fbpx

С Лъв XIV изкуственият интелект остава в центъра на дебата

ИИ приятел или враг? - май 18, 2025

Със смъртта на папа Франциск интересът на Църквата към изкуствения интелект и предизвикателствата, които тази нова технология може да постави пред човечеството в близко бъдеще, не стихва. Присъствието на бившия понтифик в панела за изкуствения интелект на последната среща на върха на Г-7, организирана в Италия през юни миналата година, както и документите, публикувани от Ватикана в началото на годината, показват наличието на задълбочен размисъл в ръководството на Църквата именно в опит да се проучи, идентифицира и установи какви са границите и особеностите на тази нова технология. Разбира се, от гледна точка на Църквата и понтификата интересът е свързан и с етичните последици, които изкуственият интелект носи със себе си, също и по отношение на информацията и широкото разпространение на знанията. Сега, сред многото прилики, които се очертават през последните седмици между папа Франциск и неговия наследник на папския престол, със сигурност има интерес към тази технология, толкова голям, че я превръща почти в крайъгълен камък на своя понтификат, целящ да очертае пътя, който трябва да се следва при взаимодействието с изкуствения интелект и предизвикателствата, които той ще постави пред нас.

ОТ РЕВОЛЮЦИЯТА НА RERUM NOVARUM ДО ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Желание за справяне с изкуствения интелект, което Светият отец припомни и при избора на името Лъв XIV. Погледът на понтифекса е насочен към историческата конюнктура, пред която се е изправил неговият предшественик Лъв XIII. Автор на много важната енциклика Rerum Novarum, публикувана на 15 май 1891 г., този понтифик разглежда социалния въпрос в много трудния и безпрецедентен контекст на първата голяма индустриална революция. Паралелизмът при избора на името се крие в предизвикателствата, пред които сме изправени днес, когато Църквата трябва да бъде готова да предаде своето социално учение, за да разбере и управлява тази нова „индустриална революция“, свързана с развитието на изкуствения интелект. Безпрецедентни предизвикателства, които са готови да изправят човечеството пред въпроси като етиката, справедливостта и, по-банално, работата. По този начин се установява истински паралел между социалните предизвикателства от края на XIX в. и тези днес.

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ АЛГОРЕТИЦИТЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК

Във всеки случай отправната точка за всяко размишление, което може да бъде развито от Лъв XIV, не може да не вземе предвид основните положения, изразени през последните години от неговия предшественик. Както вече беше споменато, папа Франциск присъства на срещата на върха на Г-7 през юни миналата година – за първи път за понтифик – с дълга и дългоочаквана реч за предизвикателствата на изкуствения интелект. Това беше ясна и навременна реч, която имах удоволствието да изслушам отново, преди да напиша този кратък анализ, и към която по всяка вероятност ще се върна няколко пъти през следващите няколко години. Следователно една отправна точка, един ключов момент, след който трябва да се изправим пред новите предизвикателства, без да забравяме кои са основните елементи и насоки, за да се ориентираме в един толкова неуловим и в същото време очарователен технологичен пейзаж. Самият Бергольо говори за изкуствения интелект като за инструмент, който е едновременно „очарователен и огромен“, поставен в ръцете на хората като плод на техния творчески потенциал, даден от Бога. Инструмент, който поставя човека пред трудната задача да се самоопредели, с риск да го направи само като нещо различно от изкуствен интелект. Ето защо човешкото достойнство все пак трябва да бъде поставено в центъра на развитието, за да бъде в центъра на едно ново, широко споделено етично предложение. В този момент папа Франциск лансира по време на своя понтификат една концепция, която със сигурност е вдъхновяваща: концепцията за „алгоретиката“. Изразено за първи път по повод подписването през 2020 г. на „Римския призив за етика на изкуствения интелект“, то изразява все по-осезаемата към момента необходимост от постигане на етична умереност на алгоритмите, залегнали в основата на новите технологии.

