Subscribe
В момента международната система е в процес на дълбоко преосмисляне, като изглежда, че сигурността на следвоенната епоха и епохата на Студената война постепенно се разрушава. Европа, която в продължение на десетилетия се ползваше от военната закрила на САЩ и изгради модел, основан на социалното благополучие и широко разпространените права, сега е изправена пред двойно предизвикателство: от една страна, появата на глобални сили, които поставят в центъра на стратегията си колективния ангажимент и готовността за жертви; от друга страна, сближаването на евразийските участници, ангажирани с формирането на многополюсен ред, алтернативен на атлантическата хегемония. Този двоен натиск принуждава Европа да преосмисли своята стратегическа, културна и политическа идентичност. Илюзията, че е в състояние да поддържа просперитет без съизмерими разходи за отбрана, рискува да маргинализира континента, тъй като геополитическият център на тежестта в света се измества към Евразия.
СИМВОЛИЧНОТО ПОСЛАНИЕ НА КИТАЙСКАТА СИЛА
Военният парад, организиран в Пекин, не е просто демонстрация на военни средства, а представлява политически език, който изразява решителност и колективна воля. Решаващият елемент е не толкова количеството на използваните оръжия, колкото способността да се предаде идеята за нация, готова да понесе разходи и жертви, за да утвърди своя мироглед. Ангажираност, дори преди да има сила. Тези демонстрации представляват истинска политическа педагогика, като потвърждават отново как готовността за поемане на ангажимент е съществена черта на легитимирането на властта. Те представляват не само военно предизвикателство, но и културна провокация към Запада, която го приканва да се изправи срещу собствената си неспособност да оцени концепцията за ангажираност като определящ елемент на идентичността.
АНГАЖИМЕНТ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ И ЕВРОПА
Съединените щати отдавна настояват, че Европа трябва да увеличи разходите си за отбрана, да укрепи енергийната си независимост и да подкрепи технологичните предимства, споделяни със Запада. Тези искания, които често се възприемат като едностранно налагане, всъщност се основават на прагматична оценка на рисковете, свързани с промяната на световните баланси. Нарастващата напористост на Китай ясно показва, че опасенията на Вашингтон не са били неоснователни. Днес Съединените щати се страхуват не само от ерозията на своето икономическо и индустриално първенство, но и от възможността да се сблъскат сами с глобална конкуренция, която се засилва на множество фронтове. Пропастта между Съединените щати и Европа не е свързана само с политическия избор, но и с културните корени. В Съединените щати саможертвата в името на родината е постоянен сюжет, възхваляван в медиите, литературата и изобразителното изкуство. В Европа обаче преобладаващото смущение от военното измерение често се заменя с по-голям акцент върху хуманитарните и гражданските ценности. Тази нагласа произтича от политическия и социалния климат, който предпочита да си представя континента като пространство на гарантирани права и намалени задължения. Идеята, че просперитетът може да се поддържа без колективни ангажименти, се подхранва и от движения, които през годините изградиха своята реторика върху обещанието за ползи без преки ангажименти. Успехът на тази визия зависи от нейната простота: защита на благосъстоянието без укрепване на сигурността, опазване на околната среда без преосмисляне на производствените вериги, възвръщане на суверенитета без приемане на разходите за европейска интеграция. Тази перспектива обаче рискува да остави Европа без необходимите инструменти, за да се изправи пред един свят, характеризиращ се с нарастваща конкуренция. Способността да се откажеш от непосредственото си благосъстояние, за да осигуриш бъдещото си оцеляване, представлява не само политически избор, но и антропологично измерение, което Европа изглежда е загубила. Без споделен разказ за ангажираност континентът рискува да стане все по-зависим от други международни участници.
