Subscribe
След като Франция, Германия и Обединеното кралство задействат механизма на ООН, Европа балансира между натиска върху Техеран и дипломатическите рискове
Европа навлезе в критична фаза в работата си по иранския ядрен въпрос, тъй като Франция, Германия и Обединеното кралство (Е3) официално уведомиха Съвета за сигурност на ООН за намерението си да задействат механизма за оттегляне на санкциите срещу Техеран. Този ход, направен съгласно Резолюция 2231, може да доведе до връщане на наказателните мерки, преустановени след Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) от 2015 г. Съветът разполага с 30 дни, за да реши дали да възобнови санкциите.
Въпреки че Европейският съюз определя решението като необходима стъпка за справяне с продължаващите ядрени дейности на Иран, инициативата излага Брюксел на засилен геополитически натиск, тъй като Русия и Китай категорично се противопоставят на този ход, а Иран обещава ответни мерки. Поради това следващият месец се разглежда като решаващ период, в който дипломацията може да предотврати ескалация или да отстъпи място на нова конфронтация.
Русия и Китай отвръщат на удара
Европейското решение предизвика остри критики от страна на Москва и Пекин, които твърдят, че новите санкции биха имали дестабилизиращ характер. Русия предупреди Е3 да преосмисли решението си, като предупреди, че наказателните мерки „могат да доведат до нова трагедия“. Китай на свой ред подчерта, че активирането на механизма „няма да бъде конструктивно“ и може да провали продължаващите усилия за диалог.
Говорителят на китайското външно министерство Гуо Дзякун подчерта, че Пекин „ще продължи да поддържа обективна и справедлива позиция, активно ще насърчава мира и ще насърчава диалога“. И двете сили продължават да се стремят да предпазят Техеран от западния натиск, което подчертава дълбоките разногласия сред постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН.
Теснолинейката на Европа
За ЕС този ход подчертава както решимостта, така и уязвимостта. От една страна, Е3 сигнализира, че ядрените дейности на Иран вече не могат да останат без последствия, особено след като Техеран напредна в обогатяването на уран отвъд ограниченията на СВПД. От друга страна, Брюксел трябва да управлява риска от отчуждаване на партньори като Русия и Китай, чието сътрудничество е необходимо за всяко трайно дипломатическо решение.
Върховният представител за външната политика на ЕС Кая Калас подходи предпазливо, като определи следващите 30 дни като възможност, а не като ултиматум. „Навлизаме в нова фаза“, заяви тя в Копенхаген. „Тези 30 дни ни дават шанс наистина да намерим дипломатически пътища към решение.“ Думите ѝ подчертават двойната стратегия на ЕС: оказване на натиск чрез възможността за санкции и същевременно оставяне на вратата отворена за подновяване на преговорите.
Предизвикателството на Иран
Не е изненадващо, че Техеран отхвърли европейския демарш. Иранският министър на външните работи Абас Арагчи осъди този ход като „незаконен и неоправдан“, като предупреди, че Ислямската република ще отговори „по подходящ начин, за да защити националните си интереси“. Министерството на външните работи на Иран отиде по-далеч, като осъди нотификацията на E3 като нарушение на механизма за разрешаване на спорове на JCPOA и като незаконен опит за възстановяване на отменени резолюции на ООН. Позицията на Техеран е ясна: всяко връщане към санкциите ще бъде посрещнато с контрамерки, което ще увеличи перспективата за по-нататъшна ескалация.
Опасения за сигурността в Европа
Напрежението не е само теоретично. В Берлин германското външно министерство призова своите граждани да напуснат незабавно Иран, като се позова на риска от ответни мерки. Длъжностните лица предупредиха, че германските интереси и граждани могат да бъдат подложени на репресии, ако санкциите бъдат наложени отново. Понастоящем посолството в Техеран работи с ограничен консулски капацитет, което подчертава засиленото чувство за уязвимост. Този съвет показва колко пряко решенията на Европа по отношение на Иран се отразяват на нейните собствени граждани и сигурност. Предизвикателството пред ЕС е не само геополитическо, но и вътрешнополитическо: да се гарантира, че политическите решения в чужбина не излагат на риск живота на европейците.
По-широкият стратегически разчет на Европа
Този ход на Е3 отразява и по-широките европейски опасения относно архитектурата на сигурността и доверието в нея. Откакто САЩ се оттеглиха от JCPOA през 2018 г., Европа се опитва да поддържа споразумението живо чрез диалог и частичен икономически ангажимент с Техеран. Но продължаващите нарушения от страна на Иран и променящият се глобален баланс – изострен от войната в Украйна и напрегнатите връзки между ЕС и Русия – направиха търпението по-трудно за поддържане. Като избраха да приложат механизма „snapback“, държавите от Е3 се стремят да утвърдят отново европейската власт по въпросите на сигурността. И все пак блокът трябва да се ориентира в опасен пейзаж: без повторното влизане на САЩ в дипломатическа рамка и при положение, че Русия и Китай се противопоставят на новите санкции, Европа рискува да бъде изолирана при прилагането на мерките, които смята за необходими.
Перспективи: Тридесет дни на несигурност
Следващият месец ще бъде решаващ. Ако Съветът за сигурност на ООН позволи санкциите да се върнат, Иран вероятно ще ескалира, а европейските граждани в региона може да бъдат изправени пред по-големи рискове. Ако дипломацията постигне успех, ЕС ще може да си припише заслугата за насочването на кризата обратно към преговори.
Предизвикателството пред Европа е остро: тя трябва да демонстрира твърдост срещу разпространението на ядрени оръжия, като същевременно запази ролята си на надежден посредник. Залогът на Е3 илюстрира както решимостта, така и ограниченията на европейската мощ в една фрагментирана международна система. Независимо дали следващите седмици ще доведат до подновяване на диалога или до задълбочаване на конфронтацията, едно е ясно: подходът на Европа към иранския ядрен проблем ще определи не само отношенията ѝ с Техеран, но и нейната позиция като глобален дипломатически фактор.
Алесандро Фиорентино