Subscribe
Войната в Украйна продължава да променя геополитическото равновесие, а дипломатическият диалог между основните сили изглежда все по-крехък. Последните преговори между САЩ и Русия – приключили без никакъв напредък – потвърждават липсата на непосредствена перспектива за прекратяване на военните действия и все повече разкриват готовността на Кремъл да подкрепи продължителен конфликт не само в Украйна, но потенциално и с Европа. Европейските и атлантическите реакции на този сценарий разкриват единен ЕС, който смята Москва за незаинтересована от мир, и НАТО, ангажиран с консолидирането на политически, военни и икономически инструменти за засилване на възпирането. В този контекст се очертава централната роля на Атлантическия алианс като основен гарант на сигурността в евроатлантическото пространство, докато държавите членки обсъждат извънредни мерки за подкрепа на Киев и сдържане на руската агресия.
ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА БЕЗИЗХОДИЦА МЕЖДУ САЩ И РУСИЯ
Последният кръг от преговори между делегациите на САЩ и Русия отново показа липсата на реални отстъпки от страна на Кремъл. Въпреки че срещата беше определена от Москва като „конструктивна“, тя не доведе до никакъв конкретен напредък, което подхрани широко разпространения скептицизъм в Европа. В преговорите участваха фигури, близки до американския президент, в опит да се проучат възможните пътища за сътрудничество. Изтичането на информация за хипотетичен съвместен мирен план предизвика незабавна критика както в Киев, така и в големите европейски държави, обезпокоени от решение, което може да замрази конфликта, без да се справи с причините за него. Към това се прибавя и политическият фактор, представен от повтарящия се диалог между Доналд Тръмп и Владимир Путин, който бе възобновен преди месеци и завърши с двустранна среща това лято, последвана от втора среща, която бе отменена поради максималистичните искания на Москва. В контекста на несигурността относно бъдещата позиция на Америка Европа изглежда още по-решена да засили дипломатическия и икономическия си натиск върху Кремъл.
ЕВРОПЕЙСКИ ПОЗИЦИИ И СТРАТЕГИЯ НА ДВАТА СТЪЛБА
По време на срещата на министрите на външните работи на НАТО няколко европейски държави подчертаха необходимостта от поддържане на твърда линия спрямо Москва. В споделения анализ се подчертава как през последните месеци Русия не е показала реална готовност да постигне прекратяване на огъня или компромис, който да зачита украинския суверенитет. От тази гледна точка се оформя стратегически план, който се основава на два стълба: засилване на военната и икономическата подкрепа за Киев и увеличаване на натиска върху ключови сектори на руската икономика – особено тези, свързани с газа и петрола. Продължаването на украинската съпротива, според много министри, зависи от способността на Европа да планира дългосрочни интервенции, особено финансови. Оттук идва и предложението част от замразените руски активи, приблизително 200 млрд. евро, да се използват за създаването на „заем за репарации“, чиято цел е да гарантира незабавни средства за следващите две години. Поддръжниците на проекта, сред които Естония, Финландия и Литва, смятат, че тази мярка представлява важен преговорен лост, който да принуди Москва да се противопостави на по-силната роля на Европа при вземането на решения.
СПОРОВЕ ОТНОСНО ЗАЕМА ОТ РУСКИ АКТИВИ
Въпреки подкрепата на редица държави членки, предложението среща сериозна съпротива в Белгия – страната, в която се намират голяма част от замразените руски активи. Брюксел разглежда плана като икономически рисков и потенциално правно проблематичен. В белгийската позиция се подчертава, че подобно широкообхватно решение следва да бъде придружено от гаранции за взаимна солидарност, за да не се налага една държава членка да понася потенциалните последици от действие, считано за безпрецедентно според европейското право. Това вътрешно разминаване в рамките на ЕС разкрива политическата сложност на операцията и насочва вниманието към необходимостта от ясна регулаторна рамка. В този контекст изпъква стратегическата стойност на координацията между НАТО и Европейския съюз, особено при определянето на икономически инструменти, съответстващи на политическия и военния натиск, упражняван от Алианса.
