Subscribe
Европейският съвет, проведен на 27 юни 2025 г. в Брюксел, представлява повратна точка в определянето на политическите и дипломатическите стратегии на Европейския съюз. След срещата на върха на НАТО в Хага лидерите на 27-те държави членки обсъдиха три основни досиета: кризата в Близкия изток, подкрепата за Украйна и икономическата конкурентоспособност, като се обърнаха към вътрешните различия и международния натиск. Дискусиите подчертаха не само опита на ЕС да утвърди активната си роля на световната сцена, но и продължаващите политически разломи между държавите членки.
БЛИЗКИЯ ИЗТОК: ИСКАНЕТО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОГЪНЯ
Един от основните резултати от срещата на високо равнище беше обединеното искане за прекратяване на огъня в ивицата Газа и освобождаване на заложниците, държани от Хамас. Председателят на Европейския съвет Антонио Коста подчерта значението на дипломацията в региона и отново изтъкна необходимостта от трайно решение за Газа. Срокът на действие на мисиите на ЕС, действащи в палестинските територии, беше удължен до 30 юни 2026 г., с възможност за адаптиране на мандатите в зависимост от променящия се контекст. Въпреки принципното споразумение в Съвета се чуха някои критични гласове. По-специално ирландският министър-председател Мишел Мартин осъди слабостта на европейските позиции спрямо Израел, като обвини ЕС, че не оказва достатъчен натиск, за да се сложи край на „клането на невинни цивилни граждани“. Успоредно с това лидерите потвърдиха ангажимента си да предотвратят придобиването на ядрено оръжие от Иран, като потвърдиха подкрепата си за решение на иранския ядрен въпрос чрез преговори.
ДОСИЕТО УКРАЙНА: ИЗОЛАЦИЯТА НА УНГАРИЯ
Подкрепата за Украйна намери консенсус сред 26 от 27-те държави членки, като Унгария е единственото изключение. Унгарският министър-председател Виктор Орбан се позова на необвързващо проучване, проведено в страната му, според което 95% от гражданите са против влизането на Украйна в Съюза. Въпреки това Съветът прие заключения, с които се засилва военната и индустриалната подкрепа за Киев, като се изтъква намерението за по-тясно интегриране на украинската отбранителна промишленост с европейската. Участието на украинския президент Володимир Зеленски чрез видеоконференция допълнително подчерта стратегическата тежест, която ЕС придава на конфликта.
САНКЦИИ И ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА: ОПАСЕНИЯ НА СЛОВАКИЯ
Друга централна тема беше новият пакет от санкции срещу Русия, който щеше да бъде осемнадесетият от началото на инвазията. Въпреки това словашкият президент Роберт Фицо изрази резерви относно предложението на Брюксел да се прекрати вносът на руски газ от януари 2028 г. Фицо призова за отлагане на гласуването, като изтъкна възможните икономически последици от мярката. Случаят със Словакия ясно подчертава напрежението между необходимостта от ефективни санкции и опасенията на някои държави членки за енергийната сигурност.
ЕВРОПЕЙСКА ОТБРАНА: КЪМ КООРДИНИРАНО ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕ
В продължение на работата, започната на срещата на върха на НАТО в Хага, европейските лидери обсъдиха укрепването на общата отбрана. Комисията и върховният представител за външната политика Кая Калас бяха натоварени със задачата до октомври да представят пътна карта за постигане на целта до 2035 г. 5 % от БВП да се отделят за военни разходи и разходи за сигурност. Тази мярка бележи качествен скок в стремежа на ЕС да затвърди стратегическата си автономност в областта на отбраната.
ТЪРГОВСКИ ОТНОШЕНИЯ: ДИАЛОГ СЪС САЩ И МЕРКОСУР
Международната търговия беше последната точка от дневния ред на Съвета. Лидерите обсъдиха текущите преговори със Съединените щати за избягване на налагането на мита върху европейския износ. Германският канцлер Фридрих Мерц отново подчерта решаващото значение на трансатлантическите отношения, като също така призова за възобновяване на споразумението с Меркосур и за сключване на нови търговски споразумения. Следователно икономическите амбиции на ЕС се преплитат с необходимостта от засилване на конкурентоспособността му в нестабилния световен контекст.
ЕВРОПА МЕЖДУ ЕДИНСТВО И РАЗЛИЧИЯ
Този Европейски съвет подчерта сложността на европейския процес на вземане на решения. Въпреки че ЕС изрази общи позиции по множество стратегически въпроси, вътрешните различия – по-специално по отношение на Украйна, санкциите и енергийната политика – продължават да представляват предизвикателство за ефективността и сближаването на Съюза. Въпреки това на срещата на върха беше потвърдена готовността на Европа да играе активна и последователна роля на световната сцена, като търси баланс между принципите, националните интереси и политическата солидарност.