Subscribe
На 3 юли 2026 г. пред италианския парламент беше представен Третият годишен доклад за изпълнението на Плана „Матей“ за Африка, актуализиран към 30 юни същата година и одобрен от Управителния комитет по време на шестото му заседание, проведено на 26 юни 2026 г. в Палацо Киджи. Представянето на документа пред парламента е изискване по член 5, параграф 3 от Закон № 2 от 24 януари 2024 г., който урежда периодичния мониторинг на инициативата чрез годишни доклади. В доклада се подчертава, че „Планът „Матей“ вече е преминал фазата на стратегическото планиране и е навлезнал в напълно оперативна фаза, характеризираща се с конкретното изпълнение на проекти, укрепването на финансовите инструменти и разширяването на международното сътрудничество. Развитието на плана демонстрира процес на постепенна институционална консолидация, насочен към дефиниране на нов модел на сътрудничество между Италия и африканските държави, основан на равноправно сътрудничество и ориентиран към съвместно развитие. Според министър-председателя Джорджия Мелони планът е придобил значение, което надхвърля националното измерение, като е постигнал признание на европейско и международно равнище. Това развитие е съпътствано от конкретни резултати, постигнати чрез засилената мобилизация на публични и частни ресурси и изграждането на модел на сътрудничество, основан на взаимно уважение, институционално доверие и valorization на общите интереси.
ГЕОГРАФСКО РАЗШИРЯВАНЕ НА ПЛАНА И РАЗШИРЯВАНЕ НА ПАРТНЬОРСТВАТА
Един от най-значимите аспекти, които се открояват в доклада, се отнася до постепенното увеличаване на броя на страните, участващи в инициативата. Количествената динамика показва стабилен растеж на географския обхват на Плана – от деветте пилотни държави, определени през януари 2024 г., до четиринадесет година по-късно и накрая до настоящите осемнадесет. Увеличението, отчетено през март 2026 г., се дължи на присъединяването на четири африкански държави: Габон, Демократична република Конго, Руанда и Замбия. Това разширяване представлява 100 % увеличение в сравнение с първоначалния състав на Плана, което подчертава постепенното разширяване на италианското сътрудничество в нови райони на африканския континент. От стратегическа гледна точка увеличаването на броя на партньорските държави е показател както за нарастващ организационен капацитет, така и за по-голяма привлекателност на инициативата за африканските държави, заинтересовани от разработването на програми за сътрудничество с Италия. По-широкото географско покритие позволява също така диверсификация на интервенциите в зависимост от различните икономически, инфраструктурни и социални нужди на различните национални контексти.
ФИНАНСОВАТА АРХИТЕКТУРА И МОБИЛИЗИРАНЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ РЕСУРСИ
Един от основните стълбове на Плана „Матей“ е неговата комплексна финансова архитектура, изградена чрез интегрирането на публични инструменти, частни инвестиции и партньорства с международни финансови организации. Първоначалният бюджет на плана възлиза на 5,5 милиарда евро – сума, която представлява икономическата основа, върху която са планирани интервенциите в различните стратегически сектори. Размерът на наличните ресурси подчертава стремежа да се подкрепят средно- и дългосрочни инициативи, а не интервенции с ограничена продължителност. Ролята на Италианския климатичен фонд е особено важна. През периода, обхванат от доклада – от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г. – Техническият комитет на фонда одобри около 936,7 млн. евро. Като се има предвид общата сума на одобрените средства – приблизително 1,2 млрд. евро, разпределени между петнадесет интервенции в Африка, става ясно, че анализираният период представлява над 78 % от целия обем на одобрените ресурси. Тази цифра подчертава значително ускорение в оперативния капацитет на фонда през последната година от неговата дейност. Друг важен елемент са гаранциите в размер на 4 млрд. евро, предоставени от SACE – застрахователна и финансова група, 100 % собственост на Министерството на икономиката и финансите – за подкрепа на инвестициите в страните, обхванати от Плана. Размерът на тези гаранции е особено значителен, като представлява приблизително 73 % от общото първоначално финансиране на Плана „Матей“. Това показва как гаранционните инструменти са предназначени да играят ключова роля за насърчаване на участието на инвеститорите и за намаляване на риска, свързан с проектите за развитие. Финансовата рамка се допълва от 269 милиона евро италиански двустранни кредити, предназначени за превръщане в проекти за развитие в рамките на десетгодишен период. Прогнозата за постепенно превръщане на кредитите в продуктивни инвестиции показва, че се възприема дългосрочна перспектива, насочена към икономическа устойчивост и продължителност на инициативите.
РАЗВИТИЕ НА ПРОЕКТА И ОПЕРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ
Оперативното измерение на Плана е особено очевидно в броя на проектите, които в момента са в ход. Докладът отчита наличието на 76 активни инициативи, разпределени в различните партньорски държави. Тази цифра е особено значима в сравнение с началната фаза на инициативата и показва как Планът постепенно е преминал от планиране към конкретно изпълнение на мерките. Големият брой проекти е показател за укрепен организационен капацитет и административна структура, способна едновременно да координира инициативи от различни сектори, реализирани в разнообразни национални контексти. Разнообразието на интервенциите също е от съществено значение за осигуряването на интегриран подход към развитието, като се избягва концентрацията на ресурси върху ограничен брой програми и вместо това се насърчава структурирано разпределение на инвестициите.
