Subscribe
Изправени ли сме пред завръщане на левите социалисти в Европа? Дали отговорът на предизвикателствата и заплахите, които съвременното общество изглежда иска да предложи, ще се състои в това държавата да поеме по-голяма отговорност за нашите западни общества?
Може би нямаше да е толкова странно, ако това се случваше след 30 години неолиберализъм и приватизация. И в такъв случай това би могло да бъде политическа промяна, която мнозина биха възприели като „консервативна“: държавата е национална и следователно „националистическа“. Държавата е стабилна и надеждна; тя е институцията на институциите. Само държавата може да гарантира приемственост и дългосрочна устойчивост. Държавата трябва да бъде по-силна; държавата трябва да бъде по-голяма. Нуждаем се от повече държава (социализъм) и от по-малко пазар и частна собственост.
В неотдавнашна статия във „Файненшъл таймс“, озаглавена „Швеция: социалистически рай, препълнен с милиардери“, Ручир Шарма, ръководител на международните операции на „Рокфелер Кепитъл Мениджмънт“ и колумнист във „Файненшъл таймс“, разсъждава за евентуален бъдещ морален и икономически бунт срещу рязкото неравенство в доходите, което съществува в Швеция, и срещу големия брой милиардери, които страната е произвела.
Шарма припомня, че в следвоенния период Швеция е разглеждана като полусоциалистическа страна със силен публичен сектор и високи данъци върху доходите и капитала. Когато тази икономическа стратегия достигна своя край в началото на 90-те години на ХХ век, политиците в страната бързо се обърнаха на 180 градуса и си позволиха да дерегулират икономиката и да намалят значително данъците, особено върху капитала.
„Швеция започна да насърчава създаването на богатство след провала на експеримента си с неограничения социален етатизъм след Втората световна война. Тежките данъци прогонват известни личности и индустриалци от страната и струват на Швеция много повече под формата на загубено богатство, отколкото са приходите. Последвалите финансови кризи в началото на 90-те години на ХХ век принудиха Швеция да преосмисли ангажимента си към социализма.“
И е вярно, че през 35-те години след 1990 г. е създадено богатство. Вярно е, че широки групи от шведското общество са станали по-богати (въпреки че домакинствата в Швеция са силно задлъжнели). Но също така е вярно, че разликите в богатството са се увеличили. И не е необходимо да сте милиардер, за да сте спечелили пари от факта, че данъците върху собствеността, наследството и богатството са били ниски. Мнозина са забогатели, като са си купили жилища, когато са били млади, и след това са плащали ниски лихви по кредитите си, докато стойността на жилищата се е увеличила многократно. Други са станали богати, като са наследили пари от предприемчиви родители, които са успели да изградят успешен бизнес или да се обогатят чрез умни сделки с недвижими имоти. А има и такива, които никога не са купували жилище и не са наследили никакви пари и сега трябва да се опитват да се издържат месец за месец.
Във времената, когато тарифните войни, инфлацията и безработицата оскъпяват живота на хората с ниски и средни доходи, започват да се появяват реакции срещу икономическото неравенство. И това съвпада с международните тенденции, при които държавата и публичният сектор трябва да инвестират в отбрана и инфраструктура. И ако тогава има значителни активи, които могат да бъдат получени от икономическия елит, който не е трябвало да плаща толкова високи данъци за богатството си (какъвто е случаят в Швеция), би било странно, ако не видим как по-старите идеи за държавата, социализма и разпределението на доходите се завръщат на широк фронт.
Добър пример за актуална антикапиталистическа тенденция е фактът, че Великобритания е в процес на ренационализация на своите железници. От средата на 90-те години на миналия век във Великобритания частни компании могат да притежават и управляват железници, но сега това трябва да приключи. Когато лейбъристите спечелиха парламентарните избори през 2024 г., те обещаха, наред с други неща, да национализират железниците, така че това е чисто предизборно обещание, което сега трябва да изпълнят. Идеята е експлоатацията и поддръжката на железниците да станат по-лесни и по-ефективни. Оказа се също така, че частните компании са имали затруднения да се справят с пандемията от ковида, което показа, че държавата има устойчивост към неочаквани проблеми, каквато частните компании нямат.
