Subscribe
Маргарет Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. По този повод брюкселският мозъчен тръст New Direction отбелязва стогодишнината от рождението ѝ на 11 декември в Рим, като връчва първите награди „Маргарет Тачър“. Срещах се с Тачър по няколко повода, като например на вечери, организирани от Младите консерватори в Лондон и Фондация „Наследство“ във Вашингтон, както и на коктейли в Камарата на лордовете в Уестминстърския дворец и в естонското посолство в Лондон. Но имах възможност да проведа истински разговор с нея едва на вечерята в Лондон на 5 октомври 2002 г. Когато чу, че съм от Исландия, тя ме поздрави за това, че страната ми не е член на Европейския съюз, към който тя ставаше все по-критична. Тя добави, че един от проблемите на Европейския съюз е, че много хора на континента никога не са разбрали британската традиция на свобода пред закона. Тачър беше добре изглеждаща жена със среден ръст, с пламтящи стоманено сини очи, безупречно облечена и с перфектно сресана тъмноруса коса. Имаше силно присъствие и беше склонна повече да говори, отколкото да слуша. От двете известни актриси, които са я пресъздавали на екрана, Джилиан Андерсън приличаше повече на нея, докато Мерил Стрийп улавяше по-добре публичната ѝ личност.
Свободата под закона
Забележката на Тачър към мен за английската традиция на свобода пред закона беше дълбока. Ограниченото управление в Англия се развиваше бавно с Магна Харта през 1215 г., победата на Парламента над краля през 1646 г. и Безкръвната революция от 1688 г. На континента обаче кралете бяха придобили абсолютна власт в повечето страни, най-вече френският крал Луи XIV. Английският историк Джордж Маколей Тревелян веднъж помолил читателите си да предположат, че борбата през XVII в. между краля и Парламента е завършила по различен начин. „Течението на европейската мисъл и практика, насочено към деспотизъм, щеше да завлече Англия в този поток“, пише той. „Тогава Англия щеше да се превърне в обикновена периферна част от държавната система на Европа“. По-късно Френската революция от 1789 г. не се стреми да ограничи абсолютната власт на кралете, а да я прехвърли на самопровъзгласили се представители на народа. Това доведе до терор, военна диктатура и кървавите Наполеонови войни. Отрезвяваща е и мисълта, че през пролетта на 1941 г. в Европа имаше само шест демокрации: Великобритания, Ирландия, Исландия, Швеция, Финландия и Швейцария. Само Великобритания се бори с нацистите.
Успешни реформи
Тачър е студентка в Оксфорд, когато Пътят към робството на Фридрих А. фон Хайек през 1944 г. и той оказва голямо влияние върху нея. Тя е била страстен читател и на други произведения на Хайек. Малко след като е избрана за лидер на Консервативната партия през 1975 г., тя присъства на среща в изследователския отдел на партията. Когато един от участниците споменава „средния път“, тя посяга към куфарчето си, изважда „Конституция на свободата“ на Хайек, вдига го нагоре, удря го на масата и възкликва: „Ето в какво вярваме“. И наистина, когато Тачър стана министър-председател през 1979 г., тя изпълни амбициозна и в крайна сметка успешна програма за стабилизация, либерализация и приватизация. Тя разкри безработицата, която дотогава беше скрита в нерентабилни компании, поддържани от държавни субсидии, „капитализмът в кислородната палатка“, по точната фраза на Йозеф Шумпетер. Нейният идеал е демокрация на акционерната собственост, в която всеки гражданин има дял.
Късметът облагодетелства смелите
Бях в Оксфорд в началото на 80-те години. Когато един от моите преподаватели, философът на правото Роналд Дворкин, в една лекция я обвини за увеличаването на безработицата, аз вдигнах ръка и попитах: „Но дали безработицата в краткосрочен план не се дължи на негъвкавия пазар на труда и дали няма да бъде намалена в дългосрочен план чрез икономическия растеж? Дворкин отговори с широка усмивка: „Но това отнема толкова много време. Всъщност скоро след това икономиката започна да расте и безработицата намаля. Както е отбелязал римският драматург Теренций, Fortes fortuna adiuvat, „ Късметът облагодетелства смелите“.