Subscribe
Понастоящем европейското селско стопанство е изправено пред структурно предизвикателство, което рискува да застраши дългосрочната устойчивост на сектора: застаряването на земеделското население. При средна възраст от 57 години и едва 12 % от общия брой млади хора под 40 години непрекъснатостта на производството и иновациите в селскостопанския сектор изглеждат все по-застрашени. В този контекст новата стратегия на Европейския съюз за обновяване на поколенията представлява не само набор от оперативни мерки, но и истински тест за способността на ЕС да осигури бъдещето на селските райони. Поставената цел – удвояване на дела на младите земеделски стопани до 24 % до 2040 г. и отделяне на поне 6 % от разходите за селско стопанство за младите поколения – бележи повратна точка в подхода на Брюксел към устойчивостта на сектора. Въпреки това, за да не остане тази инициатива изолирана намеса, тя трябва да се превърне в структурна промяна в европейските селскостопански политики, способна наистина да повлияе на живота на младите хора и на социално-икономическата динамика на селските райони.
ЛОСТОВЕТЕ НА ПРОМЯНАТА: ДОСТЪП ДО ЗЕМЯ, КРЕДИТИ И ОБУЧЕНИЕ
Европейският план определя пет ключови стратегически оси: достъп до земя, адекватни финансови инструменти, обучение и умения, условия на живот в селските райони и подкрепа за приемственост на поколенията. Това са основните стълбове за изграждане на екосистема, благоприятстваща обновяването на селскостопанския сектор. Въвеждането на „стартов пакет“ в размер до 300 000 евро за нови земеделски стопани представлява конкретна стъпка към намаляване на бариерите за навлизане, които често са непреодолими за младите хора, желаещи да започнат земеделски бизнес. Същевременно сътрудничеството с Европейската инвестиционна банка може да улесни достъпа до кредити, а създаването на Европейска обсерватория за земята има за цел да направи пазара на земя по-прозрачен и устойчив, като се бори със спекулациите и улеснява прехвърлянето на стопанства. Към това се добавя и развитието на умения чрез програми като „Еразъм за млади предприемачи“, които дават възможност на студентите да се запознаят с иновативни и устойчиви модели на производство в други европейски държави. Този интегриран подход признава, че земеделието на бъдещето изисква не само финансови ресурси, но и квалифициран човешки капитал и способност за иновации.
МЛАДЕЖИ И СЕЛСКИ РАЙОНИ: КОМБИНАЦИЯ, КОЯТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
За да се гарантира истинско обновление, подкрепата за младите хора трябва да надхвърля икономическото измерение и да включва по-широка визия за условията на живот в селските райони. Селските райони в Европа, които често са засегнати от обезлюдяване, липса на услуги и инфраструктурна изолация, се нуждаят от политики на сближаване, които да гарантират равни възможности в сравнение с градските условия. Европейският план включва мерки за подобряване на социалното и професионалното благосъстояние на земеделските стопани, като например съфинансиране на услуги по заместване по време на болест или отпуск, с цел насърчаване на по-добър баланс между професионалния и личния живот. Тези инициативи са от съществено значение за превръщането на селското стопанство в привлекателна дейност и в съответствие с нуждите на новите поколения. Подкрепата за младите хора означава не само стимулиране на производителността, но и насърчаване на нова визия за селските райони като място за живот, иновации и участие в живота на общността. Ето защо селскостопанските политики трябва да бъдат интегрирани с тези за развитие на селските райони, цифровизацията и екологичния преход, като се създаде динамичен и устойчив модел на селата.
ОТ НАМЕРЕНИЯ КЪМ ДЕЙСТВИЯ: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА СЪГЛАСУВАНОСТТА НА ПОЛИТИКИТЕ
Успехът на тази стратегия до голяма степен ще зависи от способността на държавите-членки да превърнат европейските насоки в конкретни национални действия. Призивът да се отделят поне 6 % от разходите за селско стопанство за обновяване на поколенията представлява значителен ангажимент, но истинското предизвикателство ще бъде да се гарантира, че тези средства се използват ефективно и координирано. Планът не бива да се свежда до еднократна инициатива, ограничена до един политически цикъл или до един програмен етап на ОСП. За да има трайно въздействие, той трябва да бъде вграден в дългосрочна перспектива, основана на многостепенно управление и постоянно наблюдение на резултатите. Внедрените инструменти трябва да бъдат придружени от съпътстващи политики, постоянно обучение, техническа помощ и подкрепа за цифровизацията.
МЛАДИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ КАТО ГАРАНЦИЯ ЗА УСТОЙЧИВОТО БЪДЕЩЕ НА ЕВРОПА
Инвестирането в следващото поколение е не само акт на справедливост между поколенията, но и предпоставка за устойчивостта на цялата европейска селскостопанска система. Младите земеделски стопани са застъпници на иновациите, по-голямата екологична осведоменост и предприемаческия подход, отворен за диверсификация на бизнеса. Те са ключът към съчетаването на производителността, устойчивостта и продоволствената сигурност, като същевременно гарантират защитата на селските райони и общности. Ето защо европейската стратегия за обновяване на поколенията може да представлява началото на истинска повратна точка, при условие че бъде подкрепена с последователност, адекватни ресурси и споделена визия между европейските и националните институции. Само по този начин европейското селско стопанство може отново да се превърне в двигател на развитието, иновациите и социалното сближаване, осигурявайки жизнено бъдеще за селските райони и техните жители. Подкрепата за младите земеделски стопани не трябва да се тълкува като секторна намеса, а като стратегически избор за бъдещето на Европа. Време е да се премине от принципни декларации към конкретно изпълнение, като младите поколения наистина бъдат поставени в центъра на политиките в областта на селското стопанство и селските райони. Само по този начин Съюзът може да осигури приемственост, устойчивост и просперитет на най-ценния си актив: земята и тези, които я обработват.