Subscribe
Консерватизмът все още предизвиква силни чувства сред либералите. Всички политически заинтересовани шведи наскоро забелязаха това, когато едно сътрудничество между консервативен и либерален мозъчен тръст накара либералните лидери на мнение да плачат и да крещят.
Именно мозъчният тръст „Ойкос“, свързан със социално-консервативната партия „Шведски демократи“, и мозъчният тръст „Тимбро“, финансиран от организацията по интереси на бизнес общността и политически по-скоро свързан с традиционната либерална десница, заедно представиха програма за реформи в бъдеща Швеция. Програмата беше конкретна и засягаше няколко доста подробни неща в различни тематични области като икономика и култура. Следователно не толкова открита идеология. Въпреки това инициативата не беше оценена положително от либералите.
В либералния местен вестник Upsala Nya Tidning редакторката Тове Ховемир пише, че сътрудничеството между консерватори и либерали никога не може да бъде „проект за свобода“. Тъй като Ховемир е либерал, тя се обърна преди всичко към собствения си мозъчен тръст, Timbro. Според Ховемир Тимбро трябва да се въздържа от разработването на конкретна политическа програма със социално-консервативен мозъчен тръст, който изповядва национализъм. Националистите са заклети врагове на демокрацията и откритостта, а истинските либерали трябва да се застъпват за индивида срещу колектива и за откритостта срещу границите и изолацията.
Името на съвместно разработената програма за реформи е „Tidö 2.0“. Това се обяснява с факта, че десният алианс, който сега управлява Швеция, в който три традиционни либерални и либерално-консервативни партии са в управлението, но прилагат политика, която са разработили заедно със Шведските демократи, работи въз основа на съвместно споразумение, наречено „Споразумение Тидьо“. По този начин Tidö 2.0 е замислен като продължение на работата, извършена по време на настоящия мандат.
Авторите на програмата за реформи смятат, че първото Споразумение от Тидо се е характеризирало с факта, че е имало много големи структурни проблеми, които е трябвало да бъдат решени със спешни мерки. Трябваше да се управлява имиграцията, да се ограничи ширещата се престъпност и да се спре разрушителната политика по отношение на климата. Сега четирите десни партии бавно, но сигурно обръщат тенденцията. Имиграцията на бежанци е най-ниската от 20 години насам. Смъртоносното гангстерско насилие е намаляло. Цените на горивата бяха намалени и бяха изготвени планове за нови ядрени реактори. И всичко това, за да се създаде спокойствие, стабилност и ред в шведското общество след осем години на дълбоко разрушителна прогресивна политика. Но сега, смятат авторите, четирите десни партии трябва да продължат напред и да гледат към бъдещето.
Ето защо е изготвена програма за реформи, която съдържа редица подробни предложения в областта на икономиката, културата, пазара на труда, семейната политика и много други. Но това предизвика много остра реакция на лидерите на либералното обществено мнение по онова време. И то въпреки факта, че две либерални или поне либерално-консервативни партии вече имат официално сътрудничество със социалноконсервативната партия „Шведски демократи“!
Както е добре известно, Швеция е една от страните в Европа, където една от консервативните и националистически партии, които са част от партийната група на ЕКР в Европейския парламент, е на власт на национално равнище. Също както в Италия, където Fratelli d’Italia под ръководството на Джорджия Мелони заема поста министър-председател, Шведските демократи в Швеция са част от правителствена коалиция. Вярно е, че Шведските демократи формално не са част от правителството и нямат министерски постове, но безспорно именно съществените въпроси на Шведските демократи характеризират политиките, които произтичат от дясното правителство, управляващо вече от 2022 г. насам. Партията, която изпитва най-големи трудности да накара членовете си и активните си политици да приемат сътрудничеството, е малката партия „Либерали“. И трябва да се признае, че „Либералите“ са партията, която е стигнала най-далеч в обновяването си и оспорването на стари истини, за да накара Споразумението от Тидо да се задържи. Преди няколко години либералите бяха част от широко ляво сътрудничество, в което социалдемократите бяха тези, които трябваше да седнат в правителството. За партията беше голяма крачка, когато реши да се насочи надясно.
