Subscribe
Европа не е управлявана. Тя се администрира.
Разликата не е семантична. Управлението предполага избор, визия, дебат. Администрацията е процедурна. Бюрократична. Безразлична към опозицията. Днес Европа предпочита второто. Тя нарича това неутралност, компетентност или основан на правила ред. Но на практика това означава управление без отчетност и власт без разкриване.
Европейският съюз вече не е съюз на нации, които преследват общи цели, а по-скоро операционна система. Самообновяваща се, самозащитаваща се, самооправдаваща се. Основното му предимство е, че не може да бъде изключен.
Нейните мениджъри не трябва да печелят спорове. Те трябва само да налагат процедури и резултати.
Илюзията за безпристрастно управление
В продължение на много десетилетия ЕС се продаваше като рационална алтернатива на демократичната нестабилност. Казват ни, че технокрацията не е идеология. Тя е професионализация. Решенията се вземат не от популисти или партии, а от хора с опит, данни, квалификация.
Проблемът е, че резултатите винаги са в една и съща посока.
Европейската централна банка определя паричната политика. Тя твърди, че следи данните за инфлацията. Въпреки това нейната политика последователно дава предимство на притежателите на активи пред работниците, на банките пред работниците, на интеграцията пред суверенитета. Това не е неутрален резултат. Това е резултат, който може да завърши единствено с политическа нестабилност и разрастване на радикално различни политически движения, независимо дали са десни или леви.
Европейската комисия изготвя проекти на разпоредби за борба с изменението на климата. Тя настоява, че науката е категорична. Въпреки това последиците се поемат от ирландските фермери, полските миньори, холандските рибари, докато мултинационалните производители и спекулантите с въглеродни кредити укрепват властта си. Това отново не е баланс. Това е разслоение.
Една истинска технокрация ще подлежи на преразглеждане. Истинският експертен клас би бил уволняван след провал. Но в Брюксел провалът е квалификация. Не съществува механизъм за замяна на тези, които налагат грешки, защото те никога не са били избирани на първо място.
Неуспех без разходи
Вижте данните. Проектът за еврото издълба южните икономики, предизвика необичаен икономически бум, задълбочи зависимостта на Германия от износа и предизвика десетилетен цикъл на строги икономии. Миграционната криза разби националните коалиции, дестабилизира общностите и така и не беше разрешена. Обществената поръчка по COVID беше провалена на всички нива.
Но не последваха оставки. Никакви обрати. Никаква публична равносметка.
Съдът на Европейския съюз, Комисията, ЕЦБ – това не са органи на демократичния живот. Те са затворени цикли. Те не отразяват мнението. Те не реагират на избори. Те не се страхуват от опозицията. Привидното единство се създава чрез един прост трик: политиката се прехвърля от парламентите към процедурите. От политиката към процеса.
А веднъж установен, процесът се превръща в собствена защита. Той не може да бъде демонтиран, защото вече не е признат за политически. Да го оспорваш означава да бъдеш наречен изостанал, неевропейски или крайно десен.
Правило без алтернативи
Постполитическата фантазия на Европа е, че всички важни решения вече са взети и че остава само да се изпълнят. Политиката в областта на климата е решена. Паричната политика е научна. Миграционните потоци са неизбежни. Икономическата глобализация е необратима. Социалният прогрес е еднопосочен.
Няма място за отклонения. Само забавяне.
Когато националните правителства се отклоняват, както Унгария по отношение на културата, Полша по отношение на съдебната реформа или Словакия по отношение на санкциите, отговорът не е преговори. Това е финансово наказание. Брюксел спира средства. Започват съдебни процедури. Позовава се на върховенството на закона.
Но в контекста на ЕС върховенството на закона вече не се отнася до основните правни принципи. То означава съобразяване с предпочитанията на Комисията. То означава съответствие със структурните норми. Неподчинението не се третира като демократично несъгласие. То се третира като заплаха за реда.
Това не е федерализъм. Това е условен суверенитет. Нацията остава на хартия. Но същността на политиката се извлича, качва и прави необратима. Това не е това, което ЕС първоначално е бил замислен да прави, да бъде.