АМЕРИКАНСКИЯТ ЧАДЪР И НЕГОВИТЕ ГРАНИЦИ
В продължение на десетилетия европейската сигурност беше гарантирана от военното присъствие на САЩ. Това условие позволи да се концентрират ресурси за изграждане на благосъстояние, но също така породи структурна уязвимост: убеждението, че външната защита е неограничено благо. Днес тази увереност се разколебава. Американският ангажимент не може да се смята за вечен и автоматичен, особено в контекста, в който Съединените щати са призовани да се изправят пред едновременни предизвикателства в Азия, Близкия изток и Латинска Америка. Ето защо Европа трябва да прецени дали да продължи да живее с убеждението, че може да делегира защитата си, или да поеме по-активна роля в защитата на своите ценности.
ЕВРАЗИЙСКОТО СБЛИЖАВАНЕ КАТО СТРУКТУРНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Успоредно с растежа на Китай укрепването на отношенията между Пекин и Москва допринася за преначертаването на геополитическия пейзаж. Това сближаване не се ограничава до координация по отделни въпроси, а е част от по-широк проект, насочен към изграждането на многополюсен ред като алтернатива на западната хегемония. Институции като Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и платформи като БРИКС се превръщат в ключови инструменти за укрепване на икономическите, политическите и културните връзки между евразийските сили. Включването на държави като Индия, Пакистан и Иран придава на тези съюзи глобален характер и засилва представата за алтернативна сила, способна да упражнява широкомащабно влияние.
ВОЕННИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ЕВРАЗИЙСКОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Сътрудничеството между Русия, Китай и други регионални играчи не се ограничава само до икономическата сфера. Съвместните военни учения, споделянето на технологии и съвместните инвестиции в областта на изкуствения интелект и киберсигурността са сигнал за стратегическа автономност. Въпреки че технологичните различия със Запада остават, комбинираните арсенали и военни способности на участващите държави представляват значителен възпиращ фактор. В този контекст Китай се стреми да намали технологичното изоставане от Запада, като инвестира в стратегически сектори като телекомуникациите и киберсигурността. Целта не е незабавна конфронтация, а по-скоро изграждане на конкурентна екосистема, която в средносрочен план може да възстанови баланса на силите.
ПОСЛЕДИЦИ ЗА ЕВРОПА
Постепенното консолидиране на евразийския блок представлява сложно предизвикателство за Европа. От една страна, континентът остава свързан с Атлантическия алианс; от друга страна, той не може да пренебрегне възможностите, предлагани от пазарите и икономическите партньорства с евразийските участници. Това двойно напрежение рискува да засили вътрешните разногласия, като някои страни са склонни да укрепват връзките със Съединените щати, а други са по-склонни да поддържат привилегировани отношения с Москва и Пекин. Натискът, оказван от Русия и Китай, включително чрез енергийни и дипломатически средства, може постепенно да отслаби европейското единство. Липсата на обща стратегия рискува да превърне континента в бойно поле между външни сили, неспособни да отстояват самостоятелна позиция.
ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИСТЕМА
Консолидацията на евразийските сили и тяхното стратегическо сближаване не са преходни явления, а по-скоро признаци на структурна трансформация на глобалния ред. Светът се движи към многополюсна система, в която Западът вече не може едностранно да диктува правилата. Предизвикателството пред Европа е да съчетае защитата на своите ценности с умението да се ориентира в контекста на многобройни и постоянно променящи се силови структури. Това изисква не само икономически и военни ресурси, но преди всичко нов колективен разказ, който оценява ангажираността като основа на европейската идентичност. Състезанието между Запада и Евразия не се разиграва единствено на икономическо или военно равнище, а засяга способността на всеки участник да изгради културен и политически разказ, способен да мобилизира гражданите. Европа, която е в плен на илюзията, че се ползва от права без тежести, рискува да загуби централното си място в този нов сценарий. Бъдещето ще зависи от способността на континента да поеме пропорционални отговорности и да признае, че защитата на неговите ценности изисква жертви и колективен ангажимент. Без тази културна трансформация Европа ще остане колеблив съюзник, неспособен да устои на въздействието на един все по-конкурентен и по-малко снизходителен свят.