Конфликтът Русия-Украйна: Ще бъде ли юни решаващ месец?

Месец юни би могъл да представлява решаващ етап в развитието на въоръжения конфликт между Руската федерация и Украйна, като потенциално открие нови сценарии за диалог и преговори. Геополитическата динамика и дипломатическите инициативи, които се появиха през последните седмици, предполагат, макар и предпазливо, възможността за отваряне към форми на преговори между участващите страни. В този контекст намесата на трети страни с международни посреднически функции се очертава като елемент с нарастващо значение, тъй като тези посредници биха могли да играят основна роля за улесняване на надежден и устойчив процес на преговори. Пътят към мирно разрешаване на конфликта обаче все още изглежда изпълнен с препятствия и силно повлиян от политически, военни и икономически фактори, които превръщат постигането на споразумение в сложно и дългосрочно предизвикателство.

КАКВО СЕ Е ПРОМЕНИЛО? ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА И ДИПЛОМАТИЧЕСКА РЕКАЛИБРАЦИЯ

За да се разберат последните промени в сценария на конфликта между Руската федерация и Украйна, както и последиците за стратегиите на участващите международни участници, е необходимо систематично да се разгледат политическите и дипломатическите събития от последните седмици. Първата повратна точка беше представена от срещите между така наречените „желаещи страни“. Тези събития бяха последвани от събитие със световно значение – смъртта на папа Франциск и тържественото погребение във Ватикана, което също представляваше безпрецедентен контекст за неформалната дипломация. Преди това драматичната среща в Белия дом между президента на Съединените щати Доналд Тръмп и президента на Украйна Володимир Зеленски предизвика широк дебат. Първоначално срещата породи опасения за възможно стратегическо оттегляне на САЩ от украинската криза – хипотеза, която би довела до отслабване както на позициите на Киев, така и на сплотеността на европейския фронт. През следващите седмици обаче се наблюдаваше подобрение в отношенията между Тръмп и Киев, което със сигурност се дължеше на новата икономическа динамика, свързана с подписването на споразумение за редкоземните метали. Във всеки случай символичният образ, който най-много порази общественото мнение и международните наблюдатели, беше този на двамата лидери, Тръмп и Зеленски, ангажирани в частен диалог по време на погребението на папата: сцена, която символизира сближаването между САЩ и Украйна. Тази подновена ос реактивира перспективата за преговори, за които през следващите дни изглеждаше, че дори е благоприятствано турското посредничество. Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който поддържаше двусмислена позиция през целия конфликт, приветства предложението на Москва за предварителни преговори в Истанбул. Позицията на Турция се оказва полезна за Кремъл не само в дипломатически смисъл, но и за ограничаване на влиянието на САЩ в региона, особено в светлината на маргиналната роля, която до момента играе специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф. Въпреки очакванията, подхранвани от Киев и от самия Тръмп (зает в Близкия изток, но готов да пътува до Турция, ако Путин потвърди присъствието си), дългоочакваната пряка среща на върха между Путин и Зеленски все още не се е състояла. Към днешна дата не е постигнато официално споразумение нито за примирие, нито за временно прекратяване на огъня. Единственият осезаем резултат от тези събития е споразумението за размяна на затворници, постигнато през последните няколко дни, въпреки липсата на по-структурирана политическа рамка.

КЪМ ПОТЕНЦИАЛНА МЕДИАЦИЯ

В контекста на последните събития в руско-украинския конфликт още една значителна стъпка представляваше прекият контакт между лидерите на двете основни световни сили: дълъг телефонен разговор, продължил около два часа, между президента на Съединените щати Доналд Тръмп и президента на Руската федерация Владимир Путин. Според журналистически източници не са се появили съществени новини относно конкретен напредък в мирните преговори. Наблюдава се обаче възможно смекчаване на позицията на САЩ спрямо Москва след седмици на нарастваща твърдост. Няколко международни наблюдатели изказват хипотезата, че Тръмп е оценявал стратегията на постепенно оттегляне, опасявайки се, че преговорите могат да прераснат в политически обременителен и потенциално непопулярен процес на умиротворяване и възстановяване. Точно в този контекст, белязан от несигурност и плахи признаци на откритост, е поставено предложението за посредничество, представено от Светия престол. Новият понтифекс Лъв XIV всъщност постави темата за мира (описана като „обезоръжен и разоръжен“) в центъра на своето встъпително послание, предлагайки етична и духовна референция, способна да възобнови платформата за многостранен диалог като алтернатива на логиката на властта. Светият престол, силен със своята историческа неутралност и морален авторитет, би могъл да се окаже решаващ фактор в изграждането на път на доверие между страните, насърчавайки климат на прогресивно помирение, подкрепен от международната общност.

