Subscribe
Световната стоманодобивна промишленост е изправена пред две извънредни ситуации: от една страна, приемането на протекционистични политики в САЩ, чиято кулминация са митата върху стоманата и алуминия, наложени от администрацията на Тръмп; от друга страна, нарастващата вълна от евтин износ от Азия, особено от Китай, където секторът се ползва от значителни държавни субсидии и структурен излишък на производствен капацитет. Според оценки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през 2023 г. глобалният свръхкапацитет надхвърля 600 млн. тона, а до 2025 г. може да надхвърли 720 млн. тона. Това означава, че стоманодобивните заводи в целия свят произвеждат много повече, отколкото пазарът може да поеме, което поражда низходяща конкуренция, която особено силно санкционира европейските производители, които вече са обременени от по-високи енергийни разходи и строги екологични разпоредби. Резултатът е прогресивно отслабване на индустриалната тъкан на континента: многобройни заводи са намалили дейността си или са спрели производството си, а само през 2024 г. са били закрити около 18 000 работни места. По този начин Европа е изправена пред решаващо предизвикателство: да реши дали да защити производствения си капацитет или да приеме маргинална роля в новия световен баланс.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ОТГОВОР
През март 2025 г. Европейската комисия обяви намерението си да представи план за действие за стоманодобивния сектор в пряк отговор на митата на САЩ. Целта е двойна: да се противодейства на мерките, считани за несправедливи от търговските партньори, и да се преразгледат ограниченията за внос, въведени по време на спора за стоманата, който започна през 2018 г. Тези ограничения, които все още са в сила, трябва да изтекат през юни 2026 г., но намерението на Брюксел е да изтегли срока напред, за да се гарантира непрекъсната защита на вътрешния пазар. На 7 октомври 2025 г. Комисията официализира предложението си, като очерта пакет от мерки с историческо значение. Планът призовава за намаляване наполовина на количеството стомана, което може да се внася в Съюза без мита, от 30,5 на 18,3 милиона тона годишно. Вносът над този праг ще се облага с 50 % мито, което е два пъти повече от сегашното ниво от 25 %. Инициативата, която председателят Урсула фон дер Лайен определи като необходима и спешна, има за цел да възстанови конкурентния баланс между европейските производители и неевропейските конкуренти. Комисията въведе и т.нар. правило „melt-and-pour“, което изисква от вносителите да декларират къде всъщност е произведена стоманата. Тази мярка произтича от необходимостта да се предотврати укриването на мита чрез преетикетиране на произхода на продуктите – практика, която е особено разпространена в Китай, който често изнася стомана чрез страни-посредници.
СВРЪХКАПАЦИТЕТ И АЗИАТСКА КОНКУРЕНЦИЯ
Основната уязвимост на европейската стоманодобивна промишленост е разширяването на предлагането от Азия. Китай, който произвежда повече от половината от световната стомана, продължава да подкрепя своята промишленост чрез публични субсидии, което подхранва дъмпинговата динамика, изразяваща се в изкуствено занижени цени. Ефектът на доминото е ясен: Турция, Индия, Виетнам и Южна Корея – често партньори или посредници в китайската експортна верига – сега са сред основните доставчици на стомана за Европейския съюз. За европейските производители този сценарий стана неустойчив. Понастоящем стоманодобивните заводи на континента работят на 67 % от капацитета си. С новите мерки Брюксел цели да възстанови използването на капацитета до 80%, като по този начин осигури по-голяма заетост и индустриална стабилност. Феноменът на свръхкапацитета има не само икономически, но и геополитически характер. Наличието на големи количества евтина стомана позволява на Китай да упражнява стратегическо влияние върху световните пазари, докато Европа рискува да загуби не само конкурентоспособността, но и автономността си в ключови сектори като автомобилостроенето, инфраструктурата и отбраната. Оттук и нарастващото съзнание, че въпросът за стоманата не може да се разглежда просто като търговски въпрос, а като елемент на икономическата и индустриалната сигурност.
ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКОТО ИЗМЕРЕНИЕ: МЕЖДУ КОНКУРЕНЦИЯТА И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО
Новите европейски мерки идват на фона на подновената конфронтация със Съединените щати. Въпреки напрежението, породено от американските мита върху европейската стомана и алуминий (50 % и все още в сила), Брюксел и Вашингтон имат обща цел: да ограничат въздействието на глобалния свръхкапацитет и да се борят с дъмпинговите практики, особено с произход от Китай. Ето защо Европейският съюз възнамерява да поддържа конструктивен диалог със Съединените щати за разработване на координирани стратегии за индустриална защита. Въпреки това решението новите квоти да се прилагат и за вноса от американския пазар отразява желанието на Европа да възприеме балансиран и независим подход, основан на еднакви правила за всички. Това е съществена разлика от политиката на САЩ, която е по-селективна и открито протекционистка. В този контекст европейската позиция се определя като форма на „легитимна защита“, съвместима с правилата на Световната търговска организация. Брюксел не възнамерява да започне търговска война, а по-скоро да потвърди принципа на реципрочност и лоялна конкуренция. Целта е да се защити европейската промишленост, без да се прави компромис с отвореността на пазара, като приблизително 10 % от стоманодобивния сектор остане отворен за международната конкуренция.
ИНДУСТРИАЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ И ЕВРОПЕЙСКА РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ
Стратегията на Комисията представлява промяна на парадигмата в европейската индустриална политика. За първи път Съюзът изрично потвърждава принципа на индустриалния суверенитет: необходимостта от запазване на местния производствен капацитет като предпоставка за икономическа автономност и стратегическа сигурност. Комисарят по индустриалната политика Стефан Сежурне обобщи целта на новия план с ясна формула: „реиндустриализация на Европа“. Концепцията надхвърля обикновената защита на стоманодобивния сектор; тя е опит да се възстанови централното място на производствения сектор в епохата на екологичен преход и глобална конкуренция. Дебатите в Комисията бяха интензивни. Някои членове на Комисията се застъпиха за намаляване на масовото производство, като се съсредоточиха изключително върху „зелена“ или много висококачествена стомана, съвместима с климатичните цели на „зелената сделка“. Други обаче защитаваха идеята за поддържане на диверсифицирана индустрия, способна да произвежда стомана за отбраната, инфраструктурата и автомобилостроенето. Преобладаваше втората линия, която свързваше защитата на стоманата с дългосрочна визия за европейския икономически суверенитет.
ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ
Новият пакет от мерки беше приветстван от основните браншови организации. Eurofer, федерацията на европейските производители, го нарече „необходима повратна точка“, а синдикатите изразиха предпазлив оптимизъм, като подчертаха възможността за запазване на хиляди работни места. От икономическа гледна точка Комисията очаква умерено въздействие върху цените: средно увеличение от 3 %, което се равнява на около 50 евро повече за автомобил и 1 евро повече за пералня. Брюксел счита, че този ефект е устойчива жертва в името на защитата на промишлената безопасност и работните места. Успехът на плана обаче ще зависи и от политическата подкрепа на държавите членки. Германия, която е водещ европейски производител на автомобили и основен потребител на стомана, все още не е изразила окончателна позиция. Нейната подкрепа ще бъде от решаващо значение за одобряването на мярката.
ПЕРСПЕКТИВИ И СТРАТЕГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ
Европейският съюз възнамерява да одобри новите правила до 30 юни 2026 г., когато изтича срокът на действие на настоящия квотен режим. За разлика от предишните мерки, които често бяха временни и ограничени, новата система е замислена като структурна и постоянна защита. Това бележи преход от отбранителен подход към проактивна индустриална политика, насочена към възстановяване на производствената база на континента. В перспектива европейската стратегия за стоманата може да се превърне в модел за други стратегически сектори, като например батерии, полупроводници и зелени технологии, където производствената автономия все повече се възприема като съществен елемент на суверенитета. Предизвикателството засяга не само икономиката, но и самата идентичност на Европа като индустриална сила. Защитата на стоманата означава защита на способността за изграждане на инфраструктура, превозни средства и отбранително оборудване: с други думи, способността на Европа да играе водеща роля в новия световен ред.
СТОМАНАТА Е СИМВОЛ НА СУВЕРЕНИТЕТ
Европейският план за стоманата до 2025 г. представлява ключов етап в икономическата политика на Съюза. Изправен пред нелоялната конкуренция от Азия и протекционизма на САЩ, Брюксел реши да потвърди своята производствена автономия, полагайки основите на индустриална политика, основана на баланс, устойчивост и устойчивост. Решението да се намалят наполовина квотите за внос и да се повишат митата до 50 % не е само техническа мярка, а политически акт, който предефинира отношенията на Европа с глобализацията. В един свят, фрагментиран от икономическо и геополитическо напрежение, стоманата отново е символ на суверенитет: метал, който за пореден път бележи границата между индустриалната зависимост и независимостта.