Една вечер в Рим

Беше истинско преживяване да присъствам на вечерята в Рим на 11 декември 2025 г., организирана от брюкселския мозъчен тръст New Direction, на която бяха раздадени първите награди „Маргарет Тачър“. Министър-председателят на Италия Джорджия Мелони, носител на наградата за политика, произнесе кратка, но силна реч на свободен английски език. Тя се очертава като водещ европейски държавник, с по-ясна консервативна визия от Мерц в Германия или Макрон във Франция. Но докато слушах нея и другите оратори, си припомних три посещения във Вечния град от моята отдалечена, брулена от ветровете страна в северозападния ъгъл на Европа – Исландия.

Gudrid в Северна Америка

Първото посещение е в края на 20-те години на ХІХ в. от дъщерята на Гудрид Торбьорнс (ок. 980-1050 г.), жена със силна воля като Тачър и Мелони. Родена в Западна Исландия, Гудрид емигрира с баща си в Гренландия в края на 90-те години на ХIХ в. (в исландския език няма фамилни имена, а само име и след това информация чий син или дъщеря е човекът, например Гудрид, дъщеря на Торбьорн, Айнар, син на Бенедикт). На 27-годишна възраст Гудрид се запознава с исландския търговец Торфин Тордсон, който се жени за нея. През пролетта на 1008 г. те, заедно с още няколко гренландци, решават да изследват новооткрита страна на Запад, като плават дотам с четири кораба. През следващата зима те остават в днешния залив Фънди (между Ню Брънзуик и Нова Скотия), където Гудрид ражда син – Снори Торфинсон, първото дете от европейски произход, родено в Северна Америка. През 1009 г. Гудрид и Торфинн решават да отплават на юг и да изследват повече от страната. Те пристигат до днешната река Хъдсън, където остават за известно време. Но в края на 1010 г. заселниците се сблъскват с някои туземци. Осъзнавайки, че при евентуален конфликт ще бъдат значително по-малобройни, те се връщат в Гренландия през лятото на 1011 г.

Gudrid в Рим

След известно време Гудрид и Торфин се преместват във ферма в Северна Исландия. Когато Торфин умира и най-големият им син Снори се жени, Гудрид решава да отиде на поклонение в Рим. Там тя можела да види много все още запазени паметници, като например замъка д’Анджело (първоначално императорски мавзолей), Пантеона (първоначално римски храм) и Колизеума. Като възрастна жена Гудрид, вече най-пътуващият човек на света, разказва на внуците си истории за своите пътувания. По-малко от два века по-късно тези разкази са записани по нареждане на нейните потомци, които са били водещи църковни дейци.

Един поет размишлява за римляните

Второто посещение е през 1903 г. от поета, адвокат и бизнесмен Айнар Бенедиктсон (1864-1940). Една вечер, докато стои в здрача край река Тибър, той съчинява едно от най-известните си стихотворения, „Вечер в Рим“: „Тихият Тибър към морето бавно тече“. Той размишлява върху историята на Римската република и нейната деградация по време на империята, като стига до заключението, че това, което е останало ценно, е културното наследство. Стихотворението е изпълнено с метафори и поразителни поетични образи. Айнар съчинява още едно стихотворение за посещението си в Рим – „Колизеум“, в което акцентът е поставен върху жестокостта на представленията в древния амфитеатър, когато „звяр и човек се бият на дуел“.

Един инженер на ръба на сълзите

Третото посещение е на видния политик и инженер Йон Торлаксън (1877-1935 г.), министър-председател на Исландия през 1926-1927 г. и основател на консервативно-либералната Партия на независимостта, която дълго време доминира в исландската политика. През 1923 г. той и съпругата му заминават за Италия на късен меден месец. Десет години по-късно, като кмет на исландската столица Рейкявик, Йон присъства на вечеря на 6 юли 1933 г. в чест на италианския маршал на авиацията Итало Балбо, който спира в Исландия по време на трансатлантически круиз. Балбо говори малко английски, затова двамата разговарят на латински, който и двамата са учили в училище. Йон разказва на Балбо, че по време на посещението си в Рим е бил на ръба на сълзите заради разрушенията, които времето е нанесло на някогашния Форум Романум. Като строителен инженер той е бил голям почитател на римските строителни техники.