Subscribe
Международният контекст през последните години се характеризира с нарастваща нестабилност и завръщане на конфликтната логика като инструмент за разрешаване на спорове. Многостранните институции, и по-специално Организацията на обединените нации, са изправени пред безпрецедентна криза на ефективността от основаването им през 1945 г. насам. В обръщението си към Общото събрание италианският министър-председател Джорджия Мелони категорично подчерта тази крехкост, изтъквайки как архитектурата на ООН изглежда неподходяща за справяне със съвременните предизвикателства. Нейната реч, макар и вкоренена в дипломатическата традиция на Италия да подкрепя многостранните отношения, предложи критичен, но прагматичен размисъл за необходимостта от задълбочена и реалистична реформа на организацията. Ще бъде полезно да се разсъждава върху основните моменти от обръщението на италианския министър-председател, като те се поставят в рамките на по-широкия дебат за реформите на ООН и трансформацията на глобалното управление. Те несъмнено включват въпроси като кризата в системата за колективна сигурност, примерния случай на руско-украинския конфликт, проблема за институционалното представителство и ефективност, преразглеждането на международните регулаторни инструменти, въпроса за миграцията и религиозната свобода, предложения от Италия модел на сътрудничество с Африка и накрая критиката към западните икономически и екологични политики.
СВЯТ, КОЙТО СЕ НАМИРА МЕЖДУ ВОЙНАТА И МИРА
Италианският министър-председател започва с емпиричен факт: според последния Глобален индекс на мира в момента се водят 56 въоръжени конфликта, което е най-големият брой от края на Втората световна война насам. Тази статистика не е просто любопитна: тя подчертава частичния провал на основополагащата цел на Организацията на обединените нации: предотвратяването на войната и насърчаването на мира чрез посредничество, дипломация и международно сътрудничество. Сравнението между днешния контекст и този от 1945 г., когато е основана ООН, показва радикална промяна. По това време петдесет и една държави решават да се обединят, за да създадат обща платформа, способна да управлява конфликти и да гарантира колективна сигурност. Днес, близо осемдесет години по-късно, системата изглежда неспособна да предотврати ескалацията на войната и да предложи общи решения. Усещането, че живеем в „частична трета световна война“, ако използваме определението на папа Франциск, повторено от Мелони, отразява драматичната фрагментация на геополитическия пейзаж.
РУСКО-УКРАИНСКИЯТ КОНФЛИКТ: РАНА ЗА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
Централна глава от речта беше посветена на войната, която Руската федерация разгърна срещу Украйна през февруари 2022 г. Според Мелони тежестта на деянието се състои не само в насилието на конфликта, но и във факта, че един постоянен член на Съвета за сигурност съзнателно е нарушил основополагащите принципи на Устава на ООН, по-специално зачитането на териториалната цялост и политическата независимост на суверенните държави. Министър-председателят подчерта как отношението на Москва и нежеланието ѝ да участва в надеждни преговори са довели до дестабилизиращи ефекти далеч отвъд границите на Източна Европа, допринасяйки за нови регионални кризи и допълнително отслабвайки единството на ООН. Епизодът подчертава едно структурно противоречие: органът, натоварен с осигуряването на мира, е парализиран от поведението на един от най-влиятелните участници в него – притежателя на правото на вето.
КРИЗАТА В ООН И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ РЕФОРМА
Същността на речта на Мелони се състои в осъзнаването на факта, че сегашната структура на Организацията на обединените нации е неадекватна, за да отговори на съвременните предизвикателства. Многостранността и дипломацията, ако не са подкрепени от ефикасни институции, рискуват да се превърнат само в риторични изявления. Оттук и предложението за „дълбока, прагматична и реалистична“ реформа, която не цели въвеждането на нови йерархии или постоянни места, а по-скоро да направи организацията по-гъвкава, прозрачна и ефективна. Италия, също така чрез групата „Обединени за консенсус“, отдавна представя алтернативни предложения на създаването на нови постоянни членове на Съвета за сигурност, като вместо това предпочита по-всеобхватни и представителни модели. Според Мелони реформата трябва да зачита принципите на равенство, демокрация и отчетност, като се избягва подчертаването на съществуващите дисбаланси. Предизвиканият образ на „Стъкления дворец“, който трябва да се превърне в истинска „Стъклена къща“, олицетворява необходимостта от осигуряване на прозрачност в процесите на вземане на решения и използване на ресурсите.