СЛУХОВЕ ЗА ЕВЕНТУАЛНА СРЕЩА НА ВЪРХА ПРЕЗ ЮНИ

Перспективата за официално посредничество, насърчавано от Светия престол, наскоро се оказа в центъра на международното внимание след някои слухове, разпространени от Wall Street Journal. Според американския вестник масата за преговори не само е в напреднал етап на подготовка, но всъщност вече е насрочена за средата на юни. Тези очаквания, ако се потвърдят, биха означавали значително ускоряване на дипломатическата динамика, свързана с руско-украинския конфликт. Елемент от особена важност се отнася до възможното участие в този предварителен етап на официална делегация от Съединените щати. Подобно участие би имало стратегическо значение, тъй като би било сигнал за желанието да се потвърди геополитическата централна роля на САЩ в района, въпреки колебливото и нееднозначно отношение, което президентът Доналд Тръмп поддържаше досега по отношение на кризата. В този контекст подкрепата на Вашингтон за процеса на посредничество би могла не само да укрепи международния профил на Светия престол като безпристрастен участник, но и да спомогне за препозиционирането на Съединените щати като ключов събеседник в бъдещата структура на региона, като по този начин пренастрои баланса на силите между страните, участващи в конфликта. В този геополитически контекст италианският министър-председател Джорджия Мелони изглежда играе все по-централна роля в съвременната международна динамика. Министър-председателят поддържа постоянен диалог с основните глобални партньори и, според различни журналистически реконструкции, неофициално е поел ролята на привилегирован посредник със Светия престол. Емблематичен беше двойният разговор, който се състоя във вторник, 20 май, с папа Лъв XIV и с украинския президент Володимир Зеленски. Тази дипломатическа динамика привлече вниманието на Wall Street Journal, който подчерта как Италия, благодарение на посредничеството, упражнявано от Мелони, изглежда възвръща водещата си роля в сложната международна шахматна дъска. Всъщност някои политически анализи определят лидера на Fratelli d’Italia като стратегическа връзка между евроатлантическия Запад, Светия престол и Руската федерация на Владимир Путин. Тази междинна позиция, подсилена и от международното признание и авторитет, придобити през последните месеци, би могла да осигури на Италия нарастващо влияние в процесите на многостранния диалог и във всички преговори, насочени към стабилизиране на продължаващия конфликт. Друга възможност за посредничество (след като предложението на Макрон за Женева изглежда беше замразено от Москва) се отнася до втори кръг от преговори в Истанбул. В този смисъл участието на Москва би могло да бъде по-сигурно, като се има предвид климатът, който Путин очаква да намери в Турция. От това, което разбираме, се събират документи и предложения между страните в конфликта, които трябва да послужат именно за конструирането на срещата на върха. Въпреки тези възможности, които са на масата, конфликтът отново се върна към това, че тези дни е по-горещ от всякога. Дори позицията на Съединените щати и президента Доналд Тръмп изглежда е на път да се промени. Всъщност на 26 май магнатът апострофира руския лидер, говорейки за „Путин, който сигурно е полудял“. Изказването на Тръмп дойде след поредица от насилствени атаки от страна на Русия, насочени към украинска територия, които причиниха няколко цивилни жертви. Тази ситуация би могла да накара – дори и да няма индикации в този смисъл – САЩ да се насочат към нови мерки и икономически репресии срещу Кремъл, и то с оглед на нови преговори.

ПРЕДСТОЯЩИ КРАЙНИ СРОКОВЕ ЗА ЛЯТОТО

Възможността до юни да бъде постигнато поне частично споразумение (под формата на временно прекратяване на огъня или, при по-оптимистични хипотези, на истинско примирие) би представлявала крайъгълен камък от изключителна важност в контекста на конфликта между Русия и Украйна. Тази възможност обаче се сблъсква с множество критични въпроси. Първо, вътрешната сложност на започването на автентичен и продуктивен преговорен процес, особено затруднен от непримиримите понастоящем позиции на участващите страни. Второ, предстоящото настъпване на летния сезон внася допълнителни елементи на натиск и спешност. Исторически погледнато, летните месеци са подходящи за интензифициране на военните операции поради по-благоприятните метеорологични условия. В този контекст съществува опасението, че Руската федерация може да започне нова стратегическа офанзива, насочена към завладяване на допълнителни части от територията, които да използва като лост за влияние при евентуални преговори на масата за преговори. Ако този сценарий се реализира, вероятно е всеки опит за посредничество да бъде отложен за късната есен, когато идването на дъждовете и наближаването на зимата ще направят логистично по-трудно продължаването на мащабните военни операции. Това би довело до по-нататъшно удължаване на военните действия и съответно втвърдяване на позициите, което би компрометирало оставащите възможности за дипломатическо решение в краткосрочен план. Освен това това отлагане рискува да увеличи натиска върху засегнатото цивилно население, да влоши и без това критичната ситуация и да задълбочи пропастта между нуждите на сигурността и исканията за мир, насърчавани от международната общност.