Subscribe
Въпреки отслабващия интерес към околната среда в някои държави членки, Европейската комисия потвърждава напредъка към целите за климата до 2030 г. През лятото се очаква по-амбициозна цел за 2040 г. – и тя вече предизвиква спорове.
В момент, когато екологичните приоритети в някои части на Европейския съюз сякаш избледняват, Европейската комисия изрази предпазлив оптимизъм: блокът е на път да постигне целите си за намаляване на емисиите до 2030 г. Съобщението беше направено в сряда, 28 май, когато изпълнителният орган на ЕС се подготвя да представи нова цел за климата за 2040 г. по-късно това лято.
Според последната оценка на Комисията ЕС е на път да намали нетните емисии на парникови газове с приблизително 54% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., при условие че държавите членки изпълнят изцяло съществуващите и планираните национални и общоевропейски мерки за климата. Настоящата правно обвързваща цел, определена съгласно законодателството, влязло в сила през 2021 г., е намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г., като дългосрочната цел е постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. „Оценката на Европейската комисия показва, че понастоящем Европейският съюз е на прав път за намаляване на нетните емисии на парникови газове с около 54 % до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.“, заяви Комисията. „Този напредък зависи от пълното прилагане на националните политики и регламентите на ЕС, както настоящи, така и предстоящи.“
В съобщение за пресата, публикувано в Брюксел, Комисията похвали държавите членки за тяхната политическа решимост в борбата с изменението на климата. В документа се изтъкват усилията за намаляване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива, подобряване на устойчивостта и сигурността на енергийната инфраструктура и ускоряване на интеграцията на вътрешния енергиен пазар. В него се подчертават и продължаващите усилия за подкрепа на уязвимите общности чрез инвестиции и развитие на умения. В изказване пред медиите тази сутрин комисарят на ЕС по въпросите на климата и зеления растеж Вопке Хукстра подчерта постигнатото до момента: „Европейският съюз вече е намалил емисиите с 37 % от 1990 г. насам, включително с 8 % само през 2023 г. Ние сме на път да продължим по този път.“
Хукстра отбеляза и ролята на Социалния фонд за климата, който е предназначен за подпомагане на домакинства с ниски доходи и малки и средни предприятия (МСП), особено в секторите на строителството и транспорта. „Този фонд ще предлага целенасочена помощ, за да гарантира, че зеленият преход няма да изостави никого“, добави той. Докато целта за 2030 г. вече изглежда постижима, несигурността заобикаля следващия етап на ЕС в областта на климата: целта за 2040 г. Досега Комисията не е давала информация за конкретните параметри, признавайки чувствителността на въпроса. Запитан неотдавна за сроковете, говорителят на Комисията Анна-Кайса Итконен потвърди, че официално предложение ще бъде представено „до лятото“.
Тя също така отбеляза, че идеята за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г. „е основа за обсъждане“. В момента се водят разговори с националните правителства и бизнеса, за да се определи какво е едновременно необходимо от екологична и икономическа гледна точка. Перспективата за постигане на цел за намаляване на емисиите с 90% вече предизвика интензивни дебати. Групите за защита на околната среда я разглеждат като минимално приемливата амбиция, за да се остане в рамките на Парижкото споразумение. Много индустриални групи обаче предупреждават, че такава висока цел може да застраши конкурентоспособността, особено в енергоемките сектори.
Постигането на 90% намаление ще изисква драстично ускоряване на усилията за декарбонизация в цяла Европа. Експертите смятат, че само комбинация от агресивна електрификация, масово внедряване на възобновяеми енергийни източници, дълбоки подобрения на ефективността и широкото внедряване на технологии за улавяне на въглеродни емисии може да направи това възможно в рамките на 15 години. Освен това геополитическият контекст допълнително усложнява ситуацията. Енергийната криза, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна, разкри уязвимостите на веригата за енергийни доставки в Европа, като предизвика спешна промяна към енергийна независимост и диверсификация. Преходът към климата вече не е свързан само с емисиите – той е свързан с енергийната сигурност, икономическата стабилност и стратегическата автономност.
Когато Комисията финализира предложението си за целта за 2040 г., балансът между амбиция и прагматизъм ще бъде от решаващо значение. Един твърде радикален подход рискува да отчужди ключови заинтересовани страни и да подкопае подкрепата за по-широката Зелена сделка. Липсата на амбиция обаче може да постави под въпрос доверието в ЕС като световен лидер в областта на климата. Ясно е, че следващите седмици ще бъдат решаващи. След като крайъгълният камък за 2030 г. е почти на една ръка разстояние, вниманието се насочва към оформянето на програма за периода след 2030 г., която да бъде едновременно трансформираща и приобщаваща. Следващата глава от стратегията на Европа за климата е на път да бъде написана – и светът ще я наблюдава.
Алесандро Фиорентино