно, че армията му може да ги използва, когато и където е необходимо“, твърди Кубилюс. „Без да се налага да иска разрешение от някой друг“. За него това е доказателство, че Европа трябва да изгради истинска стратегическа автономия в областта на отбраната.
Но постигането на тази цел ще отнеме време. По-голямата част от разходите за отбрана все още идват от националните бюджети, а собствените ресурси на ЕС за отбрана са незначителни в сравнение с тях – около една стотна от общите разходи на държавите-членки. Това създава порочен кръг: държавите купуват неевропейски оръжия, защото европейската индустрия няма капацитет, а европейската индустрия остава слаба, защото държавите не инвестират в нея. Прекъсването на този цикъл е един от основните приоритети на Кубилюс.
Друго предизвикателство е фрагментацията. Конкурентни инициативи като инициативата на Германия за европейски щит на небето и предложеният от Италия „Купол на Микеланджело“, насърчаван от главния изпълнителен директор на Leonardo Роберто Чинголани, показват как националните интереси често надделяват над координацията. Кубилиус казва, че вече е разговарял с Чинголани и планира след Нова година да проведе кръгла маса между италианските и германските заинтересовани страни, за да проучи общия път напред. „Нуждаем се от европейска въздушна отбрана много скоро“, подчертава той.
Накрая Кубилюс разглежда един политически чувствителен въпрос: разходите за отбрана. Той признава, че увеличаването на военните разходи ще изисква труден бюджетен избор. Но той формулира алтернативата по суров начин. Ако Европа не успее да възпре Русия – позволявайки ѝ да надделее в Украйна и потенциално да застраши държавите-членки на ЕС – социалният модел, който европейците ценят, така или иначе ще се срине. „Това“, заключава той, „е нещото, което наистина ще унищожи нашия начин на живот.“
Според Кубилюс е настъпил моментът на стратегическата истина за Европа. Въпросът вече не е дали ЕС иска да се защитава, а дали може да си позволи да не го прави.
Алесандро Фиорентино