СРЕЩИ НА ВИСОКО РАВНИЩЕ МЕЖДУ ИТАЛИЯ И АФРИКА И УКРЕПВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Дипломатическото измерение на „Плана Матей“ намира отражение и в организирането на срещите на върха „Италия–Африка“ – инициативи, предназначени да укрепят политическия диалог между участващите правителства. В доклада се споменават двете срещи, организирани досега. Първата се състоя в Рим през януари 2024 г., а втората — на 13 февруари 2026 г. в Адис Абеба. Последната придобива особено символично и политическо значение, тъй като за първи път в историята на конференцията срещата на върха се проведе директно на африканска земя. На събитието присъстваха тридесет и пет делегации, представени на равнище държавни и правителствени ръководители, факт, който свидетелства за високото ниво на институционално участие, постигнато от Плана, и за нарастващото значение, което се придава на инициативата в рамките на международните отношения между Италия и африканския континент.
СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО
Стратегията, очертана в „Плана Матей“, е разработена в шест основни области на действие, определени като приоритетни сектори за насърчаване на устойчивото развитие. Тези области включват управлението на водните ресурси, селското стопанство, енергетиката, физическата и цифровата инфраструктура, образованието, професионалното обучение и културата, както и сектора на здравеопазването. Във всички тези области човешкият капитал се определя като централният елемент, около който да се изграждат политиките за икономически и социален растеж. През изминалата година стратегията засили фокуса си върху цифровата трансформация и развитието на изкуствения интелект, като признава нарастващата роля, която цифровите технологии играят в икономическото развитие, административните иновации и развитието на професионалните умения. Включването на тези нови области допълнително разширява обхвата на плана, като му позволява да отговори на предизвикателствата, породени от технологичния преход и нарастващата цифровизация на африканските икономики.
МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ И МНОГОСТРАННИ СИНЕРГИИ
Един от елементите, характеризиращи развитието на Плана, е нарастващото международно признание, което той получава. В доклада се подчертава как инициативата все повече се интегрира в стратегиите за европейско сътрудничество с Африка, по-специално чрез координация с програмата „Global Gateway“ на Европейския съюз. Същевременно се е развила мрежа от партньорства с водещи многостранни финансови институции. Сред тях заслужава да се отбележи рамковото споразумение със Световната банка, както и сътрудничеството с Африканската банка за развитие в рамките на механизма за финансиране „План Матей – Римски процес“. Финансовата архитектура се укрепва допълнително от европейските гаранции „TERRA“ и „RISE“, насърчавани от Европейската комисия, докато техническото и оперативното сътрудничество включва множество международни организации, като Програмата за развитие на ООН (ПРООН), Международната финансова корпорация (МФК), Международният фонд за развитие на селското стопанство (МФРС), ФАО и Африканската финансова корпорация. Разнообразието на тези партньорства допринася за разширяване на капацитета за финансиране на проекти, насърчава трансфера на технически опит и позволява „Планът Матей“ да бъде интегриран в по-широки многостранни стратегии, посветени на развитието на африканския континент.
ИТАЛИАНСКИЯТ СИСТЕМЕН МОДЕЛ КАТО ОТЛИЧИТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ
Докладът отрежда централна роля на така наречената „италианска система“, разбирана като модел за координация между институционални, финансови, териториални и социални участници. Планът обединява множество министерства, основните национални финансови институции като Cassa Depositi e Prestiti, SACE и SIMEST, както и регионите, местните власти, университетите, организациите от третия сектор и африканската диаспора в Италия. Този подход позволява създаването на мрежа от различни експертизи и насърчава координираното управление на инициативите, като преодолява фрагментираната визия за международното сътрудничество. Интегрирането на публичната администрация, финансовата система, академичните среди и гражданското общество представлява един от най-иновативните аспекти на плана, тъй като позволява разработването на допълващи се ресурси и разработването на интервенции, по-тясно съобразени с нуждите на засегнатите територии. Като цяло Третият годишен доклад подчертава, че Планът „Матей“ е достигнал етап на пълно функциониране, подкрепен от постепенно географско разширяване, значително укрепване на финансовите ресурси и комплексна система от национални и международни партньорства. Анализът на данните показва значителен растеж както по отношение на териториалния обхват, така и на инвестиционния капацитет, което е особено очевидно в увеличаването на одобрените финансирания, разширяването на инвестиционните гаранции и нарастването на броя на стартираните проекти. Тези елементи очертават модел на сътрудничество, който има за цел да съчетае икономическото развитие, институционалното партньорство и дългосрочната устойчивост чрез системен и многостепенен подход.