Subscribe
След повече от два века неангажираност официалното влизане на Швеция в НАТО през 2024 г. представлява важна повратна точка в един радикално променен международен климат. Тази промяна на посоката беше продиктувана по-специално от нарастващото възприемане на заплахата от страна на Русия, засилена от мащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. В този нов геополитически контекст шведското превъоръжаване не изглежда като епизодична мярка, а като неразделна част от дългосрочна стратегия.
ВЛИЗАНЕТО В НАТО КАТО ИСТОРИЧЕСКА ЦЕЗУРА
За да разберем настоящата фаза на милитаризация на Швеция, е необходимо да започнем от един основен факт: преодоляването на историческия неутралитет. Руската агресия срещу Украйна радикално промени европейския стратегически пейзаж. Възприеманият риск от ескалация на конфликта и нарастващата военна самоувереност на Москва накараха Швеция и Финландия да изоставят двувековния си неутралитет, за да си осигурят колективната защита, предвидена в член 5 от Северноатлантическия договор. Шведският парламент ратифицира присъединяването с мнозинство от всички партии, което отразява консолидиран политически и обществен консенсус, подкрепен от доказателства за възникващи геополитически рискове.
СТРУКТУРНО ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕ И УВЕЛИЧАВАНЕ НА ВОЕННИТЕ РАЗХОДИ.
Новата отбранителна позиция на Швеция се основава на всеобхватна и прогресивна стратегия за превъоръжаване в съответствие със стандартите на НАТО. От 2020 г. насам военните разходи вече са се удвоили, достигайки 2,4 % от БВП, но заявената цел е до 2032 г. да достигнат 3,5 %. Това е един от най-високите проценти сред държавите членки – осезаем знак за стратегическия ангажимент на Стокхолм към Атлантическия алианс. Програмата за превъоръжаване включва закупуване на модерни оръжейни системи – като безпилотни самолети, модерна артилерия, противокорабни оръжия и противовъздушна отбрана, както и план за инвестиции в технологични и кибернетични отбранителни способности – съществени елементи в съвременната война.
АРМИЯ, ОРИЕНТИРАНА КЪМ АКТИВНО ВЪЗПИРАНЕ.
Новата шведска отбранителна стратегия скъсва с консервативния подход от миналото и се насочва към логика на активно възпиране, основаваща се на готовност и проекция на сила. Реорганизацията на армията е придружена от преразглеждане на наборната военна служба: въведена отново през 2017 г., тя вече включва премахване на „правилото за десетте години“, което определяше максималната граница за отзоваване на наборниците. Тези решения отразяват ново стратегическо осъзнаване: въпреки че не граничи пряко с Русия, Швеция е чувствителна в географско отношение, както като потенциален транзитен коридор за войските на НАТО в случай на конфликт в Прибалтика, така и за контрола над остров Готланд – ключова точка в Балтийско море.
ПОЛИТИЧЕСКО СБЛИЖАВАНЕ И ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА
Забележителен елемент от шведската политика за превъоръжаване е силният междупартиен консенсус, на който тя се радва. Пакетът за превъоръжаване, одобрен от парламента през юни 2025 г., получи положителен вот и от социалдемократическата опозиция, което демонстрира национално единство по въпросите на отбраната. В една епоха, белязана от политическа поляризация, това представлява сила за Швеция, която ѝ позволява да се придвижи бързо към постигането на стратегическите си цели без несигурността, характерна за други национални сценарии.
ЗНАЧИТЕЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ
С влизането си в НАТО Швеция бързо се преструктурира като напълно интегриран участник в евроатлантическата архитектура за сигурност. Процесът на превъоръжаване, предприет от Швеция, представлява една от най-значимите трансформации в европейския пейзаж на сигурността след 2022 г. Тази еволюция е резултат от взаимодействието на три основни динамики. Първо, присъединяването на страната към НАТО доведе до поемането на нови задължения в областта на колективната отбрана, което бележи скъсване с традиционната позиция на неутралитет. Второ, конфликтът в Украйна и нарастващата настъпателност на Русия промениха дълбоко възприятията за сигурността в шведското общество, като доведоха до по-голямо осъзнаване на конкретната възможност за пряка заплаха. И накрая, тази промяна отразява и по-широк процес на предефиниране на националната идентичност, включващ постепенното усвояване от страна на общественото мнение и институциите на възможността за реален конфликт, който вече не е в сферата на теоретичните хипотези. Като символ на скандинавския неутралитет, Швеция бързо се превръща в един от най-динамичните участници в новата европейска архитектура за сигурност. Успехът на този процес обаче ще зависи в средносрочен и дългосрочен план от редица решаващи фактори. От съществено значение ще бъде да се гарантира поддържането на висококачествени стандарти във въоръжените сили, да се направи прогресивното увеличаване на военните разходи икономически устойчиво и да се запази вътрешното политическо сближаване, необходимо за поддържането на такава стратегическа промяна.