Subscribe
Проблемът, който възникна в сектора на животновъдството в резултат на избухването на шап в Кипър, е огромен и подчертава дългогодишните проблеми и пропуските на държавата, които отдавна тормозят сектора.
С други думи, шапът ни хвана неподготвени и извади на дневен ред сериозни проблеми, които трябваше да бъдат решени още преди десетилетия. Проблеми, които трябваше да бъдат решени преди много години, сега излязоха на преден план поради избухването на болестта, което за пореден път доказва, че първо позволяваме щетите да се случат, а след това бързаме да спасим каквото може да се спаси. Но оправдан ли е този подход? Може ли първичният сектор като цяло да навлезе в съвременната ера с такава стратегия и менталитет?
Нека не забравяме, че животновъдството е неразривно свързано с млечните продукти и експортните стоки на Кипър, които също бяха засегнати след избухването на епидемията от шап. Това оказа значително влияние върху износа на нашите животински продукти, което доведе до съществени икономически загуби.
В същото време загубите, причинени от избиването на заразените животни, нанесоха огромни щети на животновъдите. Всъщност много от тях видяха как изчезват изцяло средствата им за прехрана и имуществото им.
Следва да се отбележи, че шапът засегна 121 животновъдни стопанства в цял Кипър и доведе до умъртвяването на 84 133 животни.
По-конкретно, загубите и умъртвяването на животни вследствие на шапа достигнаха:
- 56 632 овце и кози
- 24 483 говеда
- 3 018 прасета
Друг значителен проблем — ако не и най-важният от всички, които възникнаха — след избухването на шапа и умъртвяването на животните беше производството на мляко, както и производството на традиционното кипърско сирене халуми, което също е един от най-силните експортни продукти на страната.
Според данните в доклада засегнатите животновъдни стопанства са произвели общо 4,06 % от общото производство на мляко в Кипър през 2025 г. При отглеждането на овце и кози обаче загубите възлизат на 8,97 % от годишното производство на овче и козе мляко, в сравнение с 2,72 % от производството на краве мляко. По-конкретно, за 2026 г. се прогнозира, че производството на овче и козе мляко ще отбележи недостиг от 6,4 милиона литра.
Проблемът изглежда особено сериозен за производството на халуми, тъй като през 2026 г. се очаква недостиг на овче и козе мляко, който според правителствените прогнози възлиза на 144,04 милиона литра.
Ролята на държавата
В такава ситуация кипърската държава не можеше да остане безучастна. По тази причина беше изготвен и публикуван докладът на „Специалната научна комисия“. Той включва дванадесетгодишен план (2027–2038 г.) за възстановяване и съживяване на сектора на първичната животновъдство в Кипър.
Общият бюджет за решаване на всички структурни проблеми в сектора на животновъдството възлиза на 610,9 млн. евро, което представлява увеличение от 565 % в сравнение с периода 2014–2025 г., през който за животновъдството бяха изразходвани приблизително 91,5 млн. евро.
Цялостният план включва три мерки, насочени към преодоляване на последиците от кризата и преструктуриране на сектора на животновъдството.
Нека разгледаме подробностите
Първата мярка има за цел да модернизира и укрепи овцевъдството и козевъдството, като бюджетът ѝ възлиза на 372,225 млн. евро. Това е и най-големият разход сред трите мерки.
Втората мярка се отнася до отглеждането на едър рогат добитък и предвижда разходи в размер на 134 милиона евро с цел модернизиране, укрепване и подобряване на този конкретен сектор на животновъдството.
Третата мярка се отнася до конкретни дейности, включително създаването на обекти за отглеждане на животни за угояване, електронни системи за биологична сигурност, мерки за хуманно отношение към животните и преместването на животновъдни стопанства.
Заключение
В заключение, секторът на животновъдството беше сериозно засегнат от шапа, което разкри всички структурни слабости и недостатъци на съответните държавни органи, които се оказаха неподготвени да се справят с такъв критичен проблем.
Нека се надяваме обаче, че тази криза ще се превърне и в отправна точка за възраждането на един здрав първичен сектор, който ще може да остави зад себе си всички проблеми, които се криеха под повърхността, чакайки само подходящ момент, за да излязат на дневен ред.