Subscribe
На 30 януари едно отдавнашно европейско „сляпо петно“ бе внезапно осветлено. В доклад, основан на западните оценки за сигурността и разузнаването, The Telegraph обърна внимание на явление, което вече не може да бъде ограничено до сферата на наказателното правосъдие или общественото здраве. Широкомащабният трафик на синтетични наркотици в Европа, поддържан от химически прекурсори, произведени в Китай, беше представен като потенциална форма на хибриден натиск, действащ под прага на откритата конфронтация.
Това не беше нито обвинение, нито политическа декларация. Това беше промяна в аналитичната позиция: признанието, че явление, което традиционно се класифицира като криминално, всъщност може да доведе до стратегически последици. От тази гледна точка европейската сигурност изглежда много по-широка от традиционното съсредоточаване върху военните способности, енергийната инфраструктура или критичните подводни активи.
Когато престъпленията променят дебата за сигурността
Значението на изследването на телеграфа не се състои толкова в данните, които представя, колкото в интерпретативната леща, която използва. Статията не разкрива неизвестни тенденции в потреблението на наркотици. Вместо това тя свързва наличието на евтини синтетични вещества – произвеждани чрез глобални вериги за доставки, които до голяма степен са законни – с поредица от кумулативни ефекти: консолидиране на организираната престъпност, нарастващо напрежение върху системите на здравеопазване, постепенно отслабване на социалното сближаване и нарастваща устойчивост на престъпните мрежи, способни да корумпират и да се внедряват в законните икономики.
Въпросът следователно не е дали има доказано враждебно намерение от страна на Пекин. Основният въпрос е по-прагматичен: постигнатото въздействие. В стратегическите дела резултатите често надделяват над мотивите.
Измерението на сивата зона
Аналитичната яснота се осигурява и от работата на мозъчния тръст 3GIMBALS. Вместо да предлага разследващи репортажи, проучването поставя икономиката на наркотиците в концептуалната рамка на дейността в сивата зона –пространство между мира и конфликта, където натискът се натрупва постепенно, а приписването на отговорност остава неуловимо.
Химическите прекурсори са пример за тази двусмисленост. Те са от съществено значение за законните фармацевтични и промишлени процеси, но също така лесно се отклоняват. Европейските престъпни организации са доказали, че умеят да използват тази двусмисленост, като непрекъснато модифицират съединенията, преместват местата за производство, коригират маршрутите за трафик и използват пристанища, железопътни коридори, напреднала логистика и отвореността на единния пазар.
Възниква форма на престъпност, която вече не е епизодична или локална. Тя е трансгранична, индустриална по мащаб и структурно устойчива. Ако се борим с нея единствено чрез традиционните инструменти на правоприлагането, рискуваме да подценим стратегическото ѝ значение.
Отговорът на европейските институции
Би било подвеждащо да се твърди, че европейските институции не са наясно с тази динамика. Официалните документи на ЕС разкриват устойчива ангажираност, макар и през различна концептуална перспектива.
На 23 април 2024 г. в Брюксел се проведе третият диалог между ЕС и Китай относно политиката в областта на наркотиците, координиран от Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия. Синтетичните наркотици, новите психоактивни вещества и химическите прекурсори заемаха важно място в дневния ред. Започнат през 2021 г., този диалог потвърждава, че въпросът е признат както на техническо, така и на дипломатическо равнище.
Сайтът Стратегия на ЕС за наркотиците 2021-2025 г. допълнително подчертава това съзнание. Нейният език е изрично ориентиран към сигурността, като се набляга на прекъсването на предлагането, борбата с организираната престъпност, управлението на границите и злоупотребата със законните търговски канали. Агенции като Европол и ЕЦМНН са позиционирани като централни възли в рамка, която интегрира вътрешната сигурност, съдебното сътрудничество и външната ангажираност.
Логика на управлението срещу логика на сигурността
Въпреки това остава фундаментално разминаване.
Докато в западните стратегически анализи трафикът на синтетични наркотици все повече се тълкува като инструмент за хибриден натиск, Европейският съюз продължава да подхожда към него предимно като към предизвикателство в областта на управлението – предизвикателство, което трябва да се управлява чрез регулиране, сътрудничество и многостранни механизми.
Този подход е последователен и правно обоснован. Той обаче крие структурен риск: фрагментация. Здравната политика, митническият надзор, полицейската дейност и дипломатическият диалог се разглеждат паралелно, а не като компоненти на единна стратегическа оценка на заплахите.
В международна среда, оформена от системна конкуренция, тази асиметрия е от значение. Докато някои участници действат чрез непреки, отричащи се вектори на влияние, Европа разчита на отговори, които често са постепенни, разделени и реактивни.
Структурна уязвимост
Икономиката на синтетичните наркотици разкрива по-дълбоки европейски слабости: зависимост от глобални производствени мрежи, които не подлежат на лесен контрол, припокриващи се и фрагментирани компетенции на държавите членки, постоянно напрежение между свободите на единния пазар и императивите на сигурността, както и непреднамерено използване на Шенгенското пространство като мултипликатор на ефективността на транснационалната престъпност.
В този контекст организираната престъпност престава да бъде просто незаконно предприятие. Тя се превръща в стратегически усилвател, способен да засили нестабилността, насилието и институционалното недоверие.
Подтекстът е неудобен, но неизбежен. В съвременна Европа заплахите за сигурността невинаги се изразяват в открити актове на агресия. Те могат да се проявят като постепенна ерозия, дифузен натиск и тихо нормализиране на безредието.
Признаването на тази реалност не означава отказ от сътрудничество или приемане на паникьорството. Вместо това то изисква аналитичен реализъм –способността да се прилагат категории, които отразяват естеството на предизвикателството.
Европейската сигурност днес не се определя от идеологията.
Тя се определя от яснотата на преценката.