Избори в Румъния: защо Джордж Симион загуби?

С „Четири аса“ в ръката Джордж Симион губи президентските избори от „Стрийт Флаш“ на независимия Никушор Дан.

Преди втория тур на президентските избори в Румъния, в който един срещу друг се изправиха независимият кандидат Никушор Дан и лидерът на АЕП Джордж Симион, румънското общество беше разделено на два радикализирани лагера: суверенисти и проевропейци, което ни напомня за смутния период на първите избори (1990 г.) след революцията от 1989 г., когато с избирателна активност от 86,19% Йон Илиеску беше избран на първия тур. През годините избирателната активност на гражданите на втория тур на президентските избори в Румъния бележи низходяща тенденция и достига 49,87% през 2019 г., когато Клаус Йоханис (Национално-либерална партия) печели втория си мандат срещу социалдемократическия кандидат Виорика Данчила (Социалдемократическа партия). Имаше обаче едно изключение с висок обществен интерес и избирателна активност през 2014 г., на финала между Виктор Понта и Клаус Йоханис. Тогава 11 719 344 граждани, т.е. 64,11 % от общия брой на имащите право на глас, гласуваха и Клаус Йоханис спечели първия си мандат като президент.

Диаспора срещу Румъния

Връщайки се към избирателните секции на 18 май, се наблюдава масова мобилизация на гражданите, така че процентът на гласувалите в неделя е 64,72%, което представлява 11 507 695 гласоподаватели. Лидерът на АОР стартира като фаворит с асо в ръката – с почти 20 процента повече, отколкото на първия тур, разлика, която според много политически анализатори беше невъзможно да се навакса и мнозина заложиха на Джордж Симион като следващия президент на Румъния. Въпреки това независимият Никушор Дан, зад когото се наредиха всички самообявили се за проевропейски партии (PNL, PSD, UDMR, USR), успя да обърне вота, като спечели битката за президентския пост, при това със зачервяване, което бихме изтълкували като действително мобилизиране на гражданите да гласуват.

Героге Симион от самото начало знаеше, че е в неизгодно положение в Румъния по отношение на намеренията за гласуване, поради което предпочете да води кампания в чужбина. Той се надяваше, че вотът на диаспората, който беше значителен на първия тур, ще му позволи да компенсира разликата в Румъния, където намеренията за гласуване бяха ясно изразени в полза на Никушор Дан. Никой не очакваше, че в диаспората ще гласуват 1,6 милиона граждани, а в Румъния – 9,87 милиона. Ето защо Джордж Симион беше твърдо убеден, че ще получи същия резултат, както на първия тур, а именно 60 % или може би дори 70 % пред своя опонент. Мобилизиралите се не бяха сред онези, които бяха съгласни с политическата програма на Джордж Симион и това се видя в крайния резултат. Гласовете на диаспората бяха много по-балансирани, отколкото лидерът на АОР очакваше, въпреки че в някои румънски общности в чужбина Джордж Симион имаше значителен брой гласове в своя полза. Въпреки че Джордж Симион спечели в чужбина с 55,86 % в сравнение с 44,14 % за Никушор Дан. Разликата вътре в страната, според екзитполовете, е била много голяма – 10% в полза на независимия кандидат. Крайният резултат е 5 445 052 гласа за победителя срещу 4 425 247 гласа за Джордж Симион.

В класацията на страните от Европейския съюз най-много румънци, живеещи и работещи в чужбина, има в Италия (1 073 196 граждани), Германия (883 670 граждани), Франция (около 800 000 граждани) и Испания (565 724 граждани). За да бъде пълна картината на европейските държави, в които са емигрирали румънци, трябва да включим и Обединеното кралство, където живеят 1,4 милиона румънци, което прави Великобритания първото място в Европа, където живеят румънци, избрали да търсят бъдеще в чужбина.

Кои са грешките на Джордж Симион?

Една от грешките, които Джордж Симион допусна през двете седмици на кампанията между двата балотажа, беше арогантното отношение към опонента му и избирателите на другите загубилите на първия тур – избиратели, които той можеше да привлече на своя страна, за да затвърди първото си място. Предизвикателното и арогантно отношение на лидера на АОР е оцветено от убеждението му, че има подкрепата на ръководената от Доналд Тръмп администрация. Кандидат, който би имал подкрепата на САЩ, не може да загуби президентските избори в Румъния. След изключването на Румъния от програмата за безвизово пътуване след касирането на президентските избори в края на миналата година лидерът на АОР благодари на администрацията на Тръмп за това решение и това разгневи избирателите, които очакваха да пътуват без визи до САЩ. Това беше същото арогантно отношение, заради което лидерите на социалдемократите Адриан Нъстасе и Виктор Понта загубиха финала на президентските избори. Първият беше победен от Траян Бъсеску през 2004 г., а вторият – от Клаус Йоханис през 2014 г.

