
Доналд Тръмп, настоящият президент на Съединените щати, отново надигна глас. В своята социална медия „Истина“ той обяви плановете си да въведе 50 % мита върху всички стоки, идващи от Европейския съюз, от 1 юни. Ясно послание: стига приказки, време е да се промени курсът в търговските отношения с Брюксел.
Тръмп обвинява ЕС, че в продължение на десетилетия е действал като структура, създадена с цел икономическо облагодетелстване на САЩ. Той цитира търговски бариери, наказателни системи на ДДС, дискриминационни разпоредби, несправедливи корпоративни санкции, парични манипулации и като цяло враждебно отношение към големите американски компании. Той посочва най-вече една цифра: търговският дефицит, който според него надхвърля 250 млрд. долара годишно.
Но си струва да спрем дотук. Официалните данни от 2023 г. показват друга история. Според наличните данни САЩ са внесли стоки от ЕС на стойност около 502 млрд. долара, а износът за Европа е възлизал на 344 млрд. долара. Дефицит съществува, но той е по-малък, отколкото твърди Тръмп. А когато се включат и услугите – като например цифровите и технологичните услуги, търговският баланс става още по-равномерен: 795 млрд. долара срещу 743 млрд. долара.
Това не означава, че критиките на президента са напълно неоснователни. Европейският съюз, със своята разраснала се бюрокрация, често възпрепятства конкуренцията и прилага разпоредби, които изглеждат предназначени да санкционират външните участници. А европейските консерватори – особено в Италия – отдавна са дали да се разбере, че този Съюз в сегашния си вид не работи.
Наш дълг обаче е да подчертаем една истина, която не може да бъде пренебрегвана, особено в такъв деликатен исторически момент: Европа не е враг. Европа е естествен съюзник на Съединените щати. И ако Тръмп е решен да защитава американските национални интереси – което е напълно легитимно и похвално – той трябва също така да помни, че сега повече от всякога САЩ и ЕС трябва да вървят в една посока.
Тарифите като политическо оръжие
Тарифата от 50 % е нещо повече от обикновена търговска мярка. Това е обявяване на търговска война, която рискува да предизвика неконтролируема спирала. Последиците вече се усещат. Европейските фондови борси загубиха над 183 млрд. евро за един ден. Миланската борса Ftse Mib затвори със спад от 1,94 %, Париж загуби 1,65 %, а Франкфурт спадна с 1,54 %. Единствено Лондон, защитен от неотдавнашното двустранно споразумение с Вашингтон, удържа загубите до -0,24 %.
Уолстрийт не се представи по-добре: Dow Jones спадна с 1,1%, Nasdaq – с 1,68%, а S&P 500 – с 1,15%. Последиците са глобални и засягат както европейската, така и американската икономика. Според изчисленията 50 % мито може да доведе до спад на БВП на Италия с 0,6 %. ЕС като цяло може да загуби 0,7 %, а Германия – 0,8 %. Но най-големият губещ може да се окаже самият САЩ с прогнозиран спад от 1,5 %.
С други думи: всички губят. Включително и Америка.
Европа като стратегически партньор
Никой не отрича, че има търкания и разногласия. Но както при братята и сестрите, диалогът – дори и труден – е единственият път напред. Не можем да си позволим структурно разделение между двете страни на Атлантическия океан. Особено сега, на фона на общите глобални предизвикателства: заплахата от Китай, нестабилността в Близкия изток, войната в Украйна, енергийния натиск и конкуренцията с Азия по отношение на технологиите и веригите за доставки.
Тръмп е напълно прав да иска силна, суверенна и уважавана Америка. Но именно защото сме братя, Европа трябва да бъде част от една обща визия. Консерваторите знаят това добре: време е за реформиран Европейски съюз – по-малко бюрократичен, по-продуктивен, по-близък до своите граждани. Но това не може да бъде постигнато чрез грубата сила на протекционизма. За това са необходими смелостта на реформите и яснотата на общите цели.
Консервативният път: Сила и реализъм
В някои случаи протекционизмът може да служи като тактически инструмент. А Тръмп е майстор в създаването на натиск, за да получи отстъпки. Но истинското лидерство – такова, което изгражда, а не разрушава – знае кога да намали температурата, за да защити това, което наистина има значение: съюза между Запада и Съединените щати.
Нуждаем се от обща трансатлантическа визия, която да укрепи западните индустрии срещу азиатските гиганти. Нуждаем се от общи правила за цифровите дела, изкуствения интелект и стратегическата инфраструктура. Нуждаем се от визия, а не само от мускули.
Заключение
Доналд Тръмп с право подчерта дисбаланса, който трябва да бъде преодолян. Но сега е моментът да направим още една крачка напред: да превърнем конфронтацията в сътрудничество, а натиска – в съюз. На Европа вече не трябва да се гледа като на противник – тя е и остава ключов съюзник на Съединените щати в света.
Европейските консерватори са готови да дадат своя принос за една по-силна, по-свободна и по-справедлива Европа. Но Съединените щати трябва да решат дали искат да вървят с нас или срещу нас. Надеждата е, че Тръмп – лидер със забележителна визия, макар и понякога с прекален тон – може отново да намери своя стратегически компас. Защото братята могат да спорят, но не се разделят. А днес, повече от всякога, светът се нуждае от обединен Запад.