Механизъм на блокиране
Има причина „зелената сделка“, миграционните квоти и инфраструктурата за цифрово наблюдение да бъдат въведени чрез регламент, а не чрез обикновено законодателство. Регламентите заобикалят националните парламенти. Те са задължителни незабавно. Те не могат да бъдат отменени чрез гласуване в национален мащаб. Те се движат под повърхността на демокрацията, закрепвайки политики, които никоя партия не би могла да агитира, без да се срине.
Целта не е консенсус. Целта е ограничаване.
Всяка директива, рамка или стратегически документ е слой. С течение на времето те образуват мрежа. Бъдещите правителства могат да спечелят избори, но те наследяват система, която вече е определила посоката. Съдилищата ще се намесят, ако се отклонят. Пазарите ще предприемат ответни мерки, ако се противопоставят. Неправителствените организации ще се срамуват, ако изразяват несъгласие. Така се предотвратяват политическите конфликти. Не чрез убеждаване. А чрез предварително изземване.
Клас, който не може да губи
Европейският съюз създаде нова професионална каста – постоянните администратори. Това не са класически бюрократи. Те са мобилни, квалифицирани, владеят многобройни политически диалекти и са взаимозаменяеми между длъжностите си в Брюксел, Берлин, Франкфурт и Женева. Те не служат на избиратели. Те служат на процеса.
Тяхната легитимност не произтича от електоралната подкрепа, а от владеенето на рамки. Те са автори на насоките за ESG, стратегиите за равенство между половете, климатичните цели, одитите за приобщаване. Техният авторитет се подсилва от съзвездие от мозъчни тръстове, фондации и органи за акредитация, които ги предпазват от политически обрат.
Това не е идеология в традиционния смисъл на думата. Това е оперативна догма. Не е аргумент в полза на един мироглед. Тя го кодира.
Веднъж кодирана, тя става невидима. Целта на технократската система не е да печели спорове. Тя е да направи споровете ненужни.
Гласове без власт
Европейците все още гласуват. Те все още протестират. Те все още подават петиции. Но нищо от това не прекъсва темпото. Източникът на властта се е преместил. Изборите регулират личностите, а не посоката.
Ето защо недоволството вече не може да се отнесе точно към ляво или дясно. Бунт на фермерите в Нидерландия. Предградията във Франция експлодират. Работниците стачкуват в Италия. Родителите се мобилизират в Ирландия. Но общата нишка не е идеологията. Тя е изключването.
Хората усещат, че решенията се взимат някъде другаде. Че не съществува отчетност. Че дебатите са симулирани. Че правото се използва като параван.
Когато политиката се свежда до подчинение, съпротивата започва да излиза извън системата. Не винаги рационално. Не винаги продуктивно. Но неизбежно.
Реакцията ще дойде
Технократският ред не може да потиска политиката завинаги. Той може само да забави нейното завръщане.
И когато се завърне, тя няма да прилича на политиката на консенсуса или институционализма. Тя ще бъде груба, асиметрична и често хаотична. Защото когато словото е ограничено до процеса, неизречимото става привлекателно.
Италия няма да бъде сама. Унгария няма да бъде единствена. Словакия, Полша и дори Германия в крайна сметка ще излъчат правителства, които ще гледат на ЕС не като на общ дом, а като на ограничение, което трябва да се управлява. Езикът на сътрудничеството ще остане. Но реалността ще бъде съпротива под друго име.
Това не е криза. Това е корекция.
Европа не е в опасност, защото хората се съмняват в системата. Тя е в опасност, защото системата вече изобщо не забелязва хората. Тя третира опозицията като шум. Но шумът става все по-силен.
Системата, която не може да чува, в крайна сметка ще бъде счупена
Възстановяването на политиката започва с граници. Експертите трябва да съветват, а не да управляват. Съдилищата трябва да тълкуват, а не да създават закони. Законът трябва да обвързва, а не да отменя.
Докато това не бъде признато, ЕС ще продължи да се размива. Компетентен на хартия. Безпосочен по дух. Ръководителите му ще бъркат процеса с легитимността. А хората му отново ще търсят смисъл другаде.
Технокрацията не се проваля, защото е зло. Тя се проваля, защото не слуша.
А Европа вече се настройва.