Правителството на Мелони претендира за контрол върху използването на американски бази

След американските набези в Иран Палацо Киджи потвърждава централната си роля: нито една атака не може да бъде предприета без разрешението на италианското правителство. Между тайните споразумения и парламентарните дебати Италия действа твърдо и самостоятелно.

В напрегнат геополитически момент, белязан от бомбардировките на ирански ядрени обекти от страна на САЩ, италианското правителство, ръководено от Джорджия Мелони, ясно потвърди един основен принцип: американските военни бази в Италия не могат да бъдат използвани за военни операции без предварително разрешение от италианското правителство. Тази позиция, публично изразена на 23 юни от министър-председателя пред Камарата на депутатите, представлява акт на институционална отговорност и потвърждение на националния суверенитет в един международен контекст, доминиран от все по-непрозрачна военна логика.

„Не е поискано използването на американски бази в Италия, които могат да бъдат използвани само с разрешение от италианското правителство“, заяви Мелони, като добави, че решение от такъв мащаб ще изисква парламентарно одобрение и че „то не може да бъде взето на идеологическа основа“. Посланието на правителството е ясно: Италия не е пасивна платформа за чужди военни операции, а суверенна държава, която оценява всяко военно решение въз основа на контекста, международното право и националните интереси. Линия, потвърдена и от министъра на отбраната Гуидо Кросето, който припомни, че използването на бази от американските сили е обвързано с официално искане и съответното разрешение от италианската изпълнителна власт.

Сложна правна рамка, но с възможност за маневриране в Италия

Вярно е, че правната рамка, която регулира военното присъствие на САЩ в Италия, е разслоена и отчасти класифицирана. Споразуменията датират от края на 40-те години на ХХ в. и включват както многостранни договори в рамките на НАТО, така и двустранни споразумения, като например Двустранното споразумение за инфраструктурата (BIA) от 1954 г., което, въпреки че не е оповестено публично, официално изисква от САЩ да не използват италиански обекти за военни цели, освен в съответствие с директивите на НАТО или по споразумение с италианското правителство.

Дори ако, както разкри Wikileaks, в практиката се наблюдава гъвкаво тълкуване на тези разпоредби от страна на Съединените щати, изискването за получаване на съгласието на италианското правителство остава непроменено и решаващо. По този начин Meloni и Crosetto укрепиха един принцип, който в най-новата история е виждал конкретни приложения. През 2018 г. например Италия отказа да участва в бомбардировките на Сирия, провеждани от Съединените щати, Обединеното кралство и Франция, като забрани използването на бази на нейна територия при липса на мандат на ООН. Дори и тогава правителството избра благоразумието, спазвайки Конституцията и международното право.

Парламентът: между политическата необходимост и конституционното задължение

Въпреки че не винаги е правно обвързващо, участието на Парламента беше посочено от председателя Мелони като избор на прозрачност и демократично споделяне. Въпреки разнопосочните тълкувания сред експерти като Микеле Айнис и Доменико Паучуло относно необходимостта от парламентарен вот, правителството изрази желанието си да не действа самостоятелно. Позиция, която демонстрира внимание както към конституционния диктат – по-специално към членове 11 и 78, които регламентират отхвърлянето на войната и процедурите за нейното обявяване – така и към необходимостта да се гарантира отговорен политически дебат по толкова деликатни въпроси.

Съзнателно управление на настоящето с оглед на бъдещето

Твърдостта, демонстрирана от италианската изпълнителна власт, не трябва да се тълкува като враждебност към съюзниците, а по-скоро като зряло упражняване на стратегическа автономия, напълно съвместима с евроатлантическия ангажимент на Италия. В момент, когато все по-често се обсъждат европейският суверенитет и споделената отговорност, Италия показва, че съюзът не означава подчинение.

Заслугата на правителството на Мелони в този контекст е двойна: от една страна, то потвърди централното място на италианските институции при вземането на военни решения на територията на страната; от друга страна, то върна дебата за външната и отбранителната политика в демократични условия, като го отдалечи от извънредни или чисто идеологически логики. В свят, в който войната може да избухне с помощта на дрон и в който съюзите се подлагат на изпитание в моменти на криза, яснотата, проявена от Италия, е силен сигнал: на собствената си земя италианското правителство решава в съответствие с правилата, парламента и народа. Позиция, която освен юридически обоснована е и политически далновидна.

Алесандро Фиорентино