Фактът, че в момента се реагира на 35-годишната приватизация и либерализация, се забелязва и в Швеция – ако се върнем там – по начина, по който голямата Социалдемократическа партия изглежда иска да направи ляв завой в икономическата политика.
Когато става въпрос за гледната точка на нацията, отбраната, имиграцията и престъпността, е очевидно, че шведската социалдемокрация е направила завой надясно. Сега, в края на май-юни, шведските социалдемократи проведоха партиен конгрес в Гьотеборг и там приеха нова партийна програма, която изразява напълно нов поглед върху миграцията и национализма. Сега нацията трябва да се защитава от външни и вътрешни заплахи. Имиграцията трябва да бъде ограничена за дълъг период от време. Цялата политика трябва да се структурира около оцеляването на нацията и около очевидната нужда на шведския народ от сигурност и безопасност.
Но този очевиден национализъм има и ясно изразен ляв характер. За социалдемократите нацията изглежда е същото като държавата. Обществото е публичната сфера. И сега, когато Швеция, след 35 години дерегулация, неолиберализъм и отворени граници, отново ще се съсредоточи върху себе си, държавата е тази, която трябва да гарантира силата и сплотеността на нацията. И, разбира се, държавата е тази, която трябва да оборудва отбраната и да организира експулсирането на нелегалните мигранти. Също така държавата е тази, която трябва да запази монопола върху насилието и да смаже новата организирана престъпност. Но също така държавата е тази, която трябва да гарантира, че училищата, здравеопазването и социалните услуги работят. В Обединеното кралство държавата трябва да гарантира, че железниците вече работят и че влаковете се движат навреме. В Швеция, за която сега говорят шведските социалдемократи, държавата трябва да премине сектор по сектор в обществото и да се справи с всички провали, които пазарните сили са довели до тях. Става въпрос за училищата, здравеопазването и грижите за възрастните хора, но също така и за инфраструктурата и различни социални услуги.
Догодина са изборите в Швеция. Тогава въпросът е дали социалистическият национализъм на социалдемократите ще бъде успешен. Разбира се, десните партии трябва да посочат традиционните грехове на социализма. Много от тези, които гласуват днес, не са били там през 80-те години на миналия век. Те не помнят разпадането на Съветския съюз и не помнят икономическите проблеми, които последваха в Европа от високите данъци и свръхрегулираните обществени услуги. Въпросът сега е дали това може да се превърне в тенденция, която да наблюдаваме по целия свят или поне в ЕС и Обединеното кралство. Дали левицата ще отговори на предизвикателствата на нашето време, като преоткрие един вид социалистически национализъм? Мултикултурният проект в много отношения е стигнал до края на пътя. В много страни все още има интензивна имиграция, но аргументите за благословията на мултикултурализма вече не получават по-широка подкрепа сред народите на Европа. Тогава левицата може да се възползва от национализма, за да започне отново да пропагандира идеята за държавата като спасител в нужда и дарител на всички добри дарове.
Това, че публичният сектор и държавата ще получат известно възмездие след 35 години неолиберализъм, след пандемията и войната в Украйна, можем да приемем всички. От държавата се очаква да оборудва армията ни и да поеме крайната отговорност за превенцията на престъпността и образованието. Но ако държавата ще се намесва и в управлението на бизнеса, може да имаме проблеми. И бихме могли да имаме проблеми, ако социалистическият начин на мислене, който се основава най-вече на завистта, окаже силно влияние.
Идеята в статията за антикапиталистическия бунт в Швеция, с която започнахме, е, че на много шведи им е омръзнало да гледат как други притежават милиарди, докато те самите трудно свързват двата края. Но проблемът е, че тези милиардери също са създали богатство и че няма да имаме богатство, което да разпределим между населението, ако на предприемчивите хора не се позволи да печелят пари от бизнеса си.
Нуждаем се от повече национализъм в Европа и националните държави ще продължат да играят важна роля. Но на нас, европейците, не ни е полезен никакъв национализъм от социалистическо естество.