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ И НОРМИ.
Освен институциите, правилата, които регулират международните отношения, също се нуждаят от актуализиране. Конвенциите за миграция и убежище, разработени по времето, когато не съществуваше масова миграция и организиран трафик на хора, сега са неадекватни. Мелони предупреди за риска идеологическото тълкуване от страна на някои съдебни системи да подкопае националния суверенитет и способността на държавите да защитават своите граждани. Италианското предложение няма за цел да намали основните гаранции, а по-скоро да адаптира правилата към променящия се исторически контекст, в който защитата на правата на човека трябва да се съчетае с необходимостта от вътрешна сигурност и стабилност. Ето защо борбата с престъпните мрежи, които се възползват от отчаянието на мигрантите, трябва да се превърне в приоритетна цел на международната общност.
ПРАВА НА ЧОВЕКА И РЕЛИГИОЗНА СВОБОДА
Кратка дискусия беше посветена на неравностойното третиране на различните права на човека. Министър-председателят подчерта необходимостта от признаване на универсалната ценност на религиозната свобода, като осъди преследването, засягащо милиони хора, предимно християни. Критиката ѝ към лицемерието на една система, която избирателно защитава правата, представлява призив за укрепване на универсалността на основните принципи на ООН.
АФРИКА, СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПЛАНЪТ „МАТЕЙ
През последните години Италия представи новаторски модел на партньорство с Африка, известен като плана „Матей“. Тази инициатива е замислена не като инструмент за експлоатация на ресурси, а по-скоро като платформа за насърчаване на устойчивото развитие, заетостта и политическата стабилност. Сътрудничеството с Африканския съюз, Африканската банка за развитие, Европейския съюз и двустранните партньори вече доведе до конкретни проекти: от борба с опустиняването в Алжир до подкрепа на стартиращи технологични предприятия и укрепване на инфраструктурата за свързаност, като например кабела „Син Раман“. Особено важна глава се отнася до въпроса за африканския дълг. Италия обяви намерението си да преобразува над 235 млн. евро в проекти за развитие, като по този начин значително намали дълга на най-уязвимите държави. Това е политически, както и икономически жест, основан на принципите на справедливостта и достойнството.
КРИТИКА НА ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА
В речта се изтъква и критичен анализ на икономическите и екологичните решения на Запада. Министър-председателят предупреди за рисковете от енергиен преход, управляван с идеологическа твърдост, който може да доведе до деиндустриализация и загуба на конкурентоспособност, без да доведе до съизмерими ползи за околната среда. Грешката би била да се наложат неустойчиви модели на потребление и производство на гражданите, като се санкционират по-специално средните класи и най-уязвимите. По същия начин ерата на „фидеистичната“ глобализация, чиито странични ефекти дълго време бяха подценявани, беше обявена за приключила. Новият етап изисква по-балансиран подход, способен да намери баланс между отвореността и защитата на националните интереси, развитието и социалната справедливост.
ПРИНОС КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕБАТ
Речта на Джорджия Мелони пред Общото събрание на ООН представлява значителен принос към международния дебат за реформата на глобалното управление. В нея ясно се подчертава как ООН, основана през 1945 г. с цел запазване на мира, сега е изправена пред криза на легитимността и ефективността. Италианското предложение, което далеч не е идеологически проект, се представя като призив към прагматизъм: по-прозрачни и ефикасни институции, актуализирани правила, по-голямо внимание към правата на човека в тяхната цялост, нов модел на сътрудничество с Африка и международна икономическа политика, която в по-голяма степен отговаря на реалните нужди на хората. В свят, изпълнен с конфликти, неравенство и глобални предизвикателства (от миграцията до изменението на климата), реформата на ООН не е опция, а необходимост. Италия, която празнува седемдесет години от членството си в организацията, възнамерява да се позиционира като насърчител на обновена многостранност, способна да се справи с настоящето и да изгради по-справедливо и сигурно бъдеще.