Subscribe
Срещата „Общност и освобождение 2025“ предложи привилегирована арена за обмен на различни визии за бъдещето на Европа. Речите, изнесени от Марио Драги и Джорджия Мелони, показаха сходство в признаването на решаващата роля на Европейския съюз, но и значителни различия в предложените решения и основните политически перспективи. Сред многобройните речи, които характеризираха това издание, две привлякоха особено внимание: тази на Марио Драги, бивш председател на Европейската централна банка и бивш министър-председател на Италия, и тази на Джорджия Мелони, настоящ министър-председател. И двамата се спряха на бъдещето на Европейския съюз, като определиха геополитическата му маргиналност като основен въпрос, който трябва да бъде решен. Въпреки това предложените решения и възприетата политическа лексика бяха на различно ниво, отразявайки съответния им институционален опит и виждания.
МАРИО ДРАГИ: ОТ ЕВРОПЕЙСКА ИЛЮЗИЯ КЪМ ОБЩНОСТЕН ПРАГМАТИЗЪМ
Речта на Марио Драги се отличаваше с критичния си тон по отношение на външната и търговската политика на Европейския съюз. Според бившия министър-председател Европа се е заблуждавала, че нейната икономика може автоматично да се превърне в геополитическа сила. Тази вяра, подчерта Драги, се е оказала неоснователна, както се вижда от трудностите на ЕС да се утвърди в търговските отношения със Съединените щати и липсата на активна роля в конфликтите в Близкия изток. Драги обвини Съюза, че се е превърнал в „зрител“, неспособен да реагира на важни събития. Тази пасивност, според него, рискува да постави континента в маргинална позиция на международната сцена в момент, когато геополитическите баланси се преосмислят от възхода на Китай и реорганизацията на трансатлантическите отношения. Основната цел на предложението е да се излезе извън рамките на реториката на интеграцията, като се разгледат конкретни инструменти за сътрудничество. В този смисъл Драги повдигна идеята за въвеждане на форми на общ европейски дълг, по подобие на ЕС от следващо поколение, за финансиране на мащабни проекти, които отделните държави не биха могли да поддържат.
ДЖОРДЖИЯ МЕЛОНИ: КОНСЕРВАТИВНИЯТ ПРАГМАТИЗЪМ И ЦЕНТРАЛНАТА РОЛЯ НА ЗАПАДНАТА ИДЕНТИЧНОСТ
Заключителните думи на срещата бяха изнесени от Джорджия Мелони, която повтори някои от критиките на Драги към Европейския съюз, като ги преработи от гледна точка на политиката и идентичността. Мелони потвърди необходимостта от „Европа на прагматизма“. Според министър-председателя истинското предизвикателство е да се изгради Европа, способна да „прави по-малко и по-добре“, като припомни мотото на Съюза – „Единни в многообразието“ – като водещ принцип. В този смисъл, макар да признава геополитическата неуместност на ЕС, Мелони се противопоставя на решения, които предполагат по-голяма фискална или финансова интеграция, като вместо това предпочита селективно намаляване на общностните компетенции в полза на националните. Министър-председателят призна, че споделя някои от критиките на Драги. Въпреки това, докато той вижда в споделянето на дълга и по-ефективните общи политики път напред за Европа, Мелони предлага консервативна визия, в която държавите членки остават ключови играчи.
СБЛИЖАВАНИЯ И РАЗМИНАВАНИЯ
Сравнението на речите на Драги и Мелони разкрива както допирни точки, така и значителни различия. И двамата оратори споделят наблюдението за геополитическата неуместност на Европейския съюз. От тази гледна точка и Драги, и Мелони призоваха за завръщане към прагматизма, отхвърляйки както лозунгите, така и абстрактната реторика, които традиционно съпътстват дебата за европейската интеграция. Освен това техните анализи подчертават общото съзнание за предизвикателствата, породени от глобалната конкуренция със Съединените щати и Китай, считани за ключови сили за бъдещия международен баланс. Наред с тези съвпадения обаче се появяват и не по-малко значими различия. Драги тълкува прагматизма като необходимост от укрепване на общите политики, като дава приоритет на приемането на общи финансови инструменти, като например съвместен дълг, и на изпълнението на мащабни проекти, които не биха могли да бъдат осъществени само с национални усилия. Мелони, от друга страна, свързва прагматизма с намаляване и подбор на правомощията, които се полагат на Съюза, с убеждението, че само една по-съществена Европа, зачитаща националните идентичности, може да бъде ефективна. В този смисъл, докато Драги предлага визия за Европа като автономен политически актьор, способен да надхвърли ролята на пасивен зрител, Мелони я схваща преди всичко като общност от суверенни държави, обединени от принадлежността си към западния свят, но необвързани с по-нататъшна интеграция.
ДВЕ ВИЗИИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА СЪЮЗА
Речите на Марио Драги и Джорджия Мелони на срещата в Римини представляват два различни подхода към една и съща диагноза: Европа рискува да загуби значението си. Драги предлага да се реагира чрез укрепване на общите инструменти, като се съсредоточи върху общия дълг и големите транснационални проекти. Мелони, макар и да споделя критиките, вместо това се застъпва за прагматизъм, който дава приоритет на националните държави, като обръща специално внимание на въпросите на идентичността и имиграцията. Дискусията, която далеч не е само техническа, отразява две визии за бъдещето на Съюза: тази за Европа като колективен политически актьор и тази за Европа като общност от суверенни нации.