Subscribe
В информационната епоха, когато достъпът до знания е по-лесен от всякога, функционалната неграмотност продължава да бъде наболял проблем в Европейския съюз. Въпреки че мнозинството от европейските граждани могат да четат и пишат, значителна част от тях не успяват да разберат или да използват ефективно информацията в ежедневието си.
Ако направим рентгенова снимка на процентното съотношение на хората, които могат да четат, но не разбират, в страните от Европейския съюз и наречем тази снимка „функционална неграмотност“, ще можем да забележим значителни различия между държавите-членки. Според статистическите данни, регистрирани през миналата година, се вижда, че между някои страни има големи разлики, като процентите варират от под 10 % в някои скандинавски страни до над 40 % в страните от Югоизточна Европа. С тази статия искаме да анализираме причините за това изключително опасно явление, наречено функционална неграмотност. Ще направим и сравнение, включващо структурата на образователната система на страните членки, демографските фактори, влияещи върху увеличаването на процента на функционалната неграмотност, нивото на финансиране на образованието, икономическото развитие и влиянието на социалните мрежи върху индивида.
Какво представлява функционалната неграмотност и различията в Европейския съюз?
Според определението функционалната неграмотност се отнася до неспособността на дадено лице да използва основни умения за четене и писане, за да функционира ефективно в ежедневието, в училище, на работа или дори в обществените взаимоотношения. Те могат да прочетат прост текст, но не могат да извлекат или правилно да интерпретират информацията, представена в този текст, което ограничава шансовете им за заетост и активно участие в обществото. Според последните проучвания, представени на широката общественост, страните с най-ниски нива на функционална неграмотност са Дания (8 %), Словения (8 %) и Финландия (11 %), а на противоположния полюс са Румъния (43 %) и Франция (39 %), България и Гърция (27 %). Тези различия повдигат въпроси относно факторите, които определят тези статистически данни.
Първият фактор, който оказва влияние върху това явление на функционална неграмотност, е образователната система. Добре известно е, че скандинавските страни, като Финландия и Дания, са известни с ефективните си образователни системи, ориентирани към учениците или студентите, с акцент върху критичното мислене и прилагането на знанията в практиката. За разлика от тях образователните системи в страните с високи нива на функционална неграмотност често са строги, теоретични и насочени главно към запаметяване. Това е характерна черта на образованието в Румъния – страната с най-висок процент функционална неграмотност в ЕС. Ако вземем за пример Финландия, тази малка скандинавска страна с население от 5,6 милиона души постоянно инвестира в обучението на учители, а образователната ѝ програма е гъвкава и съобразена с нуждите на учениците. На противоположния полюс в Румъния и България образователните реформи често са непоследователни, а финансирането на образованието е с много проценти под средното за Европа.
Вторият фактор, който оказва пряко влияние върху явлението функционална неграмотност, е демографската структура и социално-икономическият контекст на всяка държава-членка. По този начин държавите със застаряващо население или с големи селски общности, каквито са Румъния и България, са изправени пред допълнителни предизвикателства по отношение на достъпа до качествено образование. Бедността и социалното изключване също оказват отрицателно въздействие върху образователните резултати, а липсата на образователна инфраструктура (училища с тоалетни в двора, без питейна вода, разположени на десетки километри от дома на ученика) в селските райони допринася за увеличаване на процента на отпадащите от училище и на процента на функционално неграмотните. Процентът от БВП, отделян за образование, също е изключително важна променлива в уравнението, което води до процента на функционална неграмотност сред гражданите. Ето защо финансирането на образованието е решаващ фактор. Повечето северни страни от ЕС отделят над 6 % от БВП за образование, докато Румъния, България и Гърция едва надхвърлят 3-4 %. Тази разлика се отразява пряко върху качеството на училищната инфраструктура, заплатите на педагогическия персонал, учебните материали и достъпа на учениците до технологии. Икономическата сила и инвестициите в човешки капитал са пряко свързани с нивото на функционална неграмотност. Ако разгледаме страните със силни икономики като Германия и Швеция, ще видим, че те разбират значението на образованието като инвестиция в човешкия капитал. Тези страни разработват устойчиви политики в областта на образованието и финансират програми за коригиращо и продължаващо обучение. От друга страна, държавите с нестабилни икономики срещат трудности при определянето на приоритетите на образованието в националния бюджет.
Финансирани от ЕС програми за борба с функционалната неграмотност
Добре известно е, че Европейският съюз разполага с програми, които финансират множество инициативи чрез структурни фондове и програми. Тези програми включват „Еразъм+“, PISA, „Хоризонт Европа“ и Плана за действие за цифрово образование. Те подкрепят образователната мобилност, научните изследвания, педагогическите иновации и развитието на цифровите компетентности. EPALE (Електронна платформа за учене на възрастни в Европа) е проект за насърчаване на ученето през целия живот и ученето на възрастни. SELFIE е цифров инструмент, който помага на училищния персонал да разбере и подобри начина, по който технологиите се използват в образованието. Смятаме, че не е необходимо обяснение за това какво представляват програмите на PISA. Тези международни оценки помагат на държавите да идентифицират слабостите в образователната система и да провеждат реформи, основани на доказателства.