Друга грешка в предизборната стратегия на лидера на АОР е обявяването (на фона на икономическата криза, която преживява Румъния, и необходимостта от съкращаване на бюджетните разходи), че ако стане президент, ще съкрати 500 000 държавни служители. Погрешният начин, по който 500 000 бюджетни служители бяха асоциирани анблок със „социалните паразити“, доведе до загуба на гласове както от тези, които са обект на уволнение, така и от семействата и тези, които зависят от техните доходи. Отсъствието от дебатите, организирани от основните телевизионни канали, даването на интервюта само на чуждестранни журналисти, атаката срещу Макрон по френски телевизионен канал и атаката срещу унгарската общност в Румъния също бяха грешки в стратегията на кампанията на Джордж Симион. Неговото отсъствие от телевизионните дебати (лидерът на АОР участва само в една конфронтация с Никушор Дан, в тази, организирана от Euronews.ro) имаше за цел да запази преднината си от почти 20 процента на първия тур. Това решение се оказа губещо, тъй като на първия тур имаше много граждани, които не излязоха да гласуват, и в същото време имаше много нерешителни хора, чиито гласове той можеше да спечели. В телевизионните предавания, които се опитваха да изправят един срещу друг двамата финалисти на президентските избори, името на Джордж Симион беше написано на лист хартия на гърба на мястото, което трябваше да заеме. Това доведе до вълна от подигравки в социалните мрежи, като бягството на лидера на АОР от дебата също стана обект на шеги в интернет.

От друга страна, неговият опонент не отказа нито един дебат и дори ако понякога Nicușor Dan беше поставен в затруднение от модераторите на телевизионните предавания или от въпросите на присъстващите юристи, той показа уважение към румънската преса и към тези, които гледат румънските телевизионни канали. През двете седмици на кампанията Симион разчиташе почти изцяло на записани видеопослания, докато неговият опонент предпочете да се обърне директно към своите поддръжници чрез участието си в предаванията. Посланията на Джордж Симион на английски език по Network X, използвани в последните дни на кампанията, оставиха впечатлението, че целта на тези послания е по-скоро да привлекат вниманието на американските консервативни лидери, отколкото да общуват директно с румънските избиратели. Лошо решение беше също така да се даде приоритет на чуждестранната аудитория чрез платформа за социални медии пред румънската аудитория. Друга политическа арогантност, демонстрирана от лидера на АОР по време на предизборната кампания, беше политическата сделка с Виктор Орбан в Будапеща – сделка, сключена през главите на лидерите на СДСМ и унгарските избиратели, към които в миналото той на няколко пъти е имал антиунгарски дискурс. Категоричната победа на Никушор Дан в Трансилвания и Унгария доказа, че Джордж Симион не е бил прав по отношение на унгарската общност. Черешката на тортата на грешките, допуснати в кампанията между двата тура на изборите, беше интервюто, което той даде на френски език за предаване на френския канал CNews. По време на предаването Симион обвини президента Еманюел Макрон, че е диктатор, а изказването на лидера на АОР предизвика смеха дори на останалите (консервативни) гости, присъстващи в предаването.

И накрая, трябва да споменем, че подхранвани от страха, много румънци, които не бяха решили или отсъстваха на първите избори, се явиха да гласуват срещу Джордж Симион. Този страх, насаждан от посланията, разпространявани от партиите, които застанаха зад Никушор Дан, беше насочен към възможния икономически фалит на Румъния, възможното излизане от ЕС, отклоняването от проевропейския път. Мнозина от тези, които заложиха на Никушор Дан, дори и да не го харесваха, решиха да го подкрепят, за да не се окаже Румъния в ръцете на Джордж Симион, който обещаваше да постави за следващ министър-председател на Румъния самозванеца Калин Георгеску. За съжаление, румънското общество стана по-разединено от всякога, а икономическото бъдеще на Румъния е все по-мрачно. Едно нещо е сигурно. На парламентарните избори, които ще се проведат след 3 години и половина, партията AUR ще излезе начело и най-вероятно ще състави новото правителство.