Subscribe
С плана „Готовност 2030“ и космическата програма на ЕС Брюксел се фокусира върху иновациите, сигурността и конкурентоспособността, за да затвърди ролята си в орбиталната област.
Космосът вече не е само граница на научните изследвания: той се превърна в ключов стратегически фронт за европейската отбрана. С плана „Готовност 2030“ и Космическата програма на Европейския съюз Брюксел започна системна трансформация, която съчетава технологични иновации, сигурност и промишлен суверенитет, в опит да укрепи своята автономност в един все по-нестабилен геополитически контекст. Регламент (ЕС) 2021/696, който урежда космическата програма за периода 2021-2027 г., представлява нормативната основа на тази амбициозна стратегия. С бюджет от 13,5 млрд. евро програмата интегрира ключови платформи като „Галилео“, „Коперник“ и GOVSATCOM, в синхрон с Европейския фонд за отбрана (ЕФР) и плана „Готовност 2030“, който предвижда инвестиции в размер до 800 млрд. евро през следващите години.
Ключови технологии за сигурността и отбраната
В основата на тази технологична архитектура е „Галилео“ – европейската глобална система за спътникова навигация, която е от съществено значение както за гражданските, така и за военните операции благодарение на своята висока точност. От друга страна, „Коперник“ предлага усъвършенстван капацитет за наблюдение на Земята за наблюдение на околната среда и управление на кризи. От основно значение е и GOVSATCOM, който чрез проекта IRIS² (планиран за периода 2025-2027 г.) има за цел да изгради многоорбитално съзвездие за сигурни комуникации, гарантиращо независимост и сигурност на европейските правителствени инфраструктури. Тези програми се допълват от национални системи и индустриални партньорства. Например системата SICRAL, предназначена за осигуряване на сигурни военни комуникации, ще завърши изграждането на модула SICRAL-3 до 2026 г. Компании като Airbus и MBDA вече участват в разработването на усъвършенствани платформи за въздушна отбрана и сателитни комуникации, докато в Италия Leonardo и Telespazio се отличават с проекти за двойна употреба с висока стратегическа стойност.
Нововъзникващи технологии и технологии с двойна употреба
Технологичният пейзаж се развива бързо с въвеждането на квантовите компютри и адитивното производство. Първото, с очаквано европейско финансиране от над 1 млрд. евро, обещава революция в криптографията и управлението на сателитни мрежи. Второто позволява производството на леки и високоустойчиви компоненти, като намалява времето и разходите. Технологиите с двойна употреба – т.е. приложими както в гражданската, така и във военната област – са в основата на европейската стратегия. Данните от Коперник се използват за наблюдение на границите, докато GOVSATCOM може да обслужва хуманитарни мисии или военни операции. Фондът CASSINI, разполагащ с 1 млрд. евро, вече е мобилизирал 175 млн. евро за привличане на частен капитал и подпомагане на стартиращи предприятия в космическия сектор.
Оперативни предимства и критични въпроси
Интеграцията на тези системи дава значителни оперативни предимства. „Галилео“ подпомага навигацията на силите на НАТО, „Коперник“ предлага важни данни за военното планиране, а системата COSMO-SkyMed, използвана от италианските военноморски сили, осигурява постоянно наблюдение на Средиземно море. Въпреки това остават критични въпроси: космическите инфраструктури са изложени на кибернетични рискове и сблъсъци с орбитални отпадъци. ЕС стартира програмата за осведоменост за ситуацията в космоса (Space Situational Awareness – SSA), но разликата в инвестициите остава в сравнение със САЩ, които през 2023 г. ще похарчат 60 млрд. евро за космически изследвания срещу европейските 23,4 млрд. евро.
Киберсигурност и регулиране
Киберсигурността е все по-важен приоритет. Ученията на НАТО показаха уязвимостта на спътниците към кибератаки. В отговор на това с Регламент (ЕС) 2021/696 се насърчава устойчивостта чрез усъвършенствана криптография и сигурни мрежи. По-специално Италия е призована да развие специализирани умения за защита на стратегически активи като COSMO-SkyMed и SICRAL. Регулаторната рамка също се разширява. Новият Закон за изкуствения интелект от 2024 г. регулира използването на изкуствен интелект в космическите системи, а Бялата книга за европейската отбрана отваря пътя към създаването на единен пазар в областта на отбраната. Регламенти като (ЕС) 2023/2411 относно сигурността на промишлените вериги за доставки имат за цел да намалят зависимостта от неевропейски компоненти, а Регламент (ЕС) 2021/821 налага строг контрол върху износа на чувствителни технологии.
Сценарият за 2030 г.
С поглед към бъдещето целта на ЕС е ясна: автономен достъп до космическото пространство, независими сателитни мрежи и технологично лидерство. Проекти като IRIS², укрепването на европейските ракети-носители и съюзите с НАТО и Организацията на обединените нации сочат ясна траектория. Европа възнамерява не само да защити своите орбитални интереси, но и да се превърне в надежден глобален играч в област, която е предопределена да се превърне в сърцевина на стратегическите състезания през 21-ви век.
Алесандро Фиорентино