Влиянието на социалните мрежи върху младите хора
Социалните мрежи като Facebook, Instagram и TikTok оказват огромно влияние върху младите хора в ЕС (от все по-ранна възраст). От една страна, тези мрежи могат да бъдат платформи за алтернативна информация и образование. От друга страна, прекомерната и неконтролирана употреба може да допринесе за повърхностното мислене, намалената способност за концентрация и загубата на интерес към четенето. Неконтролираното съдържание с информация, която не отговаря на действителността, също е проблем. По-специално TikTok популяризира кратко и често несъдържателно съдържание, което намалява търпението на младите хора и способността им за критичен анализ. В същото време феноменът „фалшиви новини“ (все по-често присъстващ в обществото, в което живеем) и манипулирането на информацията могат да доведат до объркване и да затруднят разбирането на реалността от страна на хората, а това все още е особено силно застъпено сред хората с ниски функционални умения.
Национални особености на държавите-членки на ЕС по отношение на функционалната неграмотност
Финландия има модерна учебна програма, насочена към равнопоставеността и съвместното учене. Високите инвестиции в обучението на учители означават, че Финландия има нисък процент на функционална неграмотност (11 %). Швеция набляга на индивидуалното обучение и цифровите умения. Интеграцията на имигрантите е предизвикателство за шведската държава в областта на образованието. В Дания системата е фокусирана върху развитието на практически умения и критично мислене, което води до нисък процент на функционална неграмотност (8 %). Естония, с равнище на функционална неграмотност от 18 %, е лидер в цифровизацията на образованието с отлични резултати в тестовете на PISA. Германия, която инвестира в инфраструктура и продължаващо обучение, залага на дуалната система (училище + практика), но има различия между отделните провинции. Франция се сблъсква с висок процент на функционална неграмотност (39 %). Въпреки че във Франция се наблюдава образователен централизъм, има проблеми с неравенството. Испания е засегната от отпадането от училище и качеството на образованието в регионите в неравностойно положение, което обяснява доста високия процент на функционална неграмотност от 24 %. Италия, където процентът на неграмотните е 23 %, има традиционна образователна програма, но все още е изправена пред предизвикателства при интегрирането на технологиите. През последните години Полша постигна голям напредък в областта на образованието, но неравенствата продължават да съществуват. Въпреки това процентът на функционална неграмотност в Полша е 23%.
Румъния, с дял от 43% (най-висок в ЕС), е в негативната класация на страните, в които младите хора не са в състояние да възприемат информацията, която четат. Това се обяснява с ниското финансиране на образованието, различията между градското и селското образование и ниското заплащане на учителите, които са слабо мотивирани. България, с дял от 24 %, има сходни проблеми с тези, пред които е изправена Румъния. Въпреки това българското правителство напоследък полага усилия за цифровизация и приобщаване.
Честите промени в образователната политика и недостатъчното финансиране на образованието поставят Унгария наравно с България. В Словения постоянните инвестиции в образованието и последователните политики са довели до нисък процент на функционална неграмотност от 8 %. Федералната система на Австрия набляга на професионалното образование. С равнище от 23 % основното предизвикателство за Австрия остава интеграцията на малцинствата. Въпреки големите инвестиции в образованието, в Белгия процентът на неграмотност е 21 %, а разликите между фламандските и валонските региони са значителни. Образователната политика на Нидерландия (18 %) е гъвкава и набляга на училищната автономия. Икономическата криза се отрази на образователната система в Гърция, което доведе до висок процент от 27 %. Кипър има проблеми със стандартизацията на образованието и справедливия достъп на младите хора до образование. Нивото на функционална неграмотност в Кипър е 24 %. Ирландия (равнище 21 %) наскоро направи инвестиции в обучението на учители и цифровизацията. Португалия (равнище 24 %) е постигнала значителен напредък през последните две десетилетия по отношение на качеството на образователната система. Чешката република (21 %) се бори с разликите в качеството на образованието между градовете и селските райони. В Хърватия (18 %) се провежда образователна реформа, но има предизвикателства при прилагането на реформата в селските райони.
Въпреки че през последните години се наблюдават значителни подобрения, миграцията се отразява на образователната система в Литва, където процентът на функционална неграмотност е 18 %. Латвия (18 %) съобщава за инвестиции в училищната инфраструктура и цифровизацията. В Словакия (24 %) е установена необходимост от реформи и справедливост. Образователната система на Малта е малка, но с добри резултати. Процентът на функционална неграмотност в малката островна държава се увеличава, което до голяма степен е повлияно от проблемите на културното многообразие.
Решения и стратегии за намаляване на функционалната неграмотност
За да се борят ефективно с функционалната неграмотност, Европейският съюз и държавите членки трябва да възприемат интегриран подход чрез реформа на учебните програми, която да премине от машинно обучение към развитие на критично мислене и приложни умения. Друга стратегия за борба с неграмотността сред младите хора би могла да бъде обучението на учителите на работното място чрез усвояване на съвременни и интерактивни методи на преподаване. Цифровизацията на образованието чрез интегриране на технологиите в образователния процес, за да се направи обучението по-привлекателно и ефективно, заедно с подкрепата за семействата в неравностойно положение чрез предоставяне на стипендии, безплатна храна и транспорт, за да се намали броят на отпадналите от училище, е друго решение, което следва да се разгледа на равнище ЕС. Транснационалното сътрудничество, обменът на най-добри практики между страните от ЕС чрез европейските образователни мрежи, заедно с програмите за обучение на родителите, включващи родителите в образованието на техните деца, могат значително да намалят процента на функционална неграмотност.
Функционалната неграмотност е сложен проблем, който отразява икономическото, образователното и социалното неравенство в Европейския съюз. Ето защо спешно са необходими реформи и устойчиви инвестиции в образованието. За да се изгради Европа на знанието, от съществено значение е всяка държава членка да поеме отговорност и да прилага публични политики, които да гарантират не само достъпа до образование, но и неговата ефективност при подготовката на активни, компетентни и адаптивни граждани.