ЙЕРАРХИЯ НА ЦЕННОСТИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ СПОДЕЛЯТ.

За да се постигне етичната умереност на алгоритмите, обявена от папа Франциск, обаче, ще е необходимо да се определи йерархия на ценностите, която може да бъде споделена между всички участници. Това е предизвикателство, отправено от Бергольо през юни миналата година към седемте велики личности на планетата, но със сигурност ще трябва да бъде поето от неговия наследник Лъв XIV. Споделени принципи, следователно, които могат да бъдат ключ и ръководство при различаването и разсейването на етичните и идеологическите дилеми, с които човечеството със сигурност ще се сблъска при развитието на изкуствения интелект. Лъв XIV взе пример от убеждението на папа Франциск, че сме на прага на истинска когнитивно-индустриална революция, характеризираща се с наистина епохални трансформации. Тази конюнктура може да бъде предвестник на огромен научен и технологичен напредък, с риск обаче от непропорционално увеличаване на крайната социална несправедливост. Следователно въпросът е за равенството в достъпа до тези технологии, както и за управлението на етичните и моралните принципи, които ги направляват. Един изкуствен интелект, посветен само на икономическото развитие, като същевременно пренебрегва социалните принципи, скъпи (не само) на църковната доктрина, със сигурност няма да може да има егалитарен подход при справянето с необходимите му функции. От друга страна, една технология, която може да съдържа алгоритъм, разработен с оглед на етиката и споделените принципи, ще бъде далеч по-достъпна и социално егалитарна. Обединяването на знанията, може би със създаването на общ полюс на развитие, може да бъде най-добрият път напред. Всичко това, за да не се окаже, че тази технология е изключителна собственост на големи частни компании, които не биха имали интерес да развиват социалните и етичните аспекти на този процес, без да се забравят въпроси като неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, които биха били по-добре защитени, ако изкуственият интелект се разработва в съответствие с определени и споделени етични принципи.

РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Каква в крайна сметка може да бъде ролята на Европейския съюз в този процес и как той може да бъде стимулиран и до известна степен ръководен от ангажимента на Църквата и Папата относно етичните и моралните аспекти на тези нови технологии? Със сигурност за ЕС би било полезно да изгради голямо общо пространство за обмен на данни и инфраструктури, пространство, което би могло да бъде в услуга и на развитието на изкуствения интелект. Нещо, което също беше предложено, в различни изрази и в скорошни доклади, от Драги и Лета и което би могло да върви ръка за ръка с развитието на тази алгоретична система, предвидена от папа Франциск. Пространство за създаване на европейски модел на изкуствен интелект, който да е преди всичко социален и морален, съобразен със споделените принципи и крайъгълни камъни на Европейския съюз. Както беше споменато по-горе, този нов изкуствен интелект не трябва да бъде насочен единствено към преследване на икономическо развитие, а да се съсредоточи преди всичко върху социалния аспект, като по този начин се стреми да преодолее онази дихотомия между държавите и класите, която може да бъде в основата на социалните дисбаланси в бъдеще. Ето защо ЕС би могъл да се стреми именно към улесняване на достъпа до тази технология за всички. Има един аспект, който намирам за много интересен, когато говорим за ИИ и неговото разпространение сред гражданите. Това са данните за 2023 г., които бяха публикувани от Европейската комисия относно цифровата грамотност на гражданите на ЕС. Тези данни дават среден показател за цифрова грамотност от 6,2 от 10. Ето защо, с цел повишаване на този показател, Европейският съюз трябва да осъзнае колко важно би могло да бъде проучването и провеждането на реални кампании за цифрова грамотност, които да обучат гражданите от всички възрасти и от всички сфери на живота не само в използването на нови технологии като изкуствения интелект, но и в развитието на основни цифрови умения. Процес, който постепенно би трябвало да става все по-голяма част от училищната програма, с образователни програми, които биха могли да разглеждат едновременно етични въпроси, компютърна грамотност и нови технологии.