НАТО КАТО ГАРАНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ В ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО
Развитието на конфликта доведе до все по-важна роля на НАТО, която се представя като незаменим участник в управлението на новата международна нестабилност. В продължение на месеци лидерите на Алианса изрично подчертаваха необходимостта от укрепване на отбранителните способности на Европа и подготовка за стратегически хоризонт, в който Русия отново може да бъде в състояние да заплаши пряко някоя държава членка. Формулирането на позициите на външните министри показва как НАТО сега е основният политически и военен форум, способен да поддържа съгласуван отговор на Запада и да координира инициативите на отделните държави. Частичното прекъсване на контактите между американската и европейската армия добавя допълнителен слой сложност, като увеличава несигурността относно дългосрочния ангажимент на Америка към Алианса. Точно поради тази причина много европейски столици смятат, че НАТО не е просто военен съюз, а съществена политическа инфраструктура за осигуряване на оперативна съвместимост, възпиране и единна способност за реагиране в една все по-фрагментирана международна система.
ПЕРСПЕКТИВАТА ЗА РУСКА ВОЕННА ЗАПЛАХА ДО 2029 Г.
Наред с дипломатическите дебати в Европа все повече се засилва разбирането, че Русия, въпреки военната си намеса в Украйна, планира бързо превъоръжаване. Според оценка на НАТО в рамките на три до пет години Москва може да възстанови оперативните си способности, достатъчни за извършване на надеждна атака срещу страна членка. В доклада се посочва, че Кремъл би могъл да мобилизира до 1,5 млн. напълно оборудвани военнослужещи благодарение на разширеното производство на оръжия и засилените програми за набиране на персонал. Тази прогноза, макар и да не предполага сигурна агресия, накара няколко европейски правителства бързо да преосмислят отбранителните си стратегии. Сред тях е и Германия, която пое особено активна роля, признавайки необходимостта да компенсира годините на недостатъчни инвестиции. Декларацията на германското правителство за необходимостта Германия да бъде „готова за война“ до 2029 г. повдига въпроси относно военната ѝ роля в рамките на НАТО, но същевременно представлява пряк отговор на възможното развитие на руската заплаха.
ГЕРМАНСКОТО ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕ И ПРОМЕНЯЩАТА СЕ ЕВРОПЕЙСКА ПОЗИЦИЯ
Германия започна безпрецедентна трансформация на армията си, като увеличи драстично бюджета си за отбрана до над 150 млрд. евро. Въвеждането на доброволна военна повинност, придружено от възможността тя да стане задължителна, отразява дълбока културна промяна в страна, която исторически е била предпазлива по отношение на използването на военна сила. Инициативата има за цел да възстанови числеността на въоръжените сили до над 200 000 души, подкрепена от инвестиции в обучение, заплати и модерни технологии. Тези интервенции се преплитат с призивите на НАТО към държавите членки да поемат по-автономна и отговорна роля в европейската отбрана. Неотдавнашният призив на посланика на САЩ в Алианса Германия да поеме водеща роля отразява структурна тенденция, която може дълбоко да промени вътрешния баланс на силите в НАТО през следващите години.
СТРАТЕГИЧЕСКАТА РОЛЯ НА НАТО В НАСТОЯЩАТА ФАЗА
Украинският конфликт и рискът от бързо превъоръжаване на Русия върнаха НАТО в центъра на международната динамика. Сега Алиансът функционира като основна платформа както за колективната сигурност, така и за политическото управление на трансатлантическите отношения. Неговата възпираща функция остава крайъгълен камък на европейската стабилност, но ролята му се разширява и включва определянето на икономически стратегии, управлението на възприятията за заплаха и дългосрочното планиране на евентуална ескалация. Картината, която се очертава през последните седмици, показва НАТО, който трябва да съчетае несигурността, свързана с ангажимента на САЩ, с нарастващата стратегическа автономност на Европа, в контекст, в който Русия изглежда готова да преговаря само от позицията на силата. Следователно способността на Алианса да поддържа вътрешно единство и да координира усилията на своите членове е от решаващо значение за избягване на по-нататъшна дестабилизация.
МЕЖДУ ДИПЛОМАЦИЯ В ЗАСТОЙ И СТРАТЕГИЧЕСКО ПРЕОРИЕНТИРАНЕ
Международната обстановка разкрива комбинация от фактори, които усложняват пътя към разрешаването на украинския конфликт. Липсата на напредък в преговорите между Съединените щати и Русия, нарастващата настойчивост на Москва и европейските разногласия по отношение на някои икономически инструменти сочат период на голяма несигурност. Въпреки това очертаващата се картина разкрива и ускоряване на процеса на укрепване на европейската отбрана и нарастващата централна роля на НАТО като незаменим политически и военен фактор. В епоха, белязана от крехкостта на международния ред, Атлантическият алианс изглежда е единственият играч, способен да даде координиран и надежден отговор на нарастващата нестабилност, поемайки решаваща роля не само за сигурността на своите членове, но и за бъдещия световен баланс.