От няколко години насам по-голямата част от шведската политика е свързана с отношенията с Шведските демократи и тяхната политика. Понастоящем няколко партии са дълбоко разделени по този въпрос. Водещите слоеве на либералите и умерените (старата традиционна дясна партия) са избрали да си сътрудничат с Шведските демократи, но много партийни активисти и много лидери на общественото мнение биха предпочели да видят сътрудничество със социалдемократите.
И именно това се забелязва, когато сближаването на два мозъчни тръста между класическия либерализъм и новия консерватизъм, който представляват Шведските демократи, предизвиква толкова силни емоции.
Но кои бяха въпросите, които накараха либералните лидери на общественото мнение да реагират толкова силно тогава? Голяма част от тях са свързани с културата, медиите и образованието. Тове Ховемир в Upsala Nya Tidning, който споменахме по-рано, пише, наред с други неща: „Те искат да видят по-голям политически контрол върху културата, като например „демократизиране“ на общественото изкуство (евфемизъм за политическо котерийство) и намеса в преподаването на Кралската художествена академия. Въпреки решаващата роля в подготовката на Швеция, те искат да намалят наполовина бюджета на SR и SVT (две обществени компании).“
Според авторите на програмата за реформа „демократизацията на публичното изкуство“ означава да се гарантира, че изкуството, което се излага публично и става част от публичното пространство, не трябва да се създава само от експерти и активисти държавни служители. Днес съществува доста голяма пропаст между представата на интелектуалните елити за изкуството и обществената украса и представата на обикновените хора за изкуството. И когато някой казва, че общественото изкуство трябва да се демократизира, той има предвид, че обществото трябва да бъде консултирано, че трябва да му се позволи да избира между различни алтернативи и че представителите на избирателите, политиците, също трябва да имат думата. Интелектуализираният либерализъм възприема това като антидемократично, защото смята, че политиците (и техните клиенти) не трябва да имат думата, когато става въпрос за изкуство и култура.
Товемир споменава също, че политиците трябва да се намесват в случващото се в Кралската академия за изящни изкуства в Стокхолм. И това е вярно: авторите на програмата за реформи искат в тази колегия да се създаде институт за класическа архитектура и изкуство. Това не бива да означава, че в колежа не могат да се преподават или практикуват други изкуства. Но тъй като днес няма образование по класическа архитектура, например, е разумно държавата да създаде такова образование. Но левите интелектуални либерали не искат да направят това. Тогава те смятат, че политиците се намесват не само в свободната култура, но и във висшето образование. И на трето място, именно държавната служба трябваше да бъде реформирана. Тук програмата за реформи предлага Обществената служба (която в Швеция се занимава както с радио, така и с телевизия и има редица канали с различна насоченост) да намали бюджета си наполовина. Освен това се предлага обществената служба да съсредоточи дейността си върху новините, обществената информация и културата. Чисто развлекателните програми могат да бъдат изпълнявани от други.
Шведите, които гласуват за десни партии, в момента имат доста ниско доверие в държавната администрация, тъй като смятат, че тя е лява в политическо отношение. Следователно един от начините да се противодейства на влиянието, което обществената служба оказва върху шведското общество, би бил да се рационализират нейните операции.
Струва си да си припомним, че либерализмът някога е възникнал като реакция на западния традиционализъм. Именно срещу западните консерватори трябваше да се борят някога нашите европейски либерали, когато искаха всеобщо избирателно право и демократизиране на обществото.
Това е все още живо сред много либерали. Те все още смятат европейския, западен консерватизъм или традиционализъм за нещо фундаментално зло и антипрогресивно. Затова им е трудно да реагират рационално на конструктивните и рационални предложения за социални подобрения, които идват от новата десница. Например тя отказва да види, че медиите и културата вече са политизирани и че промените, които новата политическа десница иска да види в културната и медийната политика, се състоят в създаването на по-голямо разнообразие от мнения в обществения дискурс.
Шведските либерали се справят доста добре със сътрудничеството си с новата консервативна десница в политиката. Изглежда, че лидерите на мнение не се справят толкова добре.