Subscribe
Повече от две години след началото на управлението на правителството на Мелони, на 3 юни най-накрая се състоя първата официална двустранна среща на върха между италианския министър-председател и френския президент Еманюел Макрон, която отбеляза важен етап във френско-италианските дипломатически отношения. До този момент контактите между двамата лидери се ограничаваха до неофициални случаи, което отразяваше продължителен етап на политическо дистанциране, често водещо до реални търкания. Поради това срещата беше изтълкувана като опит за преодоляване на напрежението от близкото минало. Според френски източници инициативата е била насърчена от самия Макрон с цел възобновяване на двустранния диалог. В края на срещата на върха беше обявена и нова среща, която ще се проведе във Франция през 2026 г., което е знак за постепенното нормализиране на отношенията.
ПРЕЦЕДЕНТИ И РАЗМИНАВАНИЯ
От началото на мандата на правителството на Мелони отношенията между Италия и Франция се влошиха, като се характеризираха с чести публични търкания, стратегически различия в рамките на ЕС и охлаждане на двустранното сътрудничество. Първият критичен епизод датира от ноември 2022 г., когато отказът на Италия да посрещне кораба „Оушън Викинг“ накара френския министър Дарманин да определи позицията на правителството като „неприемлива“ и да преустанови преразпределението на бежанците. Това отбеляза прекъсване на традиционното сътрудничество в областта на мигрантите. Междувременно Италия зае по-настъпателна линия в Европа с плана „Матей“ и централна роля в реформата на Пакта на ЕС за имиграцията, което предизвика недоверието на Париж. Недоразуменията се влошиха с изключващи дипломатически решения, като например срещата Макрон-Шолц-Зеленски в Елисейския дворец (февруари 2023 г.), която раздразни Рим заради изключването. Също така през 2023 г. френските критики станаха по-остри, като обвиненията към италианската политика бяха определени като „нечовешки“ от партията на Макрон, а Мелони отговори, като приписа напрежението на вътрешни изчисления, свързани с предизвикателството с Льо Пен. Въпреки епизодите на техническо сътрудничество, конфронтацията достигна своя връх на срещата на Г-7 през юни 2024 г., когато споменаването на абортите в заключителния документ беше възприето от Италия като инструментализация за френските предизборни цели. Позициите се разминават и по отношение на международните досиета: Рим се дистанцира от „желаещите“ да изпратят войски в Украйна, предизвиквайки гнева на Макрон, който обвини Мелони в разпространяване на „фалшиви новини“. Следователно през последните години отношенията между двете страни станаха структурно конфликтни, белязани от идеологически различия и едностранни избори, като сближаването по отношение на общата визия за Европа е слабо.
ТЕМИТЕ НА ДВУСТРАННАТА СРЕЩА
По време на срещата на върха бяха разгледани множество въпроси от икономическо, промишлено и международно значение. В области като конкурентоспособността, индустриалната политика, енергийния преход и сътрудничеството в стоманодобивния и автомобилния сектор се наблюдаваше значително сближаване. Въпреки това продължават да съществуват различия по стратегически въпроси, особено по отношение на европейската сигурност, подкрепата за Украйна и управлението на мирния процес. Президентът Макрон потвърди подкрепата си за „коалицията на желаещите“, докато Италия изрази резерви, предпочитайки многостранни подходи, които са по-малко оперативно изложени. Въпреки това в съвместното изявление беше потвърдена безусловната подкрепа за Украйна, както и желанието за укрепване на европейската отбрана на индустриално и технологично равнище. Бяха обсъдени и трансатлантическите отношения и кризата в Близкия изток. Имаше значителни различия по израелско-палестинския конфликт: докато Макрон потвърди ангажимента си към решението „два народа, две държави“ и евентуалното признаване на Палестина, италианската позиция беше по-предпазлива, подчинявайки всяко решение на евентуалната подкрепа на САЩ. Накратко, срещата на върха представляваше значителен опит за възобновяване на двустранните отношения, които досега бяха обусловени от идеологически търкания и стратегически различия. Въпреки продължаващите разногласия, започналият диалог сигнализира за споделено желание за засилване на сътрудничеството по ключови за стабилността на Европейския съюз въпроси, което открива възможност за развитие към по-голямо